Образът на България в Süddeutsche Zeitung

Този анализ е част от изследователския проект “Образът на България във водещи европейски медии” и има за цел да представи спецификите при немския вестник Süddeutsche Zeitung при изграждане медийния образ на България.

В следващите няколко страници е описан начинът, по който е избран именно този ежедневник и са представени накратко резултатите и изводите от проучването.

Вестникът

За да изберем отговарящ на предварително зададените критерии1 вестник от Германия, трябваше да направим проучване на немскоезичните медии. Ежедневниците са огромен брой и много от тях предоставят висококачествена информация. За да вземем решение, проучихме обществените нагласи онлайн за германските ежедневници (които имат онлайн и офлайн формат). Двете най-важни характеристики на избраната медия трябваше да са: неутралност (доколкото е възможно) и широко разпространение в онлайн вариант. За постигане на целта бяха избрани 18 сайта (форуми, блогове, медии, статистики), които съдържат актуални мнения и данни за възможно най-неутралния, четен и качествен немски вестник.

Мнението на потребителите онлайн е разделено. Основните конкуренти, които се борят за вниманието на обществото са Bild, Die Welt, Die Zeit, Frankfurter Allgemeine Zeitung, и Süddeutsche Zeitung (SZ). След по-подробно проучване установихме, че те се състезават на различни писти. Bild е еквивалентът на британския Sun. Той води най-убедително класацията с тримилионен тираж към октомври 2013 г. Въпреки това той не е най-подходящият избор за нашето изследване, тъй като спада към групата на булевардните вестници с влечение към сензационните и жълтите новини. Die Zeit е също вестник от върха на класациите в Германия, но е седмичник. Frankfurter Allgemeine Zeitung е най-четеният консервативен вестник в страната с характерен висок стил на езика и насочен към висшата класа на обществото. Die Welt е вестникът за всички бизнесмени, хората от висшата класа и интересуващите се от световни новини. Той се фокусира основно върху бизнес и финанси.

С оглед на резултатите от краткото проучване се спряхме на Süddeutsche Zeitung, който е в топ 3 на най-четените офлайн и онлайн ежедневници в Германия, предлага свободен достъп до статиите и архива си и предлага възможност за разглеждане образа на България през призмата на регионалните новини (Бавария). Той е написан на по-достъпен език от Frankfurter Allgemeine Zeitung и Die Welt, и достига до около един милион читатели дневно. В политическия спектър той е разположен в център-ляво крило и е известен с едни от най-реномираните журналисти, които работят за вестника от дълги години. Както и останалите гореизброени вестници, той се характеризира с относително независима журналистика и разнообразие от мнения.

Резултатите

Ако трябва да опишем средностатистическата публикация, в която се споменават поне веднъж думите България, българин/ка, българи, български/а/о, то това е статия, не по-дълга от една стандартна страница на уърд например, придружена от снимка, чието изображение не е недвусмислено свързано с България. В статията няма цитирани източници и отразеното събитие се е случило скоро, като предизвиква размишления върху ситуация, която се развива във времето, някакъв процес. Събитието е отразено, защото засяга по някакъв начин Германия и/или Европейския съюз (ЕС), България не е главният актьор в статията, а най-често е участник наравно с поне една друга държава. Темата на тази средностатистическа статия са имигрантите от България и Румъния през призмата на отношенията между държавите членки на ЕС и социалната политика на държавите. Авторът на статията най-често възприема България като държава с вътрешнополитически и икономически проблеми и опасност от заливане с имигранти. Преобладава негативният образ на България, който не се изгражда чрез епитети и стилистични похвати, а чрез отразяване на негативни събития, действия и факти.

През 2013 г. статии, свързани с България, излизат редовно всеки месец. Най-много статии – 24 на брой са публикувани през месец март, а най-малко през април – 8 статии. Средно излизат по 16 статии на месец.

Визуализационни материали

Анализът не показва ясна тенденция в използването на снимков материал освен в два случая. Голяма част от статиите от началото на 2013 г., които са свързани с парламентарните избори през май месец в България, най-често не съдържат изображения или други визуализационни материали и са със средна дължина от около 200 думи. Статиите по темата (не повече от 12 на брой от общо 198) по-скоро маркират хронологично събитията в България, без да им отдават голямо значение и да предоставят задълбочен анализ.

Ясна тенденция се забелязва и в широкото използване на снимков материал в рубриката „снимка на деня“ и във фоторепортажите. „Снимка на деня“ събира в една галерия снимки от цял свят от изминалия месец. България присъства в шест от 12-те месеца със снимки от български обичаи или такива, които изобразяват културното многообразие на България – роми, помаци и пр. Във фоторепортажите България влиза най-често през културните теми – българин печели състезание по фотография, изложбите на Христо Явашев, новите български филми („Тилт“). И в двата формата България участва с положителен образ.

Освен снимков материал, в някои от статиите (общо 7/198) са използвани други визуализационни елементи. Веднъж е използвана графика, която показва броя на ромите в държавите в Европа. Двете статистики свързани с България показват колко средства отпуска ЕС на България и колко тя успява да усвои (един от най-ниските проценти от всички държави членки) или разположението на имигрантите от северна Африка из държавите членки на ЕС. Другият тип визуализационни материали са интерактивни карти със статистики от държавите членки. Те спомагат за възприемането на България като част от европейското семейство.

Само в около 20% от статиите изображенията недвусмислено показват картини от България. Ако оставим настрана фоторепортажите и снимките на деня, това се равнява на едва 15 снимки. На тях най-често са изобразени български публични фигури (Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Делян Пеевски), протестите или български спортисти (играчи от националния волейболен отбор, футболисти на Лудогорец).

Обхват на статиите

В най-голямата си част (34%) статиите представят казуси на равнище Германия. Това е така, защото България влиза в новините най-често през теми, които са пряко свързани и имат някакъв ефект върху Германия. Тъй като вестникът е регионален, често статията е и на ниво „района на Мюнхен“. Относително големият брой статии за безработни имигранти от България (и Румъния) се дължи отчасти на факта, че Мюнхен е един от градовете в Германия, които ги приютяват в най-голям брой.

В 25% от статиите присъства и европейският обхват. Едва в 13% от статиите темата е на ниво България. Най-честият сценарии е обсъждането на даден проблем (имигрантите и/или ромите от България и Румъния напр.) в Германия и какво е положението в другите държави членки или какви мерки предприема ЕС за справяне с проблема.

България е главният герой в статиите в 22% от случаите (43 статии). Темите, които се обсъждат най-често в тези статии, са например случаят с русото момиче от ромски произход Мария, парламентарните избори или индивидуалните истории на българи в района на Мюнхен и техния живот там.

България и Румъния често влизат като двойка в новините (39 статии), винаги свързани с темата за имигрантите и ромите, които отиват да живеят и да изкарват прехраната си в Германия.

Теми на статиите

Най-много са статиите, чиято тема не се вписва в сферите изброени във въпросника. Това се дължи на факта, че тези теми са най-различни и почти не се повтарят – по една или две статии посветена на всяка тема. Пример за такива статии са подпалването на влак в Германия, осиновяване на деца от хомосексуални двойки, празникът на жената по света, лошото здравеопазване в България, ГМО, медийната концентрация в България и много други. Такива разнообразни тематики, които не са категоризирани във въпросника са характерни за 22% от статиите, свързани с България.

На второ място идват 13% от статиите, които имат обща тема и тя е имигрантите от България и Румъния в другите европейски държави (най-вече Германия). Много често статиите не правят разлика между имигранти, които са от ромски произход, и етнически българи. Особеността на вестника е, че авторите свободно изразяват своята гледна точка и се разделят на два лагера, които представят двете лица на проблема. От една страна, имигрантите се ползват с все повече социални помощи в Германия, не си търсят работа и като цяло злоупотребяват с гостоприемството на германците. Някои автори във вестника обаче защитават тезата, че Германия печели повече, отколкото губи в тази ситуация и всякакви опити на политическите лидери да заклеймят България и Румъния като опасност от заливане с имигранти са популистки действия.

Голям процент от статиите споделят и темата за българските спортисти – 11%. Най-често националният футболен и волейболен отбор влизат в спортните новини, както и Григор Димитров и неговите постижения в тениса. Спортните статии не са посветени на един спортист или един мач, а са под формата на обзор на събитията от изминалата седмица за всеки един спорт. Те вдигат сериозно и средния брой на думите на статия в изследването, тъй като са дълги, а често България се споменава само веднъж в целия текст.

Образът на ромите споделят около 7% от статиите като тема. Особеност тук е, че във всички статии ромите са представени като потърпевши на държавните политики, а България не само не може, но и няма желание да реши проблема с интеграцията на ромите. Подобно „обвинение“ звучи странно от държава като Германия, която претърпява подобен неуспех с прилагането на Мултикулти политика, насочена основно към интеграцията на турското малцинство.

Други по-широко застъпени теми са ниският стандарт на живот и бедността в България (6%), политическото състояние на държавата (8%) и протестите (6%).

Изненадващо е отсъствието на темите като туризъм, терористичният атентат в Бургас и нападението над Ахмед Доган например. На тези теми са посветени по една статия. Единствената българска туристическа дестинация, която намира място на страниците на SZ през 2013 г., е Банско, като част от топ 10 на зимните курорти в Европа. Няма статии посветени на морските курорти в България.

На Шенгенското пространство са посветени три статии. В една от тях просто се споменава кои държави не са част от Шенген. В другите две основната тема е противопоставянето на министъра на вътрешните работи – Ханс-Петер Фридрих на влизането на България и Румъния в Шенген. Неговата фигура присъства от началото до края на изследването като той е най-често цитираната политическа фигура, която вижда огромна заплаха в имиграцията на българи и румънци.

Образът на България

Най-голяма част от статиите (15%) изграждат за България образа на държава със сериозни вътрешнополитически и икономически проблеми. Тези проблеми са причината за големия брой имигранти и опасността от имигрантска вълна, която ще залее Европа (12% от статиите). 9% от статиите рисуват картина на държава с малцинствени проблеми, други 9% твърдят, че България е държава на добри спортисти, а 10% от статиите наблягат на политическата нестабилност на страната.

Това показва, че везните нееднозначно се накланят в полза на негативния имидж на България в очите на германското общество. Любопитно е, че от друга страна индивидуалните личности (когато не става дума за управляващите) се характеризират със сериозно ниво на позитивна конотация и за тях се говори с уважение.

Конкретни публични личности от България се споменават в 30% от статиите. Такива са Бойко Борисов, Пламен Орешарски, Сергей Станишев, Росен Плевнелиев, Волен Сидеров, Зинаида Златанова от управляващите и Г. Божилов, Самюел Финци (син на Ицхак Финци), Стефка Костадинова, Сесил Каратанчева, Христо Явашев, Георги Димитров, Григор Димитров, Димитър Гочев и много други в областта на изкуството, спорта, културата и политиката. Негативно са оценени на няколко пъти образите на две политически фигури – Бойко Борисов (определен за популист и обвинен в „театралност“ при подаване на оставката си) и Делян Пеевски.2

Една особеност в изграждането на образа на България е, че немската медия лесно можеше да си послужи с фразата „най-бедната страна в ЕС“ и въпреки че имплицитно се разбира, че това е така, в нито една статия на България не е лепнат този етикет. Независимо от това статиите описват доста мрачно омагьосания кръг на бедност, мизерия и болести в България, а имиграцията се нарича „имиграция поради бедност“ (Armutsmigration).

Изводите

В едно общество медиите са основен източник на знание за други държави и култури. Следователно те имат голямо влияние върху начина на разбиране на тези народи. Освен това хората имат по-голям достъп до информация свързана със събития вътре в държавата, където живеят. За медиите обаче е много по-лесно да влияят на общественото мнение за други държави, тъй като информацията е по-оскъдна3.

Ето защо може да се каже, че медийният образ на България в Германия е част от българската външна политика. Тя обаче не е особено успешна поради две причини. От една страна, България наистина успява да привлече вниманието на германското обществото, но изцяло чрез негативни събития и факти (мнозинството от статиите носят отрицателни характеристики за България).

От друга страна, резултатите от изследването показват, че България не успява да предложи материал за статии, които да подобрят имиджа й. Рекламирането като екзотична топ туристическа дестинация в Европа е изключително слабо, а българите, които печелят одобрението и адмирациите на германците, често отдавна не живеят и работят в България и само детството им ги свързва с тази страна. Също така е крайно недостатъчно да имаш добри спортисти, за да имаш положителен медиен образ.


Библиография

  1. Юрукова, М., Погорелчук, А., Ташева. А. и Геров, А.„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 г. (непубликувано към момента)
  2. Stepinska, Agnieszka, “Media Coverage of the Polish EU Presidency”, Yearbook of Polish European Studies (Yearbook of Polish European Studies), issue: 15 / 2012, pages: 61-81, on www.ceeol.com[посетено на 25 септември 2014]
  3. Süddeutsche Zeitung [посетено в периода 15 май – 3 юни 2014]

Бележки

  1. Виж Доклад за резултатите от изследване, проведено в рамките на проект„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, с. …
  2. Събитията през 2014 година като например съставянето на Комисията Юнкер дадоха повод на изследователите да си зададат един допълнителен въпрос. Как се вписва в картината за България европейският комисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи (през 2013 година) – Кристалина Георгиева и каква роля има при изграждане образа на страната ни? В анализираните статии в Süddeutsche Zeitung името на комисаря не присъстваше в нито една статия. Това означава, че или събитията покрай Кристаналина Георгиева не намират място в представяните теми в ежедневника или тя не е свързвана изобщо с България. След кратко проучване резултатите показаха, че истината е по средата. През 2013 г. са били публикувани общо две статии, в които се споменава нейното име. И двете статии не съдържат визуализационен материал, свързани са с проблемите в Централна Африка и са с разлика от 12 месеца в публикуването си – първата е написана през януари, а втората през декември 2013 г. В нито една от двете статии не се споменава произходът на комисаря, което има своите причини. Първо, в статиите тя е спомената не в ролята си на българка, а в ролята си на представител на Европейската комисия. Традиция и правило е, че европейските комисари да трябва да бъдат независими и неутрални, защото те представляват целия Съюз, а не собствената си държава. Единственият момент, когато те са свързвани със страната си е в самото начало при избора им за членове на ЕК, както се забелязва в събитията от 2014 г. Тогава медиите и институциите говорят за „българския кандидат“, „френския кандидат“, „латвийския кандидат за комисар“ и прочее.
  3. Stepinska, Agnieszka, “Media Coverage of the Polish EU Presidency”, Yearbook of Polish European Studies (Yearbook of Polish European Studies), issue: 15 / 2012, pages: 61-81, on www.ceeol.com