Предизборната кампания на новоизбраните български евродепутати в социалните мрежи

Доклад, включен в сборника „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“ от четвъртата съвместна докторантска научна конференция на катедра „Европеистика“ и катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
София, 2019

Божидар Ангелов

Докторант в ДП „Медийна политика и право на ЕС“ в катедра „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Abstract

Globalization and the development of technologies in the digital era have led to new media transformations and a change in information and communication models. Capacity to deal with large volumes of data and high rates of transmis­sion have opened new horizons for sharing information immediately – nowadays everyone can share media content within a second with just one click. These processes created a new form of public sphere for political speaking and pre­election campaigns, capable of enormous public penetration with the ability to reach larger masses of consumers – social media.

The current paper aims to examine the newly elected Bulgarian MEPs levels of activity in Facebook and Twitter during their pre-election campaigns between 6 and 26 of May. Using media content analyze tools the research focus on all of their 804 publications in the two platforms. Furthermore, the text aims to high­light and evaluate all the shared media content in the publications in order to create media profiles of the Bulgarian MEPs to show if the members use reliable sources of information. The process of evaluating media content is based on the Bulgarian media monitoring project Mediascan, as well as the achievements of the EUvsDisinfo project in preventing the dissemination of disinformation online.

Глобализацията и развитието на технологиите в дигиталната ера доведоха до нови медийни трансформации и промяна на информацион­ната и комуникационната парадигми – днес предаването на големи обе­ми информация става за секунди, а всеки човек може да бъде медия и да разпространява свободно съдържание. Като най-голямата сцена за то­ва се наложиха социалните мрежи, които благодарение на горните про­цеси, се превърнаха и в основен източник за информираност. Данни от годишния доклад на Института на „Ройтерс“ за новинарско съдържа­ние, разпространено по дигитален път, за 2019 година сочат, че 88% от българските граждани се информират онлайн, като процентът се запазва спрямо стойностите за предходната 2018 година1. От всички респонденти, участвали в проучването по доклада, 71% са заявили, че използват социалните мрежи за това. Освен нова, тези онлайн плат­форми се превърнаха и в най-голяма публична арена за политическо гово­рене и водене на предизборна агитация[1] [2], предвид пенетрацията им сред обществото и възможността за достигане до по-големи маси от пот­ребители – в България пенетрацията на интернет е 66%, от които съответно 85% и 13% използват за всякакви цели социалните мрежи Facebook и Twitter.

Въпреки мащабите си обаче, социалните мрежи не се ползват с го­лямо потребителско доверие, що се отнася до информационно съдържа­ние – едва 31% от българите се доверяват на съдържанието, публику­вано и споделяно там. На фона на всеобщото недоверие към медиите у нас, този процент не изглежда чак толкова малък. Продължаващата вече години медийна криза в България свали страната до 111-о място, последно за страните в ЕС и на Балканите, в най-новия доклад на „Ре­портери без граници“ за свободата на словото от месец август 2019 година[3]. Според данните от доклада на Института на „Ройтерс“ едва 40% от гражданите у нас се доверяват на цялостното медийно съдър­жание. Паралелно с това ефектите от засилващите се процеси като разпространението на дезинформация онлайн, на клевети и заблуди, реч на омразата, сензации, конспирации и други допълнително водят до по-ниско потребителско доверие в родните медии.

На 26 май 2019 година в държавите – членки на ЕС, се проведоха избори за Европейски парламент, на които гласуваха 427 милиона души, за да определят новия 751-членен състав на единствената институция на съюза, чиито представители се избират пряко от народа. В България на изборите правото си на глас упражниха 2 095 575 души, или 32,64% от всички, имащи право на вот, излъчвайки новите 17 представители на страната ни в ЕП, а именно Александър Йорданов (ГЕРБ/СДС), Ангел Джамбазки (ВМРО), Андрей Ковачев (ГЕРБ), Андрей Новаков (ГЕРБ), Ан­дрей Слабаков (ВМРО), Асим Адемов (ДПС), Атидже Алиева-Вели (ДПС), Ева Майдел (ГеРб), Елена Йончева (БСП), Емил Радев (ГЕРБ), Иво Христов (БСП), Илхан Кючюк (ДПС), Искра Михайлова (ДПС), Петър Витанов (БСП), Радан Кънев („Демократична България“), Сергей Станишев (БСП), Цветелина Пенкова (БСП).

Настоящият труд се концентрира върху предизборната кампания на новоизбраните български евродепутати в периода от 6 до 26 май, водена в социалните мрежи Facebook и Twitter. Докладът има за цел да проследи и оцени публикуваното и споделено от тях медийно съдър­жание в личните им профили в двете платформи, на база на констата­циите на българския проект за медиен мониторинг „Медийно око“ и на проект EUvsDisinfo на Работната група East Stratcom Task Force към Европейската служба за външна дейност (European External Action Servi­ce, EEAS). Оценката на медийното съдържание е необходима за откро­яването на това доколко новите ни евродепутати, предвид тяхното обществено положение, използват медийни източници, предоставящи достоверна и качествена информация, присъща на стандартите за качествена журналистика. Междувременно анализът очертава и ця­лостен профил на новите 17, предвид тяхната активност – публикувано собствено и споделяно съдържание, както и други важни за крайния резултат от изборите и медийната екосистема в България тенденции.

В хода на анализа, на принципа на медийния контент анализ, без спе­циализиран софтуер са изследвани всичките 804 публикации на новите евродепутати в личните им профили в социалните мрежи Facebook и Twitter в периода от 6 до 26 май 2019 година, съвпадащ със същинската предизборна кампания. От тях 683 публикации във Facebook и 121 в Twit­ter. Въпреки че от социалните мрежи, използвани като средство за информираност у нас, Twitter се нарежда чак на пета позиция[4], нейният избор в настоящия труд се обуславя на това, че платформата има сериозно влияние в други държави и кръгове, включително ЕП. В работата са изследвани публикациите от личните профили във Facebook на евроде­путатите ни, а не страниците им. Причината за това е, че почти всички имат лични профили, а страници – само част от тях. Допълнителен критерий за избора е и фактът, че при личните профили се наблюдава значително по-голям брой последователи, следователно съдържанието достига до по-голяма маса.

За целите на изследването всичките публикации са анализирани в специална анкетна карта, която не разглежда същността и послани­ето зад публикациите, а вида на публикуваното съдържане: собствено съдържание, което може да съдържа текст, снимка, видео, друго или комбинация от изброените, като е поставен акцент върху споделеното собствено видео съдържание; споделено съдържание, към което приспа­дат споделяни информационни единици от онлайн медии – български и чуждестранни, споделяни единици от същата социална мрежа (репост и ретуит, които сами по себе си не са носители на съдържание от онлайн медии), както и публикувано съдържание от втората най-използ- вана социална мрежа у нас и по света YouTube; и друго съдържание, което не попада в обхвата на горните две като споделяне на събитие, несъществуващо съдържание и други. За правилното разбиране на използваната методология е важно да се отбележи и че: при препуб- ликувания, в които има съдържание от онлайн медия, същата е регист­рирана в списъка с използвани медии; при публикации, в които има пре­пратка (линк) към друга социална мрежа, различна от YouTube, съдър­жанието се регистрира като собствено такова; публикациите, съдър­жащи препратка към YouTube, наред със собственото съдържание, в което има видео материали, са регистрирани в анкетната карта от­делно, за да се проследи доколко евродепутатите използват клипове в предизборната си кампания. Всички сайтове, които присъстват в споделеното съдържание на евродепутатите, са разглеждани като онлайн медии.

Предизборна кампания на новите 17 евродепутата във Facebook и Twitter

Във Facebook профил имат всички евродепутати, без двама – А. Алие- ва-Вели и Цв. Пенкова. Последната има страница, в която се наблюдава предизборна активност, но това не е анализирано в труда. От общо 683 публикации: 395 са със собствено съдържание, в 24 от които има видео материали; 280 са със споделено съдържание – YouTube (10 броя), репостове (154 броя) и материал от онлайн медия (116 броя). От тези, имащи профили в периода на изследването, един евродепутат средно има по 45,5 публикации.

Към 6 май в Twitter профили са имали 12 български представители в ЕП – А. Джамбазки, А. Ковачев, А. Новаков, А. Адемов, Ева Майдел, Е. Йончева, Е. Радев, И. Кючюк, И. Михайлова, Р. Кънев, С. Станишев и Цв. Пенкова. И. Христов и П. Витанов създават профилите си след избо­рите на 26 май, съответно през август и септември 2019 година. Към 20 октомври 2019 година А. Йорданов, А. Слабаков и А. Алиева-Вели нямат профили в социалната мрежа.

От всичките 121 туити: 86 са такива със собствено съдържание, от които в 2 са регистрирани и видео материали; 35 са със споделено съдържание – YouTube (10 броя), ретуити (15 броя) и материали от он­лайн медии (10 броя). От тези, имащи профили към датата на изслед­ването, средно един евродепутат е публикувал по 10,8 туита. Прави впечатление обаче, че някои от изброените нямат нито една публи­кация – Цв. Пенкова, Р. Кънев, Е. Радев и Е. Йончева.

Като цяло наблюдаваната активност е динамична, а резултатите на отделните евродепутати и за двете социални мрежи заслужават по-дълбок преглед, предвид особеностите им.

Александър Йорданов има 48 публикации в своя профил във Facebook, от които 24 със собствено, 23 – със споделено и 1 – с друго съдържание. Сред споделяното съдържание има 3 видеа в YouTube, 1 репост от про­фил или страница на друг потребител, организация. 19 от препублика- циите имат съдържание от онлайн медия: Tvevropa.com (2 броя), Fakti.bg, Izbori.bg, 24chasa.bg (2 броя), Faktor.bg (6 броя), Vek21press.com (5 броя), Dnes.dir.bg, Sds.bg. Както вече стана ясно, Йорданов няма профил в Twitter. На фона на цялостните резултати активността на Йорданов е средна. Използваните от Йорданов и останалите евродепутати медии предстои да бъдат анализирани и оценени във втората част на труда.

Ангел Джамбазки, който става евродепутат за втори път, има общо 7 поста във Facebook. От тях един е със собствено съдържание, а 5 – със споделено, от които 1 видео от YouTube, 2 репоста и 2 мате­риала, съответно от Clubz.bg и Mni.bg. В Twitter Джамбазки има 6 туи­та – 5 със собствено съдържание и един ретуит. Активността на Джамбазки във Facebook е с над 5 пъти по-малка от средната, а в Twitter – малко под средната стойност. Предвид цялостните резул­тати и това, че той вече беше български евродепутат в периода 2014 – 2019 година, неговата активност е ниска, а използваната гама от медии – скромна.

Андрей Ковачев ще бъде евродепутат за трети път. Във Facebook той има 90 поста, от които 65 със собствено съдържание (2 видео ма­териала) и 25 със споделено. От споделените – YouTube (2 броя), ре- постове (9 броя) и 14 с материали от онлайн медии: Tvevropa.com, 24chasa.bg, Faktor.bg (3 броя), Novini.bg, Focus-news.net, Btv.bg (2 броя), Nova.bg, Bnt.bg, Offnews.bg, Bgonair.bg и Desebg.com. В Twitter Ковачев има само 2 публикации, и двете със споделено съдържание – ретуит. Активността му във Facebook е двойно над средната – със своите 90 публикации той и Р. Кънев се нареждат на второ място по най-голям брой постове сред представителите ни в ЕП. С повече публикации е само Иво Христов. Това показва, че Ковачев умело се възползва от плат­формата за разпространение на предизборната си програма. Той също така използва богата гама от онлайн медии. В Twitter обаче неговото присъствие е посредствено.

Андрей Новаков ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebook той има 34 поста – 29 със собствено съдържание (3 видеа) и 5 със спо­делено съдържание, от които 4 репоста и 1 публикация от информа­ционния сайт Vevesti.bg. В Twitter Новаков има общо 3 публикации – 1 със собствено съдържание и 2 със споделено, от които 1 ретуит и отново публикация от Vevesti.bg. Активността на Новаков във Facebook е с 30% по-ниска от средната. Както колегата му Новаков, и неговото присъствие в Twitter е крайно незадоволително.

Андрей Слабаков ще бъде за първи път евродепутат. За периода на изследването във Facebook той има 11 поста, от които 10 със собст­вено съдържание и 1 с друго съдържание. Той не е споделил нито една единица от онлайн медия. Както вече стана ясно, той няма профил в Twitter. Активността на Слабаков също може да се определи като неза­доволителна.

Асим Адемов вече беше евродепутат и в периода 2014 – 2019 година. Във Facebook той има 26 поста, всичките със собствено съдържание, което е около два пъти по-малко от средното. В Twitter той има 16 публикации, отново всичките със собствено съдържание. Активността му в платформата е с 50% над средната, но предвид ниската средна стойност, резултатът остава малък. Адемов не е споделил съдържание от нито една онлайн медия.

Ева Майдел ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebook тя има 22 поста, от които 21 със собствено съдържание и 1 със споделено – публикация от сайта 24chasa.bg. В Twitter тя има 27 публикации, от които 17 със собствено съдържание и 10 със споделено – 1 видео от YouTube и 9 ретуита. Заедно с Искра Михайлова, Майдел е другият евродепутат, при който са регистрирани повече публикации в Twitter, отколкото във Facebook, което може да се обясни с прекараните 5 години в Брюксел като част от предишния състав на ЕП. В по-използваната платформа активността ° е приблизително 3 пъти по-голяма от средната, а във Facebook – двойно по-малка.

Елена Йончева влиза за първи път в ЕП. Във Facebook тя има само 5 поста (1 със собствено съдържание и 4 със споделено), което я нарежда на последно място сред евродепутатите, имащи профил в мрежата. Въпреки това тя е споделяла повече материали от онлайн медии спрямо други нейни колеги с далеч по-голяма активност. Сред споделеното съ­държание е регистрирано 1 репост и 3 материала от онлайн медии – 24chasa.bg, Glasove.bg и Dnevnik.bg. В Twitter Йончева има профил от ме­сец март 2011 година, в който са публикувани общо 4 туита, последният от които от 2017 година. Активността на Йончева във Facebook е край­но незадоволителна, което показва, че тя не се възползва от плат­формата за целите на предизборната си кампания.

Емил Радев ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebook той има 82 публикации, което го нарежда на трето място по активност. От всички постове 56 са със собствено, 25 – със споделено и 1 с друго съдържание. Цялото му споделено съдържание обхваща публикации от онлайн медии – 24chasa.bg (7 броя), Vevesti.bg, Trud.bg (5 броя), Novini.bg (3 броя), Dariknews.bg (3 броя), Focus-news.bg, Btv.bg, Varna24.bg, Inform.bg, Moreto.net, Pik.bg. Именно Радев е евродепутатът, споделил най-аолямо количество информационни единици от онлайн медии. За разлика от активността в платформата, която е почти двойна от средното, в Twitter Радев няма нито една публикация за изследвания период.

Иво Христов влиза в състава на ЕП за първи път. Във Facebook той е публикувал цели 143 поста, което е и най-аолемият резултат от всич­ки евродепутати. Христов е публикувал 31 поста със собствено съдър­жание (1 видео, 1 gif), 109 – със споделено и 3 – с друао съдържане. От споделеното съдържание има 1 видео от YouTube, 94 репоста и 14 материала от онлайн медии – 24chasa.bg, Glasove.bg, Dnevnik.bg (2 броя), Focus-new.net, Segabg.com (2 броя), 5gmedia.bg (2 броя), Liberta.bg, Obshtestvo.bg, E-vestnik.bg, Shumenonline.bg, Mysofia.bg. Както вече стана ясно, Христов няма профил в Twitter към периода на изследването, но неаовата активност във Facebook е завидна, което донякъде се обус­лавя от аолемия брой препубликувани единици. Прави впечатление обаче, че без няколко репоста, в оаромната си част те имат съдържание в сферата на изкуството – от профили и страници на различни творци. Публикациите са по-скоро лични, отколкото предизборни, но настоя­щият труд не анализира това.

Илхан Кючюк ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebook той има 45 публикации, от които 37 са със собствено съдържание (11 с видео), а 8 – със споделено. Всичките споделени единици съдържат материали от онлайн медии – Nova.bg, Bnt.bg (3 броя), Epicenter.bg, Nbp.bg, Busi- ness-club.bg, Dps.bg. В Twitter Кючюк има 13 публикации, от които 8 са със собствено съдържание, а 5 – със споделено. Сред последните са реаистрирани 3 видеа от YouTube, 1 ретуит и 1 материал от сайта Nova.bg. Активността на евродепутата и в двете платформи е около средното ниво, което показва, че той аи използва за достиаане на аолеми маси потенциални избиратели.

Искра Михайлова също ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebook тя има 12 поста, от които 3 със собствено съдържание (с 1 видео) и 9 със споделено. От споделените се реаистрира едно видео от YouTube и 8 репоста. В Twitter Михайлова има най-аоляма активност с 52 туита. От тях 38 са със собствено съдържание, а 14 със споделено. От последните 6 публикации са с видео от YouTube, а останалите 8 – с материали от онлайн медии. Сред използваните медии са Bnt.bg, Dps.bg, Teameurope.eu, Videlinabg.com (2 броя), Epicenter.bg, News.fastdot. com (2 броя). Освен Михайлова, друаите евродепутати, които имат споделено медийно съдържание в Twitter, са вече представените Андрей Новаков и Илхан Кючюк с по 1 такъв туит. Следователно Михайлова е с 80-процентов дял от тези, споделили материал от онлайн медия в платформата. Като цяло нейната активност във Facebook е около 3 пъти по-малка от средната. В Twitter обаче активността ° е 5 пъти по-висока от средната и около 2 пъти по-висока от тази на втория в тази класация, а именно Ева Майдел. Предвид опита ° в Брюксел може да се възприеме хипотезата, че Михайлова умело се възползва от въз­можностите на платформите за предизборна агитация.

Петър Витанов ще бъде евродепутат за първи път. За периода на изследването във Facebook той има 9 публикации, от които 1 със соб­ствено съдържание и 8 със споделено. От препубликуваните единици 7 са репостове, а 1 препраща към онлайн медия – Bsp.bg. Както вече стана ясно, в Twitter същият няма профил по време на предизборната кампания. Активността на Витанов в използваната от него социална мрежа го нарежда на трето място отзад напред, като с по-малко публикации са само Елена Йончева и Ангел Джамбазки.

Радан Кънев ще бъде евродепутат за първи път. Във Facebook той има 90 публикации – 41 със собствено съдържание (с 1 видео), 48 – със споделено и 1 – с друго съдържание. От единиците със споделено съ­държание се регистрира 1 видео от YouTube, 23 препубликации и 24 еди­ници от онлайн медии – Clubz.bg (2 броя), Dnevnik.bg, Dariknews.bg (2 броя), Btv.bg (4 броя), Nova.bg (2 броя), Offnews.bg (2 броя), Demokrati.bg, Haskovo.info, Banker.bg, Mmtvmusic.com, Bgnesagency.com, Spotify.com, Dobrudjabg.com, Regnews.net, Novini.london, Svobodnaevropa.bg, Otzvuk.bg. Активността на Кънев в платформата е завидна – 2 пъти над средната стойност, което сочи, че използва потенциала на платформата за предизборните си цели. Със своите 24 споделени единици от трети медии той се нарежда на второ място след Е. Радев по този показател. Въпреки че има профил в Twitter, от 22 януари до 15 юни Кънев няма нито един туит. Кънев е единственият евродепутат, споделил съдържание от чуждестранна медия в един от постовете си – сайтът за стрийминг на аудио съдържание Spotify.com.

Сергей Станишев ще бъде евродепутат за втори път. Във Facebok той има 59 публикации, от които 49 са със собствено съдържание (с 5 видеа) и 10 – със споделено. От споделените единици има 1 препратка към видео от YouTube, 5 репоста и 4 медийни материала – Epicenter.bg, Kanal3.bg (2 броя) и Pogled.info. В Twitter Станишев има само 2 публика­ции – 1 собствена и 1 споделена такава, която представлява ретуит. Активността му във Facebook е с около 30% по-висока от средната, което предвид опита му в Брюксел, това изглежда логично. Учудваща обаче остава ниската активност на Станишев в Twitter.

Цветелина Пенкова е евродепутат за първи път. Както вече беше посочено, тя няма личен профил във Facebook, а в профила си в Twitter, който датира от месец април 2019 година, има общо 3 туита, всичките след избирането ° за български представител в ЕП.

Обобщените резултати от изследването показват, че не всички новоизбрани български евродепутати използват социалните мрежи в хода на предизборните си кампании. Във Facebook най-активни в това отношение са Иво Христов, А. Ковачев и Р. Кънев, чиито публикации правят почти половината от цялото съдържание. След тях с най-много публикации са Е. Радев, С. Станишев, А. Йорданов, И. Кючюк, А. Новаков, А. Адемов и Ева Майдел, които са публикували средно повече от 1 пост дневно в изследвания период. По брой споделени единици, съдържащи препратка към онлайн медия, челните позиции са за Е. Радев (25 броя), Р. Кънев (24 броя) и А. Йорданов (19 броя), като тези техни публикации представляват над половината от всички 116 такива. След тях се нареждат А. Ковачев и Иво Христов и Илхан Кючюк – първите двама с по 14 медийни препратки, а третият – с 8 броя. За целия период общият брой на тези публикации на останалите 9 евродепутати, имащи про­фили в платформата, възлиза на 12 публикации. В Twitter тези резултати са далеч по-слаби. От общо 12 евродепутати, имащи профил към периода на изследването, туитите на първите трима – И. Михайлова (52), Ева Майдел (27) и А. Адемов (16) – представляват над 75% от цялото съдър­жание. Данните за споделяното медийно съдържание вече бяха предста­вени при анализа на активността на И. Михайлова.

Предвид популярността на Facebook сред българите, както и висо­кото използване на платформата като средство за информираност у нас, може да се направи обоснованото предположение, че ниската ак­тивност на повечето от евродепутатите ни там свидетелства за това, че те избират други канали за разпространение на предизбор­ните си кампании. Въз основа на потенциала за мобилизация на плат­формите, това изглежда като едно неоползотворено поле за агитация и политическо говорене. В противен случай това би означавало, че съ­щите водят не толкова богата кампания или че преференциалният из­борен елемент не е чак толкова изразен на изборите за ЕП в страната ни.

Относно разнообразието от медийно съдържание в споделените публикации – то е съсредоточено главно върху резултатите от Face­book, предвид факта, че в Twitter едва трима от 17-те са направили такива публикации, а именно И. Михайлова (8 туита от 6 медии), както и А. Новаков и И. Кючюк с по 1 туит от 1 медия. Данните за най-попу­лярната социална мрежа по този показател поставят на първо място Р. Кънев, който е споделил материали от общо 17 различни онлайн ме­дии. След него с по 11 различни медийни източника са Е. Радев и Иво Христов, а А. Йорданов и А. Ковачев са споделили съдържание от 8 медии. Общо техните постове представляват почти 50% от всички такива. Разнообразието на използвани медийни източници, обаче, не е критерий нито за плурализъм, нито за качество. Поради това следва използва­ните медиите да бъдат оценени, като резултатите са представени в следващата част на труда.

Оценка на споделеното медийно съдържание във Facebook и Twitter

В тази част от труда следва споделеното от евродепутатите медийно съдържание в двете социални мрежи да бъде подробно анали­зирано и оценено. Оценката става на база на констатациите на бъл­гарския проект за медиен мониторинг „Медийно око“ и на проекта EUvsDisinfo на групата East Stratcom Task Force към Европейска служба за външна дейност.

Проектът „Медийно око“[5] на специалиста по компютърни техноло­гии и информационна сигурност Красимир Гаджов е съсредоточен върху няколко основни аспекта на медийната етика: анонимност на медиите, предвид това, че медийната собственост е основен елемент на медий­ния плурализъм в демократичните общества[6]; разпространение на фал­шиви новини (в хода на анализа се използва терминът „дезинформация онлайн“); клевети и обиди; конспирации и заблуди; реч на омразата; търсене на сензации и други. В проекта е анализирано информационно съдържание на приблизително 400 медии. В обхвата обаче не попадат сайтовете на националните телевизии и радиа, тясно специализира­ните сайтове, сайтовете на държавни институции, частни фирмени сайтове, партийни сайтове и други.

Създаденият през 2015 година проект EUvsDisinfo[7] има за цел да разобличи дезинформационните кампании срещу държавите – членки на ЕС, идващи главно от проруски източници, както и да развие сред европейските граждани качества и инструменти за идентифициране и съпротива срещу цифровите медийни атаки и манипулирането на медийно съдържание. През 2017 година проектът оповести списък с информационни сайтове, разпространяващи дезинформация онлайн, като сред сайтовете попаднаха и няколко български – Pik.bg, Blitz.bg, Bultimes.com, Bradva.bg, 19min.bg, PartiaKoi.com, Cross.bg и News-front.info[8].

С оглед на високата обществена позиция на фигурата на евродепу­татите и влиянието, което те могат да постигнат чрез споделеното от тях медийно съдържание, настоящият труд анализира всички из­ползвани в публикациите им медийни източници, прекарвайки ги през филтрите на споменатите по-горе проекти. Изследването откроява само една медия, която присъства в списъка на проекта EUvsDisinfo. Това е информационният сайт Pik.bg. Единствено евродепутатът Е. Радев е споделил съдържание на въпросната медия. Следователно останалите използвани медии в анализа са анализирани на база на проекта „Медийно око“.

Според резултатите от изследването всичките 17 евродепутати са споделили съдържание от общо 55 онлайн медии – 52 във Facebook и 8 в Twitter, 5 от които се препокриват. Сайтовете, използвани само в туити, са News.fastdot.com, Videlinabg.com и Teameurope.eu, всичките от И. Михайлова. Ниската активност в платформата не предоставя количествена база за направата на обосновани изводи. Поради това нататък в труда споделеното от онлайн медии съдържание се раз­глежда като комбинация от двете социални мрежи.

Онлайн медията с най-често споделяно съдържание във Facebook и Twitter от новоизбраните ни евродепутати е 24chasa.bg – 13 пъти само във Facebook. Според проекта „Медийно око“ сайтът е категоризиран като такъв, разпространяващ фалшиви новини, реч на омразата, кон­спирации и заблуди. На второ място по използване с 9 споделяния е информационният сайт Faktor.bg, който според мониторинга не попада в обхвата на медиите с неетични практики. На трето място със 7 споделени материала е сайтът на националната телевизия bTV (Btv.bg), а след това сайтовете Vek21press.com, Trud.bg и Dariknews.bg, съответ­но с по 5 споделяния. Първият сайт е представен като достоверен и етичен, третият не е анализиран, а Trud.bg е определен като антидемо­кратичен, разпространяващ клевети, конспирации и реч на омразата. С по 4 публикувания са сайтовете Dnevnik.bg, Novini.bg, Nova.bg и този на обществената телевизия – Bnt.bg. От тях проектът оценява първи­те две – сайтът на вестник „Дневник“ няма отрицателни характерис­тики, докато до Novini.bg са прибавени етикети за конспирации и сен­зации. Онлайн медиите Tvevropa.com, Clubz.bg, Focus-news.net и Offnews. bg са представени с по 3 споделени материала. От тях в обхвата на мониторинга попадат последните 3, като същите не са оприличени с негативни етикети. С по две споделени публикации са сайтовете Kanal3.bg (неоценен), Epicenter.bg (фалшиви новини), 5gmedia.bg (неоценен), както и Segabg.com, Glasove.com и Vevesti.bg (и трите без отрицателни етикети).

Съдържанието от всички останали онлайн медии, присъстващи в публикациите на новоизбраните български евродепутати във Facebook и Twitter, е споделяно само по веднъж. Сред тези, анализирани в проекта „Медийно око“, спадат голяма част от тях. Неетичните практики на отрицателно етикетираните медии са посочени в скоби, а останалите са просто изброени: Fakti.bg (сензации); Varna24.bg (сензации); Informo.bg (медия, без посочена собственост – анонимна медия); Moreto.net; Liber- ta.bg; Obshtestvo.net, E-vestnik.bg, Mysofia.bg (анонимна медия); Nbp.bg (анонимна медия, клевети); Haskovo.info; Dobrudjabg.com; Novini.london (анонимна медия); Svobodnaevropa.bg; Otzvuk.bg (сензации); Pogled.info (про-авторитарен, конспирации); Regnews.net (анонимна медия). Според проекта медията Pik.bg разпространява фалшиви новини, клевети, конспирации и сензации.

От всички използвани от евродепутатите 55 медии, в мониторинга на проекта „Медийно око“ са анализирани общо 30 медии. От тях 14 са категоризирани като неетични, а останалите 16 нямат отрицателен етикет. Другите медии не са разгледани в проекта, въпреки че около съдържанието на някои от тях възникват въпросителни. От всички 126 публикации, съдържащи споделено съдържание от трета медия и в двете социални мрежи, 34 (или малко под 25%) принадлежат на медии, определени като неетични и недостоверни. От класифицираните като етични сайтове са споделени общо 40 публикации. Медиите, стоящи зад останалите единици, не са оценени.

Резултатите от изследването открояват няколко тенденции, свър­зани с активността на новоизбраните български евродепутати. Слаба активност се регистрира както при новите, така и при евродепута­тите, които влизат в ЕП за втори път. Едва 10 от българските пред­ставители в ЕП са направили повече от 20 публикации във РасеЬоок, или над 1 пост дневно, за периода от 6 до 26 май, съвпадащ със същин­ската предизборна кампания. Сред най-активните във Facebook евро­депутати са Иво Христов, А. Ковачев, Р. Кънев и Е. Радев. Заедно с Ал. Йорданов те имат и най-голямо споделено медийно съдържание. Публи­куваното собствено съдържание изпъква – предимно кратък текст, при­дружен със снимки от предизборни обиколки из страната. Сред препуб- ликуваните материали най-много са тези от страници в платформата на политически партии и обединения – „Демократична България“, БСП, Пресцентър на ДПС. Наред с тях се наблюдават и репостове от про­фили на политически фигури като Бойко Борисов, Манфред Вебер и Елена Йончева.

Общият поглед върху използваното медийно съдържание показва раз­нообразие. Самото съдържание обаче е малко, за да може да се конста­тира, че евродепутатите подкрепят и защитават позициите си с пуб­ликации от родните онлайн медии. Това може да се обясни и с известно дистанциране от медиите, предвид задълбочаващата се криза в секто­ра. Показателна е и слабата употреба на обществени медии – материа­ли от онлайн сайта на Българската национална телевизия присъстват едва в 4 публикации, а такива от Българското национално радио – ме­дията с най-голямо обществено доверие, не са споделяни. фактът, че близо 25% от използваните материали са от медии, определени като недостоверни и нарушаващи принципите на журналистическата етика, също свидетелства за проблемите в медийната екосистема у нас, как­то донякъде и за лошия подбор на източници от страна на представи­телите ни в ЕП.

Библиография:

  1. Огнянова, Н. (2014>. Медийна политика и право на Европейския съюз. София, Библиотека Европейски изследвания, Университетско издание „Св. Климент Охридски“ (249-250).
  2. Дичев, И., О. Спасов (2011). Нови медии – нови мобилизации. Институт „Отворено общество“, София.
  3. Antonov, S. (2019). Reuters Institute Digital News Report 2019. Analysis by Country: Bulgaria. Retrieved October 20, 2019, from http://www.digitalnewsreport.org/survey/ 2019/bulgaria-2019/.
  4. Симеонова, Е. (2019). Репортери без граници: България отново 111-а, заради корупция и липса на правосъдие. Retrieved October 20, 2019, from https://www. svobodnaevropa.bg/a/29886867.html.
  5. Сайт на проекта „Медийно око“ на Красимир Гаджов – https://mediascan.gadjokov.com/ about, посетен последно на 24 октомври 2019.
  6. Официален сайт на проекта EUvsDisinfo – https://euvsdisinfo.eu/about/, посетен последно на 23 октомври 2019.

[1]     Antonov, S. (2019). Reuters Institute Digital News Report 2019. Analysis by Country: Bulgaria. Retrieved October 20, 2019, from http://www.digitalnewsreport.org/survey/2019/bulgaria-2019/.

[2]     Дичев, И., 0. Спасов (2011). Нови медиинови мобилизации. Институт „Отворено общество“ – София.

[3]     Симеонова, Е. (2019). Репортери без граници: България отново 111-а, заради корупция и липса на правосъдие. Retrieved October 20, 2019, from https://www.svobodnaevropa.bgZa/29886867.html.

[4]     Antonov, S. (2019). Analysis by Country: Bulgaria. Reuters Institute Digital News Report 2019. Retrieved October 20, 2019, from http://www.digitalnewsreport.org/survey/2019/bulgaria-2019/.

[5]     Последно посетен на 24 октомври 2019, https://mediascan.gadjokov.com/about.

[6]     Огнянова, Н. (2014). Медийна политика и право на Европейския съюз. София, Библиотека Европейски изследвания, Университетско издание „Св. Климент Охридски“ (249-250).

[7]     East StratCom Task Force. Retrieved October 24, 2019, from https://euvsdisinfo.eu/about/.

[8]     East StratCom Task Force. Retrieved October 24, 2019, from https://euvsdisinfo.eu/disinformation- cases/?text=&date=&disinfo_countries%5B%5D=77573.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *