Борбата с дезинформацията в програмата на Европейската комисия (2019-2024)

Доклад, включен в сборника „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“ от четвъртата съвместна докторантска научна конференция на катедра „Европеистика“ и катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
София, 2019

Мария Юрукова

Докторантка в ДП „Медийна политика и право на ЕС“ в катедра „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Abstract

In the agenda and the political guidelines for the work of the new European Commission (2019 – 2024), tackling online disinformation continues to be per­ceived as one of the main tasks that EU is facing.

The aim of this report is to identify the place of combating disinformation in the agenda of the next European Commission (2019-2024). The main hypothesis is that the policy to fight disinformation will continue to be a major focus in the work of the Commission with President Ursula von der Leyen and that the cur­rent approach regarding the undertaken measures will be maintained. Several research tasks have been set. First, to find where it is the place of fighting disinformation in the political guidelines and in the Von der Leyen‘s Agenda for Europe. Second, to examine and to introduce in a systematic way the responsi­ble for countering disinformation units in the structure of the European Commis­sion and the portfolios under which this policy will evolve. Third, to indicate is this approach for tackling disinformation will be maintained; to outline the EC’s future actions against this complex problem and the importance of the commis­sioners and the specific policy areas under which this policy is.

The research approach is multidisciplinary, using methods such as synthesis, comparison and analysis of EC documents.

След изборите за Европейски парламент от пролетта на 2019 го­дина, следващото ключово събитие за хода на европейската интег­рация в следващите пет години е сформирането на новата Европейска комисия (2019-2024), нейните приоритети и политики. Въпреки забавя­нето при нейното сформиране1, бъдещият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви политическите насоки за работата на след­ващата ЕК. От тях стана ясно, че се очакват повече промени в начина, по който се управлява Комисията, но не и предприемане на диаметрално различен от досегашния курс по отношение на политиките на ЕС. Про­тиводействието с дезинформацията не прави изключение. В програ­мата и политическите насоки за работата на новата Европейска ко­мисия (2019-2024) борбата с дезинформацията продължава да бъде со­чена за една от важните настоящи и бъдещи задачите пред ЕС.

Целта на настоящия доклад е да се определи мястото на борбата с дезинформацията в програмата на новата Европейска комисия (2019­2024). Основната хипотеза е, че политиката за противодействие на дезинформацията ще продължи да бъде основен акцент в работата на Комисията с председател Урсула фон дер Лайен и ще има приемстве­ност по отношение на предприетите досега мерки. Поставени са ня­колко научноизследователски задачи. Първо, да се потърси присъст­вието на борбата с дезинформацията в политическите насоки и в „Програмата за Европа“ на фон дер Лайен. Второ, да се разгледат и представят по систематичен начин отговорните за борба с дезин­формацията звена в структурата на ЕК и ресорите, под чиято шапка тази политика на ЕС ще се развива. Трето, да се посочи дали подходът по отношение на дезинформацията ще се запази, както и да се очерта­ят бъдещите действия на ЕК към тази политика и значението на ресо­рите и комисарите, от които тази политика е част. Изследовател­ският подход е мултидисциплинарен, като са използвани методи като синтез, анализ на документи на ЕК и сравнение.

Контекст при сформиране на новата Европейска комисия (2019-2024) в условията на фрагментиран ЕП

На 16 юли 2019 г. номинираната от Европейския съвет за кандидат за поста председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе реч[1] [2], с която представи визията си за развитие на Съюза. Близо девет часа след това депутатите в новосформирания ЕП я одоб­риха с минимално мнозинство.

Председателят на ЕК е от водещо значение за развитието на евро­пейската интеграция в следващите пет години. Като първо изказване в новото амплоа на вече бившия министър на отбраната на Германия, то е знаково за приоритетите и политиките, които тя ще защитава занапред. Поставените от нея акценти рефлектират и върху избора ° на екип от комисари. От програмната ° реч си пролича, че политиките, които Комисията провежда към днешна дата, няма да поемат твърде по-различен курс от досегашния, но въпреки това намирането на консен­сус в различните институции на Съюза ще продължава да бъде предиз­викателство още повече в условия на най-фрагментирания[3] към момен­та откъм политически семейства Европейски парламент. От 733-те гласували представители в ЕП фон дер Лайен бе подкрепена от 383 депутати, като 327 гласуваха „против“, а 22 се въздържаха от изразя­ване на глас[4]. Цялостната статистика не показва убедителна подкрепа за Лайен, но несъмнено е успех, предвид времето за подготовка и неочак­ваното ° попадане в тази ситуация.

