Отговорността на онлайн платформите в контекста на правото на Европейския съюз

Иглика Иванова

Докторантка в ДП „Медийна политика и право на ЕС“ в катедра „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Доклад, включен в сборника „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“ от четвъртата съвместна докторантска научна конференция на катедра „Европеистика“ и катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
София, 2019

Abstract

This paper is dedicated to the liability of the online platforms for illegal and harmful content in the European Union. The intermediary liability is laid down in the Directive on electronic commerce (ECD) from 2000 that establishes the legal framework for online services in the Internal Market. But the technological advancement and its reflection on the way that people communicate put the question for the necessity of making changes in the regime of the liability of the online platforms on the agenda. Under consideration is the interaction of the new Copyright Directive and the proposed Terrorist Content Regulation with ECD along with the provisions for more comprehensive revision of the interme­diary liability regime through the announced Digital Services Act that is part of ‘A Europe fit for the digital age’ set of measures of the new European Commis­sion.

Потребители, потребности и потребление

През 2018 а. за пръв път делът на хората, които използват интер­нет, надхвърли 50% от населението на планетата, отбелязвайки увели­чение от над 20% само за осем години – индикация за големите стъпки, които светът прави към изграждането на по-приобщаващо глобално информационно общество. Днес осем от всеки десет жители на държа­ви с развити икономики използват интернет.

Европа продължава да е континентът с най-много жители онлайн – 79,6%, макар че наред със Северна и Южна Америка е регионът с най- бавни темпове на растеж.1 По данни на Eurostat към началото на 2018 г. 85% от всички граждани на ЕС-28 на възраст между 16 и 74 години използ­ват интернет (76% ежедневно), като България остава на последно мяс­то по този показател, но все пак отбелязва ръст, а свързаността на 86% от домакинствата в ЕС е широколентова – увеличение с 38% спрямо 2008 г.[1] [2]

Паралелно с нарастващото разпространение на интернет се наблю­дава и промяна в навиците и поведението на потребителите. Все по­вече хора влизат в интернет в движение, най-често през мобилно ус­тройство (69% за ЕС-28) и в условията на мобилна операционна система, която предлага много по-различно потребителско изживяване (съвкуп­ността от интерфейс, навигация, автономни уведомления от инстали­раните приложения и др.). Употребата на онлайн платформи и по-кон­кретно на социални мрежи се утвърждава като предпочитано занима­ние – в целия ЕС-28 само в три държави потребителите на социални мрежи са по-малко от тези, които не потребяват такъв тип услуги. Възрастта е фактор – употребата на интернет и влизането през мо­билно устройство са с отчетливо по-високи проценти сред лицата до 29-годишна възраст.[3]

Наблюдават се положителни тенденции в културата на ползване на интернет. Пример за това е информираността и сериозността, с която потребителите гледат на „цифровите отпечатъци“, които ос­тавят (споделяне на лични данни, съгласие за бисквитки и др.), макар и разликите между държавите членки да са значителни.[4] Повечето от гражданите на ЕС-28 декларират безпокойство във връзка с разпрост­ранението и ефектите за демокрацията на дезинформацията онлайн (85%)[5], като имат очаквания за предприемане на работещи мерки срещу този проблем най-вече от страна на журналистите и националните власти. Също така 90% от участниците в проучването от 2018 г. на Eurobarometer във връзка с разпространението на незаконно съдържание онлайн считат за необходимо да бъдат предприети мерки за огранича­ването му, а повече от половината анкетирани са на мнение, че достав­чиците на интернет хостинг услуги не са достатъчно ефективни в борбата с незаконното съдържание.

В подкрепа на това схващане е както високият процент на тези, които декларират, че са се натъквали на подобно съдържание (61%), така и незадоволителният дял на подалите сигнал до съответния до­ставчик (45%), които са установили, че съдържанието, което са доклад­вали, е било премахнато. Същевременно 5% от респондентите (6% за България)[6] преценяват, че са били цензурирани неправомерно от плат­формите при опита им да разпространят законно съдържание или чрез премахването му (след като вече е било публикувано), или чрез блокиране (преди да стане публично достояние), като най-честите мотиви за това са били, че съдържанието е в нарушение на правилата за ползване на съответната услуга, че е с неуредени авторски права или съдържа език на омраза. И докато девет от всеки десет граждани на ЕС са съгласни, че платформите следва да премахват докладвано като не­законно съдържание от властите или правоприлагащите органи неза­бавно, 85% вярват, че свободата на изразяване се нуждае от защита онлайн.[7]

Имунитетът на платформите

От кого и по какъв начин са защитени комуникационните права на личността тогава, когато собствените ° частни изявления в текст, изображения, видео и аудио, се смесват и циркулират по невидимите с невъоръжено око правила на алгоритмите наред с търговско слово, политически и социални реклами и пропаганда, журналистически и ака­демични публикации, както и такива, претендиращи да са едно от двете с цел манипулация на общественото мнение, в една цифрова среда, мис­лена като публично пространство? И може ли да се постигне справед­лив баланс между нуждите, свързани с обществената сигурност, и за­сегнатите интереси и основни права, по-специално свободата на изра­зяване на мнение и свободата на информация, свободата на стопанска инициатива, защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот, в условията на застрашена правна сигурност?

Правната сигурност е фундаментална ценност на върховенството на правото и е налице тогава, когато правните норми са достатъчно ясни, за да предоставят на субектите на правото, към които са на­сочени, средства за регулиране на собственото им поведение и защита срещу произволното упражняване на публична власт. Идеалът за прав­ната сигурност заема централно място в осигуряването на рамка за социално взаимодействие, както и в определянето на индивидуалната свобода и политическата власт в съвременните общества.

Правна несигурност, напротив, е липсата на предсказуемост на правните последици, породена на различни основания. Правна несигур­ност може да възникне в резултат на нееднозначно тълкуване на опре­делени клаузи и свързания с това повишен риск от санкции, а също от неясно формулирани правни текстове, e.g. правни понятия. Риск от правна несигурност създават законодателни решения, които задават нови параметри за приложимостта на съществуващи режими, какъвто е режимът на условната неотговорност на онлайн посредниците за съдържанието, генерирано от техните потребители.

Интернет посредниците, например доставчиците на хостинг услуги като онлайн платформите от типа социални медии (e.g. Facebook, Twitter) и платформите за споделяне на видеоклипове (e.g. Youtube, Dai­lymotion, Twitch) – повечето от които са частни компании – осигуряват и поддържат инфраструктурите, които правят възможно комуникира­нето на информация и осъществяването на редица други дейности в интернет, но най-вече икономически. Съгласно действащото законода­телство в Европейския съюз и по-конкретно Директивата за електрон­ната търговия (ДЕТ), чрез която от 2000 г. насам са установени тези правила, когато интернет посредниците предоставят услуги по обик­новен пренос, кеширане и хостване, независимо дали разполагат със средства за контрол върху пренасяната или съхранявана информация, при определени условия, посочени в съображения 42, 43, 44 и 46 и членове 12 до 15 от ДЕТ, биват освободени от отговорност за извършване на незаконни действия от страна на своите потребители.

Този специален режим на отговорност има хоризонтален ефект, т.е. отговарящите на условията интернет посредници биват освобо­дени от всякакъв вид отговорност (e.g. договорна, административна, извъндоговорна, наказателна, гражданска и пр.) за извършване на всички видове незаконни действия от страна на своите потребители. Такива действия са нарушаването на авторски права и търговски марки, раз­пространението на клевета и заблуждаваща реклама, прилагането на нелоялни търговски практики, нелоялната конкуренция, публикуването на незаконно съдържание и др.[8]

Към момента на приемането на ДЕТ на границата на XX и XXI в. ограничаването на отговорността на посредниците е разглеждано

като необходимо условие за осигуряване както на осъществяването на основни услуги, с които се гарантира свободно движение на инфор­мация в мрежата, така и на рамка, която позволява по-нататъшното развитие на интернет и електронната търговия в единния цифров пазар. Чрез въвеждането на режим на условна неотговорност (т.нар. safe harbour или safe haven в смисъла на имунитет, сфера на неприкос­новеност) в голяма степен е постигнато хармонизиране на правилата в отделните държави – членки на ЕС (по това време ЕО) предвид разли­чията в подходите и съдебната практика и произтичащата от това правна несигурност допреди приемането му.[9] Подобни проблеми (раз­личия) обаче се проявяват и след приемането на директивата, показва изследване от 2009 г. по поръчка на Европейската комисия, в което са анализирани силните и слабите страни на режима на условна неот­говорност на интернет посредниците в ЕС.

Имунитетът на демокрацията

Въпросът за отговорността на онлайн платформите в качеството им на посредници на съдържанието, публикувано от техните потре­бители, остава на дневен ред и по други причини. С еволюцията на уеб (през динамичния и интерактивен web 2.0, до web 3.0, или още семан­тичен уеб[10] [11]) се променят начинът на комуникиране и възможностите за взаимодействие със и между ресурсите в интернет (e.g. комуникация между машини). Всеобхватното проникване на интернет позволява на хората по цялото земно кълбо да се свързват помежду си, да работят от разстояние и да общуват в реално време, а платформизацията на световната мрежа и по-конкретно концентрирането на голяма част от потребителите в няколко гигантски платформи като Facebook, Youtube, Twitter и др. – да получават, създават и споделят информация и съдържание, чиято потенциална аудитория се измерва в десетки ми­лиони, с минимални усилия. Въпреки положителните страни от бурното развитие на технологиите и постоянната свързаност, възможна чрез високоскоростния пренос на данни през мобилни мрежи от пето по­коление (5G)11, излизат наяве и сериозни проблеми, наричани от някои дефекти, не без връзка с бизнес модела на платформите (data-driven), при който основна разменна монета най-често са данните на потреби­телите, от една страна, и подходът към модерацията на съдържа­нието, което пренасят – от друга. Именно прегледът и квалифицира­нето на съдържанието според неговото естество, в което участват и хора, и изкуствен интелект, е определящо за това какво да остане и какво да бъде премахнато или да не бъде допуснато до разпространение в социалните медии. А освобождаването от отговорност за съдържа­ние, което не е било премахнато, но е незаконно или вредно за потреби­телите, особено когато става дума за деца, е механизмът, който поз­волява на онлайн платформите да налагат свои собствени правила на ползване, чието нарушаване не води до санкция за посредника.

В светлината на серия явления и събития с глобален ефект разби­рането за ролята на технологичните компании за съвременните об­щества започна да се променя. Такива са опитите за външна намеса в изборите чрез микротаргетирани политически рекламни съобщения (случаят Cambridge Analytica и резултатите от президентските избори в САЩ през 2016 г. и референдумът за излизане на Обединеното крал­ство от ЕС[12]), насаждането на омраза към определени групи в общест­вото (e.g. мигранти, хора с определени сексуална ориентация, полити­чески, религиозни или философски възгледи), разпространението на послания, подбуждащи към терористично престъпление, например чрез възхваляване (e.g. излъчване на живо онлайн[13]) на подобни актове, слу­чаите на самоубийства сред деца, за които се предполага, че са по­паднали под влиянието на вредно съдържание онлайн. В медиите си проправи път ново понятие – techlash[14] (от technology backlash – враж­дебна реакция срещу технологиите) – което отразява отношението както на самите медии, така и на обществото и националните прави­телства. Държави като Сингапур, Малайзия, Австралия, Германия и Франция приеха закони срещу определени видове незаконно и/или вредно съдържание, в т.ч. материали с насилие, фалшиви новини, порнографско съдържание, терористично съдържание, език на омразата.

„Ерата на саморегулирането за онлайн компаниите приключи. Доб­роволните действия от индустрията за справяне с онлайн вредите не се прилагат последователно или не са достатъчни“, каза държавният секретар по въпросите на културата, медиите и спорта в Обедине­ното кралство Джеръми Райт. През април 2019 а. британското прави­телство представи своята Бяла книга за мерките към причиняващото вреда съдържание онлайн, които, inter alia, предвиждат създаването на нов регулатор.[15]

Европейската комисия в търсене на баланси

В отговор на направената сходна оценка, че премахването на неза­конно съдържание онлайн не е достатъчно ефективно, и като изява на политическия ангажимент, заявен чрез Съобщение от септември 2017 година[16], на 1 март 2018 г. Европейската комисия прие Препоръка от­носно мерки за ефективно противодействие на незаконното съдържа­ние онлайн[17]. Държавите членки се задължават да си сътрудничат и да координират помежду си подходите си към справянето с проблеми като подбуждането към тероризъм, незаконната реч на омраза или разпрос­транението на материали за сексуално насилие над деца, както и нару­шенията на правата върху интелектуалната собственост и защитата на потребителите онлайн. В Препоръката на Комисията, която дава конкретни насоки, но не е правно обвързваща, се посочва, че онлайн платформите трябва да демонстрират повече отговорност по от­ношение управлението на съдържанието, което пренасят, и се предлага общ подход за бързо и проактивно откриване, премахване и предотвра­тяване на повторното появяване на съдържание онлайн. Този общ под­ход включва внедряването на „по-ефикасни инструменти и проактивни технологии“ като например автоматизирани инструменти за откри­ване и премахване на незаконно съдържание, „по-специално за теро­ристично съдържание и за съдържание, което не се нуждае от контекс- туализация, за да се счита за незаконно, като например материали за сексуално насилие над деца или фалшифицирани стоки“. По отношение на условията, които трябва да бъдат спазени, за да се гарантира освобождаването от отговорност съгласно ДЕТ, Комисията смята, че онлайн посредниците могат да въвеждат проактивни мерки, без да изгубят своята условна неотговорност[18].

В Препоръката се поставя ударение и върху необходимостта от въвеждане от страна на доставчиците на онлайн услуги на „ефективни и подходящи защитни мерки, включително човешки надзор и проверка, при пълно спазване на основните права, свободата на изразяване и за­щитата на данните“, с което да се гарантира, че решенията за пре­махване на съдържание са точни и обосновани и не са в нарушение на Хартата на ЕС на основните човешки права.[19]

Стъпка по стъпка към регулация

Само няколко месеца след публикуването на този незадължителен правен акт бе приета Директива на ЕС за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), някои правила от която се простират и върху плат­формите за споделяне на видео, каквато е Youtube, и върху аудиовизу­алното съдържание, споделяно в услуги на социални медии. От тях се иска да прилагат мерки за защита на непълнолетните лица от вредно съдържание онлайн.[20]

Въпреки негативния обществен отзвук и усилията на няколко дър­жави за заличаването на отделни клаузи от нея[21], през 2019 г. бе приета директива относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар, чиито основни цели са хармонизирането на законода­телството в областта на ЕЦП и гарантирането на справедливо за­плащане на труда на творците. Представители на академичните среди, организации за човешки и дигитални права, специалният доклад­чик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване, отделни членове на ЕП и немалко творци заявиха аргументирано несъгласие с изискванията към онлайн платформите да не допускат в техните услуги да се предлага съдържание, за което правоносителите му са предоставили съответната и необходима информация (съображение 66, чл. 17, по-специално параграф 4, буква б и буква в[22]). Или иначе казано, да вземат мерки за предотвратяване пуб­ликуването от трети лица на такова съдържание, което е осъщест­вимо единствено с технически средства (филтри) чрез процедура, из­вестна като „контрол на входа“. Десетки хиляди европейски граждани излязоха на протести, а над 5 млн. души подписаха петицията срещу съдържащия тези разпоредби чл. 17, обезпокоени за правото на свобода на изразяване онлайн, което въпросната клауза компрометира[23].

Към октомври 2019 а. на етап неформални междуинституционални преговори преди гласуването на първо четене, или т.нар. триалози[24], е Регламент за предотвратяване на разпространението на терорис­тично съдържание онлайн (TERREG)[25]. В този законодателен акт, който за разлика от директивата, при която има определена цел, която всички страни от ЕС трябва да постигнат, трябва да се прилага в своята цялост във всички държави членки, също се съдържат разпоредби (чл. 6 – Проактивни мерки) за интегриране на технически средства. Чрез автоматизирани инструменти платформите следва да упраж­няват цензура върху съдържанието, генерирано от техните потре­бители, независимо че към момента нито едно национално, нито пък общностното законодателство не дефинира (и третира) онлайн плат­формите като издатели.

На TERREG може да се гледа като на потвърждение за опасенията на защитниците на цифровите права (от индивидуални активисти до организации и фондации като Center for Democracy & Technology и Elec­tronic Frontier Foundation) и не малко правни експерти, че е достатъчно приемането на един закон, който компрометира доктрината за неот- говорността на посредника (какъвто е Директива (ЕС) 2019/790), за да се постави началото на дълбока промяна в начина, по който функцио­нира интернет.

Кодексите – изчерпан ли е потенциалът на саморегулацията?

В своето съобщение от 2016 г. относно онлайн платформите Коми­сията изразява становището, че по отношение на платформената икономика традиционното законодателство от горе надолу достига до възможния предел и поради това е по-вероятно саморегулаторните, каквито са мерките срещу дезинформацията, и мерките за съвместно регулиране (което се определя от официален или независим регулато­рен орган, обикновено с надзорни и контролни правомощия[26]) да оста­нат предпочитани и дори още по-важни в бъдещото управление на този тип икономика[27]. Под саморегулаторни мерки се има предвид възмож­ността икономическите оператори, социалните партньори, неправи­телствените организации и асоциации да възприемат помежду си и за себе си общи насоки на Европейско ниво (по-конкретно кодекси за добри практики/поведение и секторни споразумения)[28].

Примери за възприети мерки от този тип, чрез които онлайн плат­формите се ангажират да контролират (модерират, вкл. премахват) съдържанието, което пренасят, следвайки насоките на Европейската комисия, са Кодексът на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза от 2016 г.[29] и Кодексът за добри практики относно онлайн дезинформация от септември 2018 г.[30]. IT ги­гантите Facebook, Twitter и Google са страни и по двата кодекса, чието действие се измерва и оценява чрез мониторингови доклади.

В последния такъв доклад (от декември 2018 г.) относно ефектив­ността на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн Комисията оценява положително постигнатите ре­зултати[31]. Кодексът относно онлайн дезинформацията, обаче, все още не може да бъде оценен еднозначно. В периода между януари и май 2019 г., предшестващ изборите за Европейски парламент, платформите тряб­ваше да докладват на Комисията всеки месец и това е период, в който технологичните компании предприеха редица мерки, с които да ограни­чат рисковете от намеса в изборния процес. Примери за усилия в тази посока са предприетите мерки срещу манипулативно поведение, вклю­чително координирани дейности по дезинформация, и тези за повиша­ване прозрачността на рекламите с политическо съдържание[32]. В края на 2019 г. се очаква първата комплексна оценка на прилагането на ко­декса за поведение през първите 12 месеца, на базата на която Коми­сията „може да предложи по-нататъшни мерки, включително от регу­латорно естество“.[33] В този смисъл тези два кодекса, макар да пред­ставляват саморегулаторни решения, с които онлайн платформите се обвързват доброволно и без риск от санкции, могат да бъдат раз­глеждани като последна стъпка преди налагането на правно обвърз­ващи мерки от регулаторно естество, което би довело до промяна в режима на отговорност.

Законопроектът за цифровите услуги и перспективите за обща регулаторна рамка

За това, че въпросът за условната неотговорност на онлайн плат­формите е в дневния ред на Европейския съюз, свидетелства още за­конопроектът за цифровите услуги (Digital Services Act, DSA), предвиден в документа с политическите насоки за периода 2019 – 2024 на новия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, където „Европа, пригодна за цифровата ера“ е изведена като една от шестте приоритетни политически цели. В документа се казва, че новият закон за цифровите услуги „ще подобри правилата на ЕС за отговорност и безопасност на цифровите платформи, услуги и продукти и ще завърши единния цифров пазар“. Със задачата да координира работата по но­вите правила, съгласно писмото за определяне на ресора на фон дер Лайен до нея, се ангажира новият изпълнителен заместник-предсе­дател на ЕК с портфейл „Европа, пригодна за цифровата ера“ Маргрете Вестагер (в периода 2014 – 2019 еврокомисар по конкуренцията)[34]. От изслушванията на кандидатите за комисари стана ясно, че по „нами­рането на подходяща дефиниция за отговорността на онлайн плат­формите“ Маргрете Вестагер ще си сътрудничи с Вера Йоурова – за­местник-председател на ЕК с ресор „Ценности и прозрачност“ и новия комисар по вътрешния пазар (чието име предстои да бъде обявено, след като ЕП отхвърли номинацията на Силви Гулар)[35].

Повече светлина върху заложените цели на новия законопроект хвърля неофициално разпространен работен документ, в който се раз­глежда възможността за разработване на „потенциална нова инициа­тива, чрез която следващата комисия да актуализира хоризонталната регулаторна рамка за всички цифрови услуги на единния пазар и в част­ност за онлайн платформите“. Това включва процедура по оценка за пригодност и резултатност (REFIT – от Regulatory Fitness and Perform­ance) на предложената през 1998 г. и приета през 2000 г. директива за електронната търговия[36].

В отговор на основния въпрос – „На какви проблеми би трябвало да предложи решения тази инициатива?“ – са предложени следните три примера:

Социалните мрежи се сблъскват с множество разнопосочни правила за премахване на незаконна реч на омразата от своите услуги в раз­личните държави членки (e.g. Германия[37], франция[38]) и различни правила според вида на съдържанието (текст или видео). В резултат на това борбата с онлайн омразата в единния пазар е скъпа и неефективна и без правно обвързващи гаранции за свободата на изразяване.

Липсват единни правно обвързващи правила относно рекламните услуги в ЕС, включително по отношение на трансграничните полити­чески реклами. В резултат на това реализирането на микротарге- тирани[39] дезинформационни кампании е лесно за осъществяване, но трудно за установяване.

Услугите на икономиката на споделянето[40] все повече се сблъскват с некоординирана национална и дори регионална регулация и липсват стандарти за обмен на информация с местни или национални власти (e.g. по данъчни въпроси). В резултат на тази правна фрагментация, липсата на прилагане (e.g. на директивата за електронната търговия) и липсата на информация за регулаторите, стартиращи проекти на този вид икономика като Taxify, не могат да се разраснат на терито­рията на ЕС и да станат конкурентни на американски услуги като Uber.

Очаква се DSA да позволи изработването на конкретни правила, насочени към всички части на технологичния сектор, включително доставчици на интернет услуги, на търсещи машини като Google, об­лачни услуги като Dropbox и платформи за социални медии като Face­book, да направи известията на властите за премахване на съдържание задължителни, да съдържа нови правила за прозрачност на полити­ческата реклама и да принуждава големите технологични платформи да допускат регулаторен контрол върху своите алгоритми.[41]

На този толкова начален етап от законотворческия процес е рано за оценки относно рисковете за свободата на изразяване от мерките, които евентуално ще бъдат предприети.

Съдебна практика

Как точно да се прилага дадена норма – в случая клаузите от ДЕТ, които освобождават от отговорност онлайн платформите, показва практиката на Съда на Европейския съюз. На 3 октомври стана извест­но решението на Съда по делото С-18/18 Eva Glawischnig-Piesczek срещу Facebook Ireland Limited с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof с акт от 25 октомври 2017 г., което се отнася до тълкуването на чл. 15, параграф 1 от дирек­тивата за електронната търговия.[42] Като потвърждава статуса на Facebook[43] като доставчик на хостинг услуги по смисъла на чл. 14 от Директива 2000/31, Съдът на ЕС се произнесе, че спрямо доставчика на хостинг услуги може да се издават разпореждания на основание на националното право на държава членка за премахване на незаконна ин­формация или блокиране достъпа до нея, дори той да не носи отго­ворност (по чл. 14, параграф 1), а също че както следва от съображение 47 (пак там), забраната, произтичаща от параграф 1 на чл. 15[44], не се отнася за задълженията за контрол, които са приложими към точно определена, обявена от съда за незаконна информация – в случая клеветнически изявления по отношение на ищцата Ева Главишник- Пиешчей. Ключови за това дело са първият и вторият въпрос на ав­стрийския съд, „които следва да се разгледат заедно“, а именно: дали чл. 15, параграф 1 от Директива 2000/31 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска съдилищата на държава членка да могат да разпореждат на доставчик на хостинг услуги да премахва или да блокира достъпа до съхраняваната от него информация, чието съдържание е дословно идентично или смислово равностойно (когато това не изисква интер­претация от страна на доставчика) на съдържанието на информация, обявена преди това за незаконна, и простира ли се действието на това разпореждане в целия свят или търпи ограничения? Като тълкува на­редбите в чл. 14 (параграф 1 и 3), чл. 15 (параграф 1) и чл. 18 (параграф 1) от Директива 2000/31, Съдът отговаря, че е законосъобразно компе­тентният съд да може да задължи даден доставчик да блокира достъпа до съхраняваната информация, чието съдържание е дословно идентично или остава по същество непроменено и съответно се отличава съвсем малко от съдържанието на по-рано обявеното за незаконно, или да от­странява тази информация, независимо по чия молба я съхранява.

Откриването на идентично и равностойно съдържание изисква автоматизирани техники и средства за търсене (филтри), което е и предпоставка това решение на Съда на ЕС да се репликира в аргумен­тацията на законодателя при преразглеждането на клаузите от ди­рективата за електронната търговия, освобождаващи онлайн плат­формите от отговорност за законосъобразността на съдържанието, което пренасят.

Заключение

Предвид това, че въвеждането на ДАВМУ (до 19. 09. 2020 г.) и на директивата за авторското право (до 17. 04. 2021 г.) на национално ниво, както и приемането на регламента за терористичното съдър­жание ще станат факт в мандата на новата Европейска комисия[45] и с оглед на значителния отзвук във връзка с чл. 17 от ДАП и концепцията за „контрол на входа“, трите основни институции, които участват в законодателния процес на ЕС[46], ще имат нелеката задача да посрещнат трудностите, а почти сигурно и критиката, свързани с наддаването на законодателството, което налага контрол върху съдържанието он­лайн. Законопроектът за цифровите услуги и амбициите на Урсула фон дер Лайен за преразглеждане на директивата за електронната тър­говия и условията за освобождаване от отговорност на доставчиците на хостинг услуги, каквито са онлайн платформите, които идват в един момент от развитието на интернет 30 години след възникването на уеб, когато техноутопията е отстъпила място на технопаника[47], повишават очакванията за сериозни трансформации в цифровата среда, която над 460 млн. европейски граждани обитават. И в която се възпитава и моделира медийната грамотност и културата на участие на съвременното цифрово общество. Залогът е твърде висок – фунда­менталните човешки права, върху които бурното технологично разви­тие неминуемо оказва влияние, но чието компрометиране не е нищо по-малко от покушение срещу основните ценности на западната де­мокрация.

Библиография

  1. Avram, D. (2019) – https://twitter.com/denisa_avramEU/status/1181216130884685824 ?s=09
  2. Bloomberg (2007). Q&A with Tim Berners-Lee – https://www.bloomberg.com/news/ articles/2007-04-09/q-and-a-with-tim-berners-leebusinessweek-business-news-stock- market-and-financial-advice
  3. Commission of the European Communities (2003). First Report on the application of Directive 2000/31/EC of the European Parliament andof the Council of 8 June 2000 on certain legal aspects of information society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (Directive on electronic commerce)https://eur-lex.europa.eu/ LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2003:0702:FIN:EN:PDF
  4. Digital Services Act Note DG Connect (2019). Netzpolitik.org https://cdn.netzpolitik.org/ wp-upload/2019/07/Digital-Services-Act-note-DG-Connect-June-2019.pdf
  5. Eurobarometer (2018). Final results of the Eurobarometer on fake news and online disinformation – https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/final-results- eurobarometer-fake-news-and-online-disinformation
  6. Eurobarometer (2018). Flash Eurobarometer on illegal contenthttps://ec.europa.eu/ commfrontoffice/publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/83669
  7. European Commission (2016). Code Of Conduct on Countering Illegal Hate Speech Online. http://ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/hate_speech_code_of_ conduct_en.pdf
  8. European Commission (2016). Communication on Online Platforms and the Digital Single Market Opportunities and Challenges for Europe – https://ec.europa.eu/digital-single- market/en/news/communication-online-platforms-and-digital-single-market- opportunities-and-challenges-europe
  9. European Commission (2017). Tackling Illegal Content Online. Towards an enhanced responsibility of online platformshttps://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/ ?uri=CELEX:52017DC0555
  10. European Commission (2018). Code of Practice on Disinformation – https://ec.europa.eu/ digital-single-market/en/news/code-practice-disinformation
  11. European Commission (2018). Recommendation on measures to effectively tackle illegal content onlinehttps://ec.europa.eu/digital-single-market/en/illegal-content-online- platforms
  12. European parliament Legislative Observatory (2017). European agenda for the collaborative economy- https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?lang= en&reference=2017/2003(INI)
  13. Eurostat (2017). Being young in Europe today – digital worldhttps://ec.europa.eu/ eurostat/statistics-explained/index.php?title=Being_young_in_Europe_today_-_digital_ world#Information_and_communications_technology_skills
  14. Eurostat (2019). Digital economy and society statistics – households and individuals – https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Digital_economy_and_ society_statistics_-_households_and_individuals
  15. Factsheet. 4th monitoring round of the Code of Conduct – https://ec.europa.eu/ commission/news/countering-illegal-hate-speech-online-2019-feb-04_en
  16. Fenwick M., Wrbka S. (2016). The Shifting Meaning of Legal Certainty. In: Fenwick M., Wrbka S. (eds) Legal Certainty in a Contemporary Context. Springer, Singapore – https:/ /link.springer.com/chapter/10.1007/978-981-10-01 14-7_1
  17. International Telecommunication Union (2018). ITU releases 2018 global and regional ICT estimateshttps://www.itu.int/en/mediacentre/Pages/2018-PR40.aspx [всички връзки са посетени на 20.10.2019]
  18. Internet World Stats – https://www.internetworldstats.com/europa.htm
  19. Kayali, L. (2019). First terrorist content trilogue scheduled for October17. Politico Europe Edition – https://www.politico.eu/pro/first-terrorist-content-trilogue-scheduled-for- october-17/
  20. Khan, M. & Murgia, M. (2019). EU draws up sweeping rules to curb illegal online content. Financial Times – https://www.ft.com/content/e9aa1ed4-ad35-11e9-8030-530adfa879c2
  21. Leyen, U. von der (2019). Mission Letter to Margrethe Vestagerhttps://ec.europa.eu/ commission/sites/beta-political/files/mission-letter-margrethe-vestager_2019_en.pdf
  22. Oxford Word of the Year 2018: shortlist – https://languages.oup.com/word-of-the-year/ shortlist-2018
  23. Revision of the Audiovisual Media Services Directive (AVMSD) – https://ec.europa.eu/ digital-single-market/en/revision-audiovisual-media-services-directive-avmsd
  24. Robertson, A. (2019). An anti-Semitic shooting in Germany was live-streamed on Twitch. The Verge https://www.theverge.com/2019/10/9/20906637/halle-germany-synagogue- shooting-attack-live-stream-twitch-amazon-video-unavailable
  25. Sassoli, D. (2019). President’s speech at the European Council. European Parliament – https://www.europarl.europa.eu/the-president/en/newsroom/presidents-speech-at-the- european-council
  26. Scott, M. (2018). Cambridge Analytica helped ‘cheat’Brexit vote and US election, claims whistleblower. Politico Europe Edition – https://www.politico.eu/article/cambridge- analytica-chris-wylie-brexit-trump-britain-data-protection-privacy-facebook/
  27. Simon, E. (2019). Въпреки че Директивата за авторското право бе приета, бор­бата срещу филтрирането на качваното от потребителите съдържание не е приключила. LibertiesEU – https://www.liberties.eu/bg/news/copyright-directive-final-ep- vote-passed/17261
  28. The Netherlands at International Organisations (2019). Joint statement on the Directive of the European Parliament and Council on copyright in the Digital Single Market – https:/ /www.permanentrepresentations.nl/documents/policy-notes/201 9/02/20/joint- statement-regarding-the-copyright-directive
  29. UK Government (2019). Online Harms White Paper – https://www.gov.uk/government/ consultations/online-harms-white-paper/online-harms-white-paper
  30. Van Eecke, P., Truyens, M. (2014). EU study on the Legal analysis of a Single Market for the Information Society. DLA Piper UK LLP – http://ec.europa.eu/information_society/ newsroom/cf/document.cfm?doc_id=835
  31. Директива (EC) 2018/1808 за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия. Официален вестник на Европейския съюз – https://eur-lex.europa.eu/ legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L1808&from=DE
  32. Директива (EC) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО – https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/ 2019/790/oj
  33. Европейска комисия (2018). Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба сдезинформациятаhttps://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-6647_bg.htm
  34. Закон за подобряване на правоприлагането в социалните мрежи (Закон за прилагане на мрежата – NetzDG) от 1 септември 2017 г. – https://www.gesetze-im-internet.de/ netzdg/BJNR33521 0017.html
  35. Закон, насочен към борба със съдържанието на омраза в интернет – http://www. assemblee-nationale.fr/15/ta/ta0310.asp
  36. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Ре­публика България (2019/. Концепция за развитие на високоскоростна и свръх- високоскоростна свързаност и изграждане на мобилни мрежи от 5-то поколение (5G) https://www.mtitc.government.bg/sites/default/files/uploads/it/conception- nga_plan_012019.pdf
  37. Огнянова, Н. (2019). Медиите В света на постистината и ролята на праВото. Юбилеен сборник 20 години катедра „Европеистика“. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. с.364
  38. Огнянова, Н. (2019). Съд на ЕС: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание В глобален мащаб. Медийно право. Публикувано на 3 октомври 2019 година – https://nellyo.wordpress.com/2019/10/ 03/fb-case/; InfoCuria; ECLI:EU:C:2019:821 http://curia.europa.eu/juris/document/ document.jsf?docid=218621&text=&dir=&doclang=BG&part=1&occ=first&mode=DOC& pageIndex=0&cid=2108884
  39. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на разпространението на терористично съдържание онлайн. Принос на Европейската комисия за срещата на лидерите в Залцбург на 19-20 септември 2018 г. – https:// eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:52018PC0640
  40. Представителство на Европейската комисия в България (2019). Кодекс за поведение Във Връзка с дезинформацията: Комисията признава усилията на платформите, полагани в навечерието на изборите за Европейски парламентhttps://ec.europa. eu/bulgaria/news/code-of-practice-disinformation-reports-of-platforms-april-2019- published_bg

Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Саморегули­ране и съвместно регулиране в общностната законодателна рамка“ (становище по собствена инициатива). 3. Основни понятия и определения (3.4.) – https://eur-lex. europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52014IE4850


[1]     International Telecommunication Union (2018). ITU releases 2018 global and regional ICT estimates. https://www.itu.int/en/mediacentre/Pages/2018-PR40.aspx [всички връзки са посетени на 20.10.2019]

[2]      Eurostat (2019). Digital economy and society statistics – households and individuals https://ec.europa. eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Digital_economy_and_society_statistics_-_households_ and_individuals

[3]      Eurostat (2017). Being young in Europe today – digital world https://ec.europa.eu/eurostat/statistics- explained/index.php?title=Being_young_in_Europe_today_-_digital_world#Information_ and_communications_technology_skills

[4]      Eurostat (2019). Digital economy and society statistics – households and individuals https://ec.europa. eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Digital_economy_and_society_statistics_-_households_ and_individuals

[5]      Eurobarometer (2018). Final results of the Eurobarometer on fake news and online disinformation https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/final-results-eurobarometer-fake-news-and-online- disinformation

[6]     N=30 266 души, или малко над 1500 души, но приблизително 23 млн. от 460 млн. души, ако тези данни бъдат съотнесени към реалния брой на ползващите интернет в ЕС-28 (по данни на Internet World Stats: https://www.internetworldstats.com/europa.htm)

[7]     Eurobarometer (2018). Flash Eurobarometer on illegal content https://ec.europa.eu/commfrontoffice/ publicopinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/83669

[8]     Van Eecke, P., Truyens, M. (2014). EU study on the Legal analysis of a Single Market for the Information Society. DLA Piper UK LLP. http://ec.europa.eu/information_society/newsroom/cf/document. cfm?docid=835

[9]     Commission of the European Communities (2003). First Report on the application of Directive 2000/ 31/EC of the European Parliament and of the Council of 8 June 2000 on certain legal aspects of information society services, in particular electronic commerce, in the Internal Market (Directive on electronic commerce) https://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2003:0702: FIN:EN:PDF

[10]    Bloomberg (2007). Q&A with Tim Berners-Lee. https://www.bloomberg.com/news/articles/2007-04-
09/q-and-a-with-tim-berners-leebusinessweek-business-news-stock-market-and-financial-advice

[11]    Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията на Република България (2019). Концепция за развитие на високоскоростна и сврьхвисокоскоростна свързаност и изграждане на мобилни мрежи от 5-то поколение (5G) https://www.mtitc.government.bg/sites/ default/files/uploads/it/conception-nga_plan_012019.pdf

[12]    Scott, M. (2018). CambridgeAnalyticahelped‘cheat’Brexitvote andUS election, claims whistleblower. Politico Europe Edition https://www.politico.eu/article/cambridge-analytica-chris-wylie-brexit-trump- britain-data-protection-privacy-facebook/

[13]    Robertson, A. (2019). An anti-Semitic shooting in Germany was live-streamed on Twitch. The Verge https://www.theverge.com/2019/10/9/20906637/halle-germany-synagogue-shooting-attack-live- stream-twitch-amazon-video-unavailable

[14]    Силна и широко разпространена негативна реакция на нарастващата сила и влияние на големите технологични компании, особено тези, базирани в Силициевата долина. Oxford Word of the Year 2018: shortlist https://languages.oup.com/word-of-the-year/shortlist-2018

[15]    UK Government (2019). Online Harms White Paper. https://www.gov.uk/government/consultations/ online-harms-white-paper/online-harms-white-paper

[16]    European Commission (2017). Tackling Illegal Content Online. Towards an enhanced responsibility of
online platforms
https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=CELEX:52017DC0555

[17]    European Commission (2018). Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/illegal-content-online-platforms

[18]    Ibid.

[19]    European Commission (2018). Recommendation on measures to effectively tackle illegal content online. https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/illegal-content-online-platforms

[20]    Revision of the Audiovisual Media Services Directive (AVMSD) – https://ec.europa.eu/digital-single- market/en/revision-audiovisual-media-services-directive-avmsd

[21]    The Netherlands at International Organisations (2019). Joint statementon the Directive of the European Parliament and Councif on copyright in the Digital Single Market https://www.permanentrepresentations. nl/documents/policy-notes/2019/02/20/joint-statement-regarding-the-copyright-directive

[22]    Директива (EC) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО – https://eur-lex.europa.eu/eli/dir/2019/790/oj

[23]    https://www.liberties.eu/bg/news/copyright-directive-final-ep-vote-passed/17261

[24]    Kayali, L. (2019). First terrorist content trilogue scheduled for October 17. Politico Europe Edition – https://www.politico.eu/pro/first-terrorist-content-trilogue-scheduled-for-october-17/

[25]    Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на раз­пространението на терористично съдържание онлайн. Принос на Европейската комисия за срещата на лидерите в Залцбург на 19-20 септември 2018 г. – https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ TXT/?uri=CELEX:52018PC0640

[26]    Становище на Европейския икономическия и социален комитет относно „Саморегулиране и съвместно регулиране в общностната законодателна рамка“ (становище по собствена инициатива). 3. Основни понятия и определения (3.4.) https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52014IE4850

[27]    European Commission (2016). Communication on Online Platforms and the Digital Single Market Opportunities and Challenges for Europe.

[28]    Директива (EC) 2018/1808 за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиови­зуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия. Официален вестник на Евро­пейския съюз. https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32018L1808&from=DE

[29]    European Commission (2016). Code Of Conduct on Countering Illegal Hate Speech Online – http:// ec.europa.eu/justice/fundamental-rights/files/hate_speech_code_of_conduct_en.pdf

[30]    European Commission (2018). Code of Practice on Disinformation – https://ec.europa.eu/digital-single- market/en/news/code-practice-disinformation

[31]    Сега IT компаниите правят оценка на 89% от докладваното съдържание в рамките на 24 часа, а 72% от съдържанието, за което се счита, че е незаконна реч на омраза, бива премахнато, в сравнение с 40% и 28% съответно при първоначалното въвеждане на кодекса през 2016 г. из Factsheet – 4th monitoring round of the Code of Conduct – https://ec.europa.eu/commission/news/countering-illegal- hate-speech-online-2019-feb-04_en

[32]    Представителство на Европейската комисия в България (2019). Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: Комисията признава усилията на платформите, полагани в навечерието на изборите за Европейски парламентhttps://ec.europa.eu/bulgaria/news/code-of-practice- disinformation-reports-of-platforms-april-2019-published_bg

[33]    Европейска комисия (2018). Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба с дезин­формацията – https://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-6647_bg.htm

[34]    Leyen, U. von der (2019). Mission Letter to Margrethe Vestager – https://ec.europa.eu/commission/ sites/beta-political/files/mission-letter-margrethe-vestager_2019_en.pdf

[35]    Avram, D. (2019). @VeraJourova just mentioned the #DigitalServicesAct. She will work with Vestager and Goulard to ‘find a proper definition for the responsibility of #onlineplatforms’. #EPhearings2019 https://twitter.com/denisa_avramEU/status/1181216130884685824?s=09

[36]    Digital Services Act Note DG Connect (2019). Netzpolitik.org – https://cdn.netzpolitik.org/wp-upload/ 2019/07/Digital-Services-Act-note-DG-Connect-June-2019.pdf

[37]    Закон за подобряване на правоприлагането в социалните мрежи (Закон за прилагане на мрежата – NetzDG) от 1 септември 2017 г. Налага изискване за премахване или блокиране достъпа до всяко очевидно незаконно съдържание в рамките на 24 часа след получаването на жалба (по процедурата за уведомяване и премахване) – https://www.gesetze-im-internet.de/netzdg/BJNR335210017.html

[38]    Закон, насочен към борба със съдържанието на омраза в интернет – http://www.assemblee-nationale. fr/15/ta/ta0310.asp. Законопроектът е приет от френското Национално събрание (Долната камара на френския парламент) на първо четене на 9 юли 2019 година и включва изискване за премахване на докладвано съдържание (по процедурата уведомяване и премахване) в рамките на 24 часа – https://ec.europa.eu/growth/tools-databases/tris/en/search/?trisaction=search.detail&year=2019& num=412

[39]    Прецизно насочени към специфични групи потребители чрез т.нар. поведенческо микропрофилиране

[40]    European parliament Legislative Observatory (2017). European agenda for the collaborative economy – https://oeil.secure.europarl.europa.eu/oeil/popups/ficheprocedure.do?lang=en&reference=2017/2003(INI)

[41]    Khan, M. & Murgia, M. (2019). EU draws up sweeping rules to curb illegal online content. Financial Times – https://www.ft.com/content/e9aa1ed4-ad35-11e9-8030-530adfa879c2

[42]    Огнянова, H. (2019). Съд на EC: може да се разпореди на доставчик на хостинг да заличава или блокира достъпа до съдържание в глобален мащаб. Медийно право. Публикувано на 3 октомври 2019 година. https://nellyo.wordpress.com/2019/10/03/fb-case/; InfoCuria; ECLI:EU:C:2019:821 http:/ /curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?docid=218621&text=&dir=&doclang=BG& part=1&occ=first&mode=DOC&pageIndex=0&cid=2108884

[43]    В случая Facebook Ireland като оператор на световната социално-медийна платформа за потреби­телите, които се намират извън САЩ и Канада.

[44]    Държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услугите по членове 12, 13 и 14 да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност (чл. 15/1).

[45]    Чието утвърждаване от Европейския парламент бе отложено поради отхвърлените номинации на трима кандидати за комисари – https://www.europarl.europa.eu/the-president/en/newsroom/ presidents-speech-at-the-european-council

[46]    Европейската комисия, Европейският парламент и Съветът на ЕС.

[47]    Огнянова, H. (2019). Медиите в света на постистината и ролята на правото. Юбилеен сборник 20
години катедра „Европеистика“.
Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. с.364

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *