Образът на България в Le Monde

Настоящият текст разглежда образа на България през 2013 година, изграден от френския вестник „Le Monde” като част от научноизследователския проект „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”1. По-конкретно ще анализираме особеностите при изграждането на имиджа на нашата страна от френския ежедневник – причините и следствията за и от тези специфики.

„Le Monde” избрахме като подходящ представител на френските медии, който да анализираме, защото той отговаря в най-голяма степен на предварително зададените критерии2, по които подбирахме вестниците, а именно да са водещи, значими и неутрални европейски ежедневници, които да имат онлайн версии и архиви, налични на официалните им интернет страници. „Le Monde” съответно се списва на един от най-разпространените и разбирани езици в Европа – френски и е най-четеният от франкофонската общност сред европейските граждани; отразява международни новини; приема се от широката общественост като неутрален и достоверен източник, от който останалите медии в Европа черпят информация. Днес е един от най-четените и уважавани вестници във Франция. Освен това той е и единственият френски вестник лесно достъпен и в не-франкофонските страни.

Други френски медии, между които избирахме след предварителното проучване, бяха „Le Figaro”, „Le Parisien” и „Libération”. Първо, на база на предходни проучвания „Le Monde” оглавява класацията на най-добрите френски вестници3. Второ, за разлика от „Libération” (крайно десен) и от Le Figaro (ориентиран в дясно и възприеман по време на правителството на Никола Саркози във френското общество като вестника на президента), „Le Monde” е сравнително политически независим, въпреки че първоначално се представя като ляво-центристки, но постепенно загубва тази ориентация и днес се смята за умерен. Трето, „Libération” е по-малко разпространен от „Le Parisien”, „Le Figaro” и „Le Monde”. От друга страна, „Le Monde” има международна значимост и е най-четеният вестник, списван на френски език в световен мащаб и отразяващ активно и международни новини за разлика от „Le Parisien”, който има широка популярност главно във Франция. Също така поддържа онлайн версия и архив на публикациите, включително за изминалата година. Това са основните причините, поради които избрахме да анализираме публикациите, споменаващи България за 2013 година именно в „Le Monde”, за да получим най-пълна представа за образа на страната ни във френските медии.

Накратко ще представим самия вестник. „Le Monde” е всекидневник, чете се от около 2 милиона читатели на ден в повече от 120 страни. Първият му брой излиза на 19 декември 1944 г. като електронното издание на вестника е създадено през 1994 г. и от 19 декември 1995 г. вестникът е достъпен и в електронен вариант в интернет със свой собствен домейн – lemonde.fr. През 2008 г., а след това и през 2012 г. началната страница на сайта е напълно обновена. Почти всичко от съдържанието на хартиения вестник е на разположение за безплатно ползване всеки ден. Изданията, които са на по-малко от три дни, също са със свободен достъп, но за достъп до по-старите архиви, абонираните за списанието имат ограничено право (25 статии от хартиения архив на месец). Близо един милион статии на „Le Monde” са достъпни онлайн и може да се намери информация за целия дневен ред от 1987 г. до днес.

„Le Monde” изпълнява важна роля при тълкуването и информирането на обществеността за значими световни събития във все повече глобализираното общество в световен мащаб. За разлика от други световно значими вестници, „Le Monde” се опитва да представя информацията чрез анализи и становища, а не просто да бъде медия, отразяваща събития, без да предлага интерпретации. Журналистите не се колебаят да осигурят коментари или рискови прогнози, което си проличава и в настоящото изследване.

Обърнахме толкова много внимание на представянето на вестника, защото неговите специфики, включително при отразяване на информацията, съответно рефлектират и на начина, по който е представена България на страниците му. Важно е да отбележим това, още повече имайки предвид, че от четирите разглеждани медии най-много – над 33% от всички публикации, са именно тези на френския „Le Monde” (222 от общо 669), като статиите, които са публикувани в хартиеното издание на вестника и не са препубликувани в електронното, не са включени в изследването.

Около 80% от разгледаните публикации във вестника представляват основно текст с визуализационен елемент. Има 5 от тях (2,5% от всички), в които се среща визуализационен елемент с коментар, като това са видео материали, които са посветени конкретно на България, като са представени кадри от протестите в страната и веднъж спортно събитие. Като коментар на едно от видеата френската медия пише „министър председателят … най-накрая обяви оставката на своето правителство”, с което виждаме една от особеностите на „Le Monde”, а именно че вестникът не се страхува да намекне за своето отношение към даден проблем или тема. Видеото, в което са показани протестиращите и се посочва, че сметките за електричество са се вдигнали двойно, има субтитри на френски език, но има и такива видеа, при които превод липсва и читателят разбира съдържанието на база само на коментара. 71,62% от разглежданите във вестника публикации са статии, но има и много анализи /9,46%/ и интервюта, главно с експерти в конкретна област /7,21%/ за разлика от общите резултати на всички разглеждани медии в изследването, а именно „Le Monde”; „Independent”; „Süddeutsche Zeitung” и „El Pais”, където след статиите най-често се срещат коментари и обзори.

Когато в публикацията има визуализационен елемент, то в 90% от случаите, той е снимка. Над 58% от изображенията са неутрални и това е така, защото в голяма степен те са кадри на публични личности. Като направим сравнение с останалите вестници се вижда, че при френската медия, въпреки приблизително същия процент на визуализационни елементи, процентът на тези, които са свързани с България, е по-малък, отколкото при останалите вестници – в около 16% от публикациите с визуализационен елемент в „Le Monde” може да се открие връзка със страната ни. Внушението, което тези визуализационни елементи носят за България във френската медия, показва отчетливо по-малък брой изображения с положителна препратка /6,45%/, отколкото сравнено с резултатите на всички останали медии, при които в 16,38% елементът изгражда положителен визуален образ за страната ни. Оттук можем да кажем, че във френския вестник, когато има визуализационен елемент, който не е неутрален и е свързан с България, то преобладаващото внушение за страната е негативно.

Относно използваните източници „Le Monde” затвърждава вече представеното в доклада4, а именно, че рядко са цитирани българските източници. Статиите са предимно авторски, но за разлика от другите вестници „Le Monde” в над 30% от публикациите допълва информацията в следващите дни или седмици.

Относно разположението на думата България/българи в текста в 200 от 222 публикации, България се споменава в изложението, а в заглавието 21 пъти, като точно толкова са и статиите, в които България е главният актьор. В 23 от статиите обхвата на разглежданите събития е България. От тези данни ясно си личи зависимостта между тези три индикатора. Но е факт, че публикациите, които са посветени основно на България имат по-голяма сила при изграждане на образа на страната, а най-ясното и запомнящото се послание медиите поставят в заглавието на статиите си. Това е и причината тук да се спрем по-подробно на заглавията, в които думата България присъства.

Условно можем да разделим заглавията в две основни групи : заглавия, свързани с политическото състояние на страната и такива, засягащи европейски теми.

В първата група можем да разграничим 3 подразделения:

Протести

Заглавията от френския вестник, които представят изминалата година и по-конкретно събитията, свързани с протестите в страната, са: „Протести срещу цената на електрическата енергия в България”; „След месеци на протести България е в безизходица”; „България: седми умира от самозапалване”; „Едва избрано, българското правителство е дестабилизирано от вълна на протести”; „България: министри и депутати, обсадени за повече от седем часа в Парламента”; „Самозапалвания обземат България”; „България: “Те нямат нищо, което да искат, освен моята оставка”; „Актьорите на “българска пролет”, изобличаващи корупцията на режима”5. В случаите, в които България е основната тема на публикацията, протестите се оказват най-често отразяваната тема от френския вестник. Статиите обикновено описват политическата нeстабилност в държавата и често определят положението в страната като ситуация без изход.

Избори

На второ място са заглавията, които представят парламентарните избори в България като „Изборна измама: 350 000 незаконни бюлетини, открити в България”; „Българите отиват до урните за гласуване под напрежение”; „Българите в пълна демократична депресия”; „България в търсене на малко вероятна коалиция”; „Пламен Орешарски, министър-председател на един кабинет на криза в България”6. Само при прочитане на заглавията става ясно, че при отразяване на изборите в България преобладава негативната нотка и чувството за безизходица още повече се засилва от съдържанието на статиите.

Други

Срещат се и заглавия, съдържащи България, които отразяват ситуацията в страната без конкретен повод като публикацията „България, дисиденти като в добрите стари времена”7, в която се прави интересен паралел между живота на българския писател Радой Ралин и неговия син днес като опит за изобразяване на българската политическа действителност. Този подход за представяне на информация относно България се среща само във френския вестник.

Втората група можем да разделим на:

Имигранти

Това е темата, чрез която най-често България присъства в международните медии през 2013 година, но по-редки са случаите, в които България присъства и в заглавието, когато се обсъжда тази тема. И все пак ето какви са те: „Лондон иска да ограничи румънските и българските миграционни потоци”; „Българи и румънци свободни да работят в Европа”8. По тази тема България и Румъния се представят като неразделна двойка, въпреки че статиите са свързани в повечето случаи със северната ни съседка. Във френската медия също може да се открои тенденцията, че реакцията на част от английските политици е пресилена и представя тяхната позиция, но я и критикува като несъответстваща с ценностите на ЕС.

Атентата в Бургас и дебата за признаването на Хизбула за терористична организация от ЕС

„Представители на Хамас експулсирани от България”; „Хизбула, посочен за отговорен за антиизраелска атака в България”.9 Основният акцент в тези статии е дебата за признаването на Хизбула за терористична организация от ЕС, като атентатът на летището в Бургас е неразделна част от тази тема. Позицията на отговорните институции в България е представяна като имаща тежест в този процес на взимане на решение.

Роми

„Роми: какво ще промени влизането на Румъния и България в Шенгенското пространство”10. Макар заглавието да е само едно и то обвързано с Шенгенското пространство в голяма част от публикациите, засягащи ромите като тема, България се споменава още в увода. Въпросът за ромите, както от това заглавие също си личи, е неизменно обвързван със страната ни.

Общо европейски като „България: краят на европейската мечта”.11 Показателен е образът на България, представен дори само на база на заглавията във френския „Le Monde”. От една страна, се говори за вътрешнополитическата криза в страната и се представя една мрачна картина на „безизходица”. От друга страна, по теми, касаещи ЕС, България е разглеждана като държава, чиито граждани са специфична група европейски граждани. Отношението на равнопоставеност с България се среща в публикациите, свързани с атентата в Бургас и дебата за признаването на Хизбула за терористична организация от ЕС. В тези статии като цяло се усеща, че на България се гледа като на равнопоставен партньор. Но един от образите на България, който френската медия изгражда, може да извлечем от статията „България: краят на европейската мечта”. Освен провокативното заглавие, самата статия е един обстоен анализ на българската политическа действителност. Публикацията изгражда един образ за страна в дълбока политическа и демократична криза и липса на изгледи за подобряване на ситуацията.

За да разгледаме по подробно образа на България, нека проследим останалите резултати от изследването на „Le Monde”. Основно публикациите представят или събитие случило се скоро, или ситуация, случваща се във времето. Обхватът на отразените събития, в които България влиза като страна, е главно ЕС. Около 40% от статиите във френския вестник засягат европейски проблематики. След това са тези, които обхващат конкретни европейски държави /приблизително 32% от статиите/, основно Франция и тематики, които я засягат, и на трето са публикациите, отразяващи теми на световно равнище /приблизително 16%/. Видимо е, че претенцията на вестника да отразява активно международни новини е защитена. Интересно е да отбележим, че България влиза основно в обхвата на ЕС – тоест чрез проблематики, касаещи ЕС, които се превръщат в канал, през който страната ни може да изразява своите позиции и да доизгражда образа си.

Особеност, която отличава „Le Monde” от останалите вестници е участието на България в статията. Най-голям е процентът публикации, които се отнасят за друго, а думата България/българи се споменава в статията само веднъж. Оказва се, че България има най-много публикации във френската медия, но и над 40% от разглежданите единици почти не са свързани с нея, а тази дума попада по-скоро инцидентно. (Сравнение между „Le Monde” и общите резултати от всичко останали вестници са представени в Графика 1) След това са единиците, в които България се представя като част, в повечето случай от ЕС, но също така и като част от двойката България и Румъния.

Относно кой представя страната ни, резултатите за „Le Monde” съвпадат по съдържание с тези, разгледани в главния доклад. Същото се отнася и за областите, в които България има позиция и участие.12 Френският вестник е този, при който отразяваните теми могат да бъдат групирани най-трудно и поради тази причина отговорът „друго” се среща в 57 от публикациите. Първо, заради разновидността на информацията, която се предлага, тоест както вече споменахме, често се случва да влизат теми, които са отразени само по веднъж. Второ, изследователите са отразявали всяка тема, засягаща България, и в част от статиите са засегнати повече теми. Трето, има специфики, заради това, че вестникът е френски. Например пет от статиите отразяват освобождаването на българските сестри от Либия, но тази тема не присъства в останалите вестници и това е така, защото българските сестри се споменават в статии, които са посветени на Никола Саркози. Най-често отразяваните теми след това са имигранти/падането на преходния период за българи и румънци и ромите. След това са спортни събития/ спортисти и причината отново е националната принадлежност на медията. Този висок процент на спортни теми, в които България е спомената, се дължи на факта, че в 16 статии се споменава как през 1994 година французите са победени от България на футбол . Особеност е, че обикновено изречението, касаещо България, е същото в повечето от текстовете. Знаем, че тази победа над Франция на световното по футбол през 1994 в България е повод за гордост, но беше изненада да открием, че с това събитие от преди повече от 20 години, страната ни още влиза в европейския медиен поток. Това може би се дължи на медийната теория, че теми, засягащи някоя от великите сили, са по-честно отразявани, и разбира се на факта, че медията е френска, а през 2013 година бяха квалификациите за световното първенството.

След като вече разгледахме темите, през които страната ни става част от дневния ред на медията, ще проследим и как България е възприемана. Резултатите тук се различават от общите, което може да видим отразено в Графика 2.

В най-голям процент от статиите държавата ни е представяна като равнопоставена на други държави, с което френският вестник също се отличава от останалите разгледани медии. Това се дължи до голяма степен на факта, че повечето статии се отнасят за друго и България е спомената само веднъж при изброяването на поставени като равни държави. Както и при останалите медии в голяма част от публикациите, начините, по които се възприема страната, са многообразни. Това е и причината в 40 от разглежданите единици освен отразените от въпросника отговори да присъства и отговор „друго”. На трето място България се възприема като държава с малцинствени проблеми (роми, турци, бежанци), като това се дължи от части и на факта, че Франция има също подобни проблеми, а ромите се свързват като проблем, произтичащ от България и Румъния. Срещат се твърдения като „ромите да се върнат там, откъдето са дошли”. Факт е, че повече се говори за Румъния, но дори в тези случай България бива споменавана: „Ромите са румънци (и българи понякога)…”. Във вестника се представя, че за Франция опасността от влизането на България и Румъния в Шенген се приема през призмата и заплахата от свободно движение и работа за ромите, което държавата иска да ограничи. Отразено е също, че ЕС не подкрепя предприетите мерки от Франция за екстрадиция на българските и румънските роми и че тази процедура нарушава правото на Съюза, но в една от публикациите се съобщава, че според направено проучване във Франция 77% от участвалите в него смятат, че връщането на ромите в Румъния и България е добро решение. Среща се и дискурса, че „…Румъния и България трябва да поемат своите отговорности, за да се поведе истинска борба срещу мафията, която експлоатира емигрантите от ромски произход. Както и ЕС трябва да поеме своите…”, като това са главно дебати във френското общество, които са лансирани от политика Мануел Валс. Българска позиция или представяне на ситуацията по отношение на ромите липсва. Основният начин, по който България е отразявана, е като „страната по произход на ромите”.

При по-свободно написани текстове като коментари за бъдещото на ЕС се представят и позиции като тази, че „Румъния и България, които влязоха през 2007 г., … са корумпирани, злоупотребяват с ромските малцинства и Европа е безсилна.” и че „ако ромите са малтретирани от страна на българските и румънските власти, ние отговорни ли сме?” Също се представят и тези като тази, че „тяхната трагедия е наша, тези държави подкопават Европейската постройка… разширяването с Румъния и България в крайна сметка ще счупи легитимността на Шенгенското пространство за свободно движение на хора, ако ромският въпрос не е решен…”

Но все пак за разлика от останалите вестници, в които България се възприема като партньор само в две публикации, при „Le Monde” те са 32. Като това се среща в статии, засягащи различни области. Пример за това са становища, че на „България трябва да й се помогне, защото броят на бежанците е голям.”

Страната се разглежда също като заплаха за ЕС или за конкретна европейска държава като например Великобритания в 9% от случаите и като опасност за заливане с имигранти (8,68%), а в 8,36% – като държава с вътрешнополитически и икономически проблеми. Като когато „Le Monde” отразява отношенията между България/Румъния и Великобритания ситуацията по-скоро се представя през призмата, че поведението и настроенията относно българските и румънските граждани са ксенофобски, но що се отнася до Франция – информацията цели да представи проблемите, които ще възникнат пред френската държава.

В статиите, в които се разглеждат въпроси, засягащи европейската интеграция, (които се появяват често заради приемането на Хърватия като държава членка на ЕС през юли 2013) България редом с Румъния и превръщането им в част от ЕС през 2007 година се описва като „грешка” с коментари като “присъединяването на България и Румъния през 2007 г. остави горчив вкус в устата на другите държави членки.” Също така България е представяна с определения като „най-бедната държава членка” (в 14 от публикации), „страна с по-ниски заплати и пенсии”. Задават се въпроси като „Какво е общо с държавата на благоденствието в България и тази в Скандинавия?”. Усеща се отношението, че България е по-ниско качество член от останалите страни в ЕС. Вътрешнополитическите проблеми в страна също се разглеждат чрез твърдения като „назначаването на лица със съмнителен морал е класическо за България” и „бедността и корупцията предизвикват самозапалвания като акт на протест” , но по-скоро се представя външната гледна точка, а не се разглеждат корените на тези проблеми. България и Румъния са представяни като „две нестабилни държави, в които корупцията остава ендемична”. Корупцията в страната е представяна още като „масова”, „болестта на общество и българската политики”. Зависимостта между политическите партии и близките до тях медии също се споменава, както и информацията, че „честа практика в България е купуването на гласове”.

Тонът на говорене е предимно неутрален, но когато има коментар или се долавя отношение, то е преобладаващо негативно, както е и при останалите разглеждани медии. Отличаващото се при „Le Monde” е, че в сравнителен план с общите резултати за България се пише с пренебрежение (в 31 от публикации се долавя това отношение, а в останалите три вестника се среща само в 4). Интересен и показателен е също фактът, че престижна и доказана медия като „Le Monde” прави недопустими грешки при отразяването на събития, свързани с България, като например в една от статиите, отнасяща се за Хизбула, медията пише за атентата, извършен в България, но е представено, че това се е случило на летище София, а не на летище Бургас. Това показва небрежността по отношение на места и събития, които засягат България.

В около една пета от публикациите се споменава българска личност. Най-често отношението към тях е неутрално, а говоренето за тях е почти поравно негативно (в 16 публикации) и позитивно (в 15 публикации). По-интересно обаче е да разгледаме кои са личностите, които представят България. Най-често споменавани са: Бойко Борисов, който присъства в 12 публикации; Пламен Орешарски – 9 публикации, в които е представян по-често в негативна светлина с определения като личност със „съмнителна репутация”, а на трето място е Сергей Станишев, посочван в 5 публикации. Българските политици най-често са представяни неутрално или негативно, като към някои от тях все пак субективното отношение е ясно показано. Например Бойко Борисов е описван като „бивш каратист”, „харизматичен бате” или „бивш бодигард на комунистическия диктатор Тодор Живков”, който от своя стана се споменава в 4 публикации, което е изненадващо предвид факта, че Делян Пеевски присъства точно в толкова единици, а през 2013 година това беше една от най-спряганите личността в българското общество и медии. Самият Пеевски е описан като „… млад магнат, олицетворяващ твърде близките отношения между медиите, бизнеса и политиката”. Името на Волен Сидеров се споменава в 3 публикации, като същият брой са и тези, в които присъстват Росен Плевнелиев и Иван Кръстев, което го прави и най-цитираният български експерт във френския вестник. Имената на Петър Младенов, Цветан Цветанов, Цветелин Йовчев, Боряна Димитрова, Емил Костадинов и Кристиян Вигенин се срещат в по 2 единици всяко. От общо 66 споменати личности 52-ма се срещат в само по една публикация. Най-често това са политици, спортисти и хора на изкуството. Личностите, които са представени отявлено в положителна светлина, са обикновено спортисти и творци като например оперната певица Соня Йончева, която е описвана като „… звезда, дива ще бъде…” или Григор Димитров, представян като „българинът, който на 22 години се държи все повече и повече като играч с голямо бъдеще”.

Можем да обобщим, че образът на България в „Le Monde” е съвкупност както от спецификите на самата медия, така и на събитията в страната ни, тяхното отразяване, източниците на информация и личностите, който я представят, а чрез него можем да анализираме предпоставките за нагласите спрямо България сред европейските граждани на база на влиянието, което медиите имат за изграждане представа за страни и ситуации, за които читателите им нямат първичен опит.

„Le Monde” е вестникът, в чиито публикации най-често се споменава България, но се оказва, че това е така заради широкия спектър от теми и области, които медията отразява. Медията, въпреки че в повечето статии представя неутрално без коментари както събитията и страната, така и свързаните с нея личности, в голям процент от публикациите изразява мнение и анализира, а не просто препредава информацията, което е и отличителна черта на френския ежедневник. В крайна сметка статиите през 2013 година посветени конкретно на страната ни са приблизително толкова, колкото и при останалите три разглеждани вестника. От една страна, образът, който „Le Monde” изгражда в тези статии, е свързан с политическата ситуация в страната като изборите и протестите. В тези конкретни случаи България е представяна като държава с вътрешнополитически проблеми, изпаднала в демократична криза без изгледи за подобряване на ситуацията. От друга страна, публикациите, в които България най-често присъства, са обвързани с темите миграция и роми, при които не се обръща внимание толкова на българската проблематика, а на отражението, което ще има за френското общество или като цяло за останалите европейски държави. В статиите, в които България е спомената веднъж или са свързани с български спортисти и хора на изкуството, страната е представяна в положителна светлина или като равнопоставена на други държави. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на споменатите българските личности – политиците са представяне предимно неутрално или негативно, а хората на изкуството и спортистите – в повечето случаи позитивно.

Френският „Le Monde” представя един външен поглед за нашата страна като в определени статии се среща наистина задълбочен анализ на българската действителност, но пречупен до голяма степен през призмата на журналистите, защото български източници и заинтересовани страни рядко излагат своята позиция, което, както показа цялостното изследване, доказва, че страната ни няма стратегия за изграждане на положителен имидж в европейските медиите, а оттам и сред европейските граждани.


Библиография

  1. Попова, М., Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  2. Юрукова, М., Погорелчук, А., Ташева. А. и Геров, А.„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 г. (непубликувано към момента)
  3. Le Monde [посетено в периода 15 май – 3 юни 2014]
  4. TOP 10 Journaux du France [посетено на 09 октомври 2014];

Бележки

  1. Проектът „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година” е осъщeствен по договор №066/2014 на ФНИ към СУ „Св. Кл. Охридски” в периода април-декември 2014 година. Виж доклада.
  2. Виж Доклад за резултатите от изследване, проведено в рамките на проект„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, с. …
  3. TOP 10 Journaux du France [посетена на 09.10.2014];
  4. Виж Доклад за резултатите от изследване, проведено в рамките на проект„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”
  5. Всички публикации са посетени в периода 2-3 юни 2014 година от официалния сайт на вестник „Le Monde” http://www.lemonde.fr/. Под линия са оригиналните заглавия на френски език. „Manifestations contre le prix de l’électricité en Bulgarie”; „Après des mois de protestation populaire, la Bulgarie est en situation de blocage”; „Bulgarie: septième mort d’une immolation par le feu”; „A peine nommé, le gouvernement bulgare est déstabilisé par une vague de manifestations”; „Bulgarie : des ministres et députés assiégés pendant plus de sept heures au Parlement”; „Les immolations par le feu gagnent la Bulgarie; Bulgarie: « Ils n’ont rien à demander en dehors de ma démission »”; „Les acteurs du « printemps bulgare » dénoncent la corruption du régime”.
  6. „Fraude électorale: 350 000 bulletins clandestins trouvés en Bulgarie”; „Les Bulgares aux urnes pour des élections sous tension”; „Les Bulgares en pleine dépression démocratique”; „La Bulgarie en quête d’une improbable coalition”; „Plamen Orecharski, premier ministre d’un cabinet de crise en Bulgarie”.
  7. „Bulgarie, dissidents comme au bon vieux temps”.
  8. „Londres veut limiter le flux migratoire roumain et bulgare”; „Roumains et Bulgares libres de travailler en Europe”.
  9. „Des responsables du Hamas expulsés de Bulgarie”; „Le Hezbollah désigné responsable d’un attentat anti-israélien en Bulgarie”.
  10. „Roms: ce que changerait l’entrée de la Roumanie et de la Bulgarie dans l’espace Schengen”.
  11. „Bulgarie: la fin du rêve européen”.
  12. Виж Доклад за резултатите от изследване, проведено в рамките на проект„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”