Компромисният избор доведе и до компромисна програма. Това бе поредната реч на такова ниво, която се опита да даде на всекиго по нещо, което бе и напълно очаквано, предвид че с нея фон дер Лайен следваше да убеди разединения парламент да ° гласува доверие. Из­казването ° не се отличаваше с конкретика. Програмната ° реч в пле­нарната зала показа, че тя е склонна не само да изслушва отделните политически сили в новия ЕП, но и да открои важните за тях теми и за кратък период от време да предложи визия, сформирана на тяхна база и достатъчно компромисна, за да ° гарантира, макар и с минимална преднина, председателката позиция. В продължилата 33 минути реч, фон дер Лайен се опита да разсее всяко съмнение към нея, което може да има в собствената ° Европейска народна партия (ЕНП); да удовлет­вори желанията на зелените и бившите либерали в „Обнови Европа“; да даде основание на Прогресивния алианс на социалистите и демокра­тите да минат в нейния лагер, както и да се противопостави на кон­серваторите и националистите, за да покаже категорично, че не търси тяхната подкрепа. Изключително адекватно тя бе уловила основните тенденции в новия разединен и безпрецедентно пъстър ЕП. След огром­ния възход на зелените и либералите на изборите за ЕП в Западна Евро­па, тя изпрати ясни послания, насочени към младежта и към проевро- пейски настроените политици, сред които борбата с дезинформацията е от ключово значение. Този контекст е важен, включително за бъдещо­то развитие на инициативите на ЕК за противодействие на дезинфор­мацията, защото води в голяма степен до приемственост на различ­ните инициативи и мерки, предприети по ресори от досегашната ЕК.

Наличието на борбата с дезинформацията в политическите насоки и в „Програмата за Европа“ на Урсула фон дер Лайен

Паралелно с изказването на фон дер Лайен пред ЕП бе публикуван и документът „Съюз с по-големи амбиции – Моята програма за Европа“[5], който реално представлява политическите насоки за работата на бъ­дещата Европейска комисия (2019 – 2024 а.).

Те са съсредоточени върху шест основни амбициозни цели за Европа за предстоящите пет години и периода след това: 1) Европейска зелена сделка; 2) Икономика в интерес на хората; 3) Европа, подготвена за циф­ровата ера; 4) Съхраняване на европейския ни начин на живот; 5) По- силна Европа на световната сцена; 6) Нов тласък за европейската демо­крация. Борбата с дезинформацията може да бъде разглеждана като елемент на поне две от тези цели.

Първата, макар и косвено свързана с темата дезинформация, е „3) Ев­ропа, подготвена за цифровата ера“, като фон дер Лайен обеща в първите 100 дни от мандата си да представи законодателство за координиран европейски подход към човешките и етичните аспекти на изкуствения интелект и да работи активно за цялостната цифровизация на Коми­сията с въвеждането на нови цифрови методи и цифрови инструменти за дипломация. Обеща европейското пространство за образование да се превърне в реалност до 2025 а. и план за действие в областта на цифровото образование. Още на ниво политически насоки се вижда, че новата Комисия ще разглежда дезинформацията като тясно свързана с образованието, а не само с културата и медиите, което обяснява от части и слагането им в общ ресор при сформиране на екипа от коми­сари. В речта си тя засяга цифровизацията повече като част от един­ния цифров пазар, което води до очакването регулацията на техноло­гичните гиганти да идва предимно през мерки на ниво пазар.

Втората цел, където вече дезинформацията е спомената експли- цитно, е „6) Нов тласък за европейската демокрация“. Там тя е въз­приемана предимно като външна заплаха за ЕС и е тясно обвързана с „реч на омразата“. Програмата на фон дер Лайен дава заявка за изра­ботване на „съвместен подход и общи стандарти за справяне с проблеми като дезинформацията и посланията онлайн, пораждащи омраза“, както и за „европейски план за действие за демокрация“, който да съдържа зако­нодателни предложения, свързани с насърчаване на повече прозрачност при платената политическа реклама и по-ясни правила за финансира­нето на европейските политически партии.

Оттук може да заключим, че новата Комисия поне в този първона­чален политически документ приема дезинформацията предимно като политическо предизвикателство по време на избори и като заплаха отвън, което до голяма степен е повлияно от мерките, предприети от ЕК в последната година, именно заради европейските избори през 2019 а. На експертно ниво обаче действията на ЕК (2014 – 2019) по- скоро се придържаха към предприемане на „всеобхватен подход“ по отношение на тази актуална проблематика, свързана не само със заплахата пред демокрацията, но и като цяло утвърждаваща се сред международните академични среди като симптом на кризата в медийната екосистема в условията на все по-бързо развиващите се нови технологии и породените от тях пазарни и социални ефекти във време на постистина[6].

Политиката за противодействие на дезинформацията в структурата на Европейската комисия

За да се разбере процесът и начинът на изработване на полити­ката за борба с дезинформацията, е важно да се определи кой създава тази политика в рамките на ЕК и къде стои тя в комплексната струк­тура от приоритети, политики и цели на Комисията, както и кои ресори, комисари, генерални дирекции и звена отговарят за създава­нето °.

В ЕК (2014-2019) противодействието на дезинформацията е част от политиката на ЕК в областта на „Цифровата икономика и цифровото общество“, която е част от един от десетте приоритета на ЕК за периода 2014-2019, а именно „Единния цифров пазар“. Целта на страте­гията за единен цифров пазар най-общо е да „отвори цифрови възмож­ности за хората и бизнеса и да засили позицията на Европа като световен лидер в цифровата икономика“[7].

За този приоритет в изтичащия мандат на ЕК е отговорен замест­ник-председателят Андрус Ансип, който след избора му за ЕП, е вре­менно заменен от Марош Шефчович. Другият водещ е комисарят по „Цифрова икономика и цифрово общество“ Мария Габриел, като тя също отговаря и за Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технолози^’ (DG CONNECT), която работи за политиката на ЕС в областта на цифровия единен пазар, безопасността в интернет и циф­ровите науки и иновации[8].

Фигура 1. Мястото на политиката за борба с дезинформацията в структурата на ЕК (2014-2019)

Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ е разделена на девет дирекции. Една от тях е Дирекция I. „Медийна политика“, която има четири подразделения: 1) „Политика за аудио-ви­зуални и медийни услуги“[9] е звеното, което отговаря за прилагането и текущата редакция на Директивата за аудио-визуалните медийни ус­луги (AVMSD), за насърчаване зачитането на медийния плурализъм и свободата на медиите и за подкрепата на свободната журналистика, както и за медийната грамотност, която също е свързана с борбата с дезинформацията; 2) „Авторско право“, като екипът беше отговорен за разработване на Директивата за авторското право в цифровия еди­нен пазар[10], чиито две спорни разпоредби, а именно чл. 15 (по проект чл.11), свързан с правата на издателите, и чл. 13 (по проект чл.17), водещ до въвеждането на филтър на онлайн съдържанието, макар и гласувани от ЕП, оставиха съмнение както в качеството на приетата директива, така и относно възможността тя да бъде прилагана ефективно в прак­тиката; 3) „Подпомагане на аудиовизуалната индустрия и медийните про­грами“, което има за цел да подкрепя европейската аудио-визуална ин­дустрия чрез програми като „Творческа Европа“ и 4) „Конвергенция на медиите и социални медии“, което е и звеното, отговорно за политиката за борба с дезинформацията в рамките на ЕК (2014-2019). (Фигура 1)

Що се отнася до вътрешната структура на новата Комисия, начело с председателя Урсула фон дер Лайен, ще има 8 заместник-предсе­датели, от които 3-ма са посочени като изпълнителни заместник- председатели.

Българският еврокомисар ще отговаря за образование, изследвания, аудиовизуална политика, култура и спорт. Очаква се Габриел частично да отговаря за част от политиките, за които го правеше и досега, включително медийна политика и борба с дезинформацията.

Предвид факта, че дирекциите на ЕК са в основата на изработва­нето на политиките, се очаква приемствеността на предприетите мерки по отношение на дезинформацията да бъде гарантирана. Нещо повече, в структурата на новата ЕК, Мария Габриел ще продължава да е комисарят, отговорен за борбата с дезинформацията и фалшивите новини, като нейният ресор официално е „Иновации и младеж“. От друга страна, Маргрете Вестагер от Дания, която беше комисар по конку­ренцията в Комисията „Юнкер“, ще заеме поста изпълнителен замест­ник-председател с ресор „Подготвеност на Европа за цифровата ера”, като също ще продължи да бъде комисар по въпросите на конкуренцията с подкрепата на Генерална дирекция „Конкуренция“. Предвидено беше комисарят на Франция да отговаря за ресор „Вътрешен пазар“, като към него се очакваше да спада и Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, която досега отговаряше за дезин­формацията. (Фигура 2.) Към момента обаче след отпадане на канди­датурата на първото френско предложение за поста (Силви Гулар), държвата номинира Тиери Бретон, който освен бивш министър е и ге­нерален директор на голяма технологична компания. Профилът му, кой­то вече получи широко одобрение както от медийни експерти, така и от Ансип, предполага, че той ще има водеща роля при изготвяне на политиките, свързани със социалните платформи, което неминуемо води и до очакването да бъде ключов фактор и по отношение на дезин­формацията онлайн.

Ресорите са комбинация от няколко политики на ЕС, което е пред­поставка комисарите да се контролират един друг. Всеки комисар ще има отговорности в различни политики и задълженията им ще се зас­тъпват. Това обаче предполага и по-бавно вземане на решенията, раз­миване на отговорност и в момента неяснота по отношение разпре­делението на администрацията. На база на официалната информация досега става ясно, че Габриел ще е зависима по темата дезинформация както от Вестагер, която е зам.-председател и ще координира цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера, така и от френския комисар, отговорен за единния вътрешен пазар. В новата ЕК се очаква също Вера Йоурова, която ще е отговорна за „Ценности и прозрачност“ да продължи да участва в процесите за изработване на мерки спрямо дезинформацията и фалшивите новини.

Фигура 2. Ресори в ЕК (2019 – 2024), свързани с противодействието на дезинформацията

Ресорът на Мария Габриел също така спада под шапката и на спорния ресор „Защита на нашия европейски начин на живот“. Неясните наимено­вания на ресорите могат да доведат както до желание за по-засилена кооперация и взаимен контрол между ресорите, така и до размиване на отговорността на отделните комисари, което да доведе до неефек­тивност. Названията на ресорите водят до объркване и в обществото, а това може да доведе и до увеличаване на дистанцията между полити­ческия елит и гражданите. Именно затова е важно структурата на екипите, разработващи политики в ЕС, да бъде изследвана по-задъл- бочено, за да може да се установи и подходът при формиране на стра­тегии за противодействия на предизвикателства като фалшивите новини и дезинформацията.

В писмото от фон дер Лайен, описващо задачите на Мария Габриел в бъдещия ° ресор, е посочено, че в новата ЕК следва да има фокус върху „цифровата грамотност и образование с цел заличаване на разминаванията в цифровите умения; …обновяването на Плана за действие за цифрово обра­зование; …увеличаване от ранна възраст на вниманието срещу дезин­формацията и други онлайн заплахи.“

Заключение

Медийната политика има двойствен характер. От една страна, ме­диите са индустрия, а от друга – попадат в сферата на културата11. Логично, и дезинформацията като поле, спадащо към медийната поли­тика, не може да бъде категоризирана само в един ресор в работата на Европейската комисия. Затова и в състава на новата ЕК, освен от­говорен изпълнителен заместник-председател на ЕК, който да ръко­води работата по приоритета от предходния състав на Комисията „Единен цифров дневен ред“, има и двама ресорни комисари, които от своя страна да обезпечават дейностите и мерките, касаещи и двата аспекта от дезинформацията – културата (ресор с наименование „Об­разование и младеж“) и индустрията (ресор „Вътрешен пазар“).

Областта на културата в ЕС, под чиято шапка също би следвало да се развиват мерките за борба с дезинформация, е сред компетенциите, в които ЕС може да подкрепя, координира или допълва действията на държавите членки. В тези ресори ЕК не може да приема правно обвърз­ващи актове, изискващи хармонизация на националните законода­телства. От друга страна, вътрешният пазар е част от изключител­ните компетенции на ЕС и в зависимост от формулирането на кон­кретните мерки, може да се заключи, че евентуално бъдещи правно обвързващи актове не са изключени. Например, комуникационната по- [11] литика няма отделно правно основание в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДфЕС), но липсата на разпоредби в Учредител­ните договори не е предпоставка за липса на развитие на политики в определени сфери[12]. Интеграционните процеси в ЕС се развиват с раз­лични темпове и специфично, включително според степента на сувере­нитет, който държавите членки преотстъпват в зависимост от сек­тора. Медийната политика на ЕС се развива постепенно и се формира и реализира спрямо поставените от самия Съюз цели и политически стратегии[13] [14]. Борбата с дезинформацията е пример за това. На база на дадените заявки се очаква ЕК (2019 – 2024) да прокарва мерки за борба с дезинформацията повече през единния цифров пазар, отколкото през такива, посветени конкретно на нея, което се наблюдаваше и в досе­гашния подход към този „комплексен процес на дезинформация“™. Полити­ката за борба с дезинформацията обаче може да включва различни мер­ки, които да бъдат прокарани през политиките, свързани с вътрешния пазар, със защитата на лични данни и т.н.

Причините за комплексния процес, свързан с дезинформацията, са разнородни и унифицирани решения и подходи за справянето му към момента няма. В програмната си реч бъдещият председател на ЕК ясно посочи, че ЕК (2019 – 2024) ще се стреми да надгради свършеното досега по отношение на борбата с дезинформацията на наднационално ниво[15]. Към момента ЕС се въздържа да направи стъпки към промяна на правната уредба по отношение на дезинформацията и оставя този избор на държавите членки. На наднационално ниво ЕК се съсредоточава повече в насърчаване на координацията между държавите, онлайн плат­формите, инструментите за проверка на факти, неправителствените организации и останалите заинтересовани страни, както и във финан­сиране на проекти, които ще спомогнат на нейните стратегически цели. Предложенията на ЕК може да се разчитат и като опит да се укрепват и добавят мерки във вече съществуващите законодателства, вместо да се въвеждат нови[16].

В заключение речта на фон дер Лайен и програмата с политичес­ките ° насоки за работата на ЕК в периода 2019 – 2024 г. са широкооб- хватни и изградени на принципа „за всекизо по нещо“. Липсва фокус и ясни мерки, с които на пръв поглед всеобхватните ° идеи да бъдат реализирани, но на фона на безпрецедентните събития в Съюза, отго­ворността, която ще носи следващата ЕК, е огромна. От бъдещия председател по-скоро се очаква да промени малко начина, по който се управлява Комисията, но не и да се предприеме друг курс по отношение на политиките на ЕК.

Действията на ЕК (2019 – 2024) по отношение на борбата с дезинфор­мацията и фалшивите новини не се очаква обаче да бъде различен от подхода на ЕК (2014 – 2019). Затова свидетелстват множество фактори. Първо, програмната реч и политическите насоки на фон дер Лайен сви­детелстват, че има приемственост по отношение на политиките и приоритетите на ЕС. Второ, ресорният комисар от предходната ЕК ще продължи да работи по темата дезинформация. Трето, генералната дирекция, отговорна за тази политика, ще продължи да бъде основният двигател за предприемане на мерки в областта. Четвърто, в комплекс­ния подход на ЕК към момента е поет реален ангажимент за координи­ране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията.

Библиография

  1. Огнянова, Н. (2011). Медийна политика и праВо на Европейски съюз. София: Биб­лиотека „Европейски изследвания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“.
  2. Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите В света на постистината и ролята на правото. София. Библиотека „Европейски изслед­вания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“, стр.347.
  3. Шикова, И. (2011). Политики на Европейския съюз. София: Библиотека „Европейски изследвания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“.
  4. Юрукова, М. (2019), Годишник на докторантите за 2018-а година. Сравнение между европейския подход и националните мерки за противодействие на онлайн дезинфор­мацията. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.167.
  5. Юрукова, М. (2018).“Първите крачки към борба с дезинформацията онлайн като пример за формиране на стратегии и приоритети в ЕС“. Сборник от доклади „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“ (под научната редакция на доц. дпн Калоян Симеонов, гл. ас. д-р Гергана Радойкова). София. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация за свободата „Фридрих Науман“, стр. 91-101.
  6. Европейска комисия (2019). Встъпително изявление на Урсула фон дер Лайен, кан­дидат за председател на Европейската комисия на пленарното заседание на Евро­пейския парламент. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/opening- statement-plenary-session_bg.pdf, последно посетен на 26.10.2019.
  7. Европейска комисия (2019). „Съюз с по-големи амбиции – моята програма за Европа“ от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, поли­тически насоки за следващата Европейска комисия (2019-2024 г.), https://ec.europa. eu/commission/sites/beta-political/files/political-guidelines-next-commission_en.pdf, последно посетен на 26.10.2019.
  8. Официален уебсайт на Европейската комисия, последно посетен на 25.10.2019.
  9. Официален уебсайт на Европейския парламент, последно посетен на 25.10.2019.
  10. COM(2018) 236 final. Tackling online disinformation: a European Approach. Retrieved May 19, 2018, from https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=COM%3A2018% 3A236%3AFIN.
  11. EuropeanCommission (2018).
  12. Amulti-dimensional approach to disinformation. Report of the independent High level Group on fake news and online disinformation.

[1]     Настоящият доклад има своите ограничения предвид динамиката на изследвания предмет. Текстът е изготвян октомври 2019 г. Важно е да се отбележи, че след изслушванията на кандидатите за комисари по ресори, ЕП трябва да гласува цялата комисия по време на пленарна сесия. Новата Европейска комисия трябваше да започне работа на 1 ноември 2019 година, но след като част от предложените от фон дер Лайен след консултации с държавите членки кандидати не убедиха комитетите в ЕП в пригодността им за заеманите от тях занапред длъжности, този старт се отложи най-рано за 1 декември 2019 година.

[2]      Встъпително изявление на Урсула фон дер Лайен, кандидат за председател на Европейската комисия на пленарното заседание на Европейския парламент от 16 юли 2019г. https://ec.europa.eu/ commission/sites/beta-political/files/opening-statement-plenary-session_bg.pdf

[3]     https://rezultati-izbori.eu/izborni-rezultati/2019-2024/

[4]     http://www.europarl.europa.eu/plenary/en/infos-details.html?id=17143&type=Flash

[5]      „Съюз с по-големи амбиции – моята програма за Европа“ от кандидата за председател на Евро­пейската комисия Урсула фон дер Лайен, политически насоки за следващата Европейска комисия (2019-2024 г.), https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/political-guidelines-next- commission_en.pdf

[6]     Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите в света на пост- истината и ролята на правото. стр. 347.

[7]     https://ec.europa.eu/commission/priorities/digital-single-market_en

[8]      Останалите комисари, чиито ресори са свързани с този приоритет, са Сесилия Малмстрьом (Търговия); Мигел Канете (Климат и енергетика); Кармену Вела (Околна среда, морско дело и рибарство); Витенис Андрюкайтис (Здравеопазване и безопасност); Димитрис Аврамопулос (Миграция, вътрешни работи и гражданство); Мариан Тейсен (Заетост, социални въпроси, умения и трудова заетост); Пиер Московиси (Икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз); Фил Хоган (Земеделие и развитие на селските райони); Виолета Булц (Транс­порт); Елжебета Бенковска (Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП); Вера Йоурова (Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете); Тибор Наврачич (Образование, култура, младеж и спорт); Йоханес Хан (временно ръководещ регионалната поли­тика след напускането на комисаря Корина Крецу, която беше избрана в ЕП), Карлош Моедаш (Изследвания, наука и иновации); Маргрете Вестегер (Конкуренция).

[9]      https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/content/audiovisual-and-media-services-policy-unit-i1

[10]    http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-8-2018-0245-AM-271-271_BG.pdf7redirect

[11]    Огнянова, Н. (2011). Медийна политика и право на Европейски съюз.

[12]    Шикова, И. (2011) Политики на Европейския съюз.

[13]    Юрукова, М. (2019), Годишник на докторантите за 2018-а година. Сравнение между европейския подход и националните мерки за противодействие на онлайн дезинформацията. стр.167.

[14]    Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите в света на пост- истината и ролята на правото. стр.347.

[15]    Част от свършеното досега на ниво ЕС: Екип за стратегически комуникации с Изтока (2015), доклад със заглавие „Многоизмерен подход към дезинформацията“ (2018), съобщение на ЕК „Справяне с онлайн дезинформацията: европейския подход“ (2018), Кодекс за добри практики срещу дезинформацията (2018), План за действие против дезинформацията (2018), Доклади от онлайн платформите (2019), Система за бързо реагиране на дезинформация (2019) и т.н.

[16]    Юрукова, М. (2018). „Първите крачки към борба с дезинформацията онлайн като пример за форми­ране на стратегии и приоритети в ЕС“. Сборник от доклади „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“, стр. 91-101.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *