Образът на България в El País

“El País” е ежедневникът, който е най-широко разпространен в Испания. Според изследването “Estudio General de Medios” от 2009 г. има близо 2 081 000 читатели дневно.

Също така той сам твърди за себе си, че е с „европеистка насоченост”. За вестника е характерно разглеждането на международни новини, култура, икономика, освен новини изцяло за Испания.1 От своя страна Испания беше избрана, тъй като в нея живеят приблизително около 173 000 българи и испанският език е един от най-използваните и четените езици. „El País” е смятан за най-добрият и сравнително неутрален вестник в Испания. Това са основните причините да изберем именно вестника “El País” за нашето изследване “Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2014 година ”.

Връзката между обществено мнение и медии е пряко свързана с теорията за задаване на дневен ред от медиите на Маккомс и Шоу. Публиката смята, че една тема е по-значима от друга, ако тя е по-отразявана.

2 Уолтър Липман разглежда възможностите на журналистиката да изгражда трайно и общовалидно обществено мнение, с което да влияе върху особеностите на обществото и формираната в него социална йерархия.3 Според Бесова и Кули, които реализират подобно изследване през 2009 г., отрицателното отразяване задава повече дневен ред от неутралното или положителното.4 Медиите се ограничават до определен брой истории при отразяване на други държави. Този ограничен брой именно води до стереотипно представяне на чуждите нации.

Резултати от изследването

От изследваните 41 публикации от „El Pais” за периода 1.01. 2013 – 31. 12. 2013 г. 32 статии са предимно текст и визуализационен материал. Жанрът на 25 от изследваните единици е статия, както и в 25 от статиите визуализационният материал е снимка. Също толкова са и снимките, които са свързани с България. Това е интересен факт, тъй като при повечето вестници визуализационните елементи рядко са пряко свързани с България. Независимо от сравнително малкия брой публикации тук специфичното е, че всички статии са свързани конкретно с България. И не само, а освен посланието в текста, България винаги е представена и чрез визуален образ. Визуализационните материали са предимно с неутрално внушение (19 от общия брой публикации от испанския вестник), а отрицателно е внушението на 6 от тях, като от своя страна липсата на снимка, на която има позитивно внушение е също факт, който трябва да отбележим.

Цитираните източници в статиите са български публични личности (15), публични личности чужденци (10), специалисти, експерти от дадена област (българи) (9). Това е различен резултат от този на останалите вестници и на изследването като цяло. Испанският вестник е единственият, при които цитираните български източници са повече от чуждите що се отнася до публични личности, изследвания и статистики.

Текстовете са авторски за всичките 41 статии. Най-често българите се споменават в изложението (33), в увода и в първия абзац (32), в заглавието и в заключението (24). Темата на изследваните единици обикновено е случило се наскоро събитие (17), ситуация случваща се по принцип във времето (14). Обхватът на статията е България, ЕС, България и Румъния.

Статията се отнася за България (20), България е само участник по темата (9). Интересно е да се отбележи, че повечето статии са изцяло посветени на България. Това се среща доста по-рядко в останалите изследвани вестници.

България е представлявана в текста от общо говорене за държавата като цяло (23), няколко физически лица (14), правителство/ държава (13). Текстовете представят информация от областта на: социална сфера (29), вътрешна политика (24), външна политика (13). Най-отразяваните теми са политическото състояние в България (18), стандарт на живот/ бедност/ удовлетвореност (16), протестите в България (15). El País отделя особено голямо внимание на протестите в България като пише 15 статии изцяло посветени на протестите. „Най-бедната държава в ЕС” и „държава с вътрешнополитически и икономически проблеми” (19) са най-често споменаваните определения за България като те не носят негативен оттенък, а са представени като извод след изреждане на сумите, които се дават като минимална работна заплата, средна работна заплата и пенсия в страната. Тонът, с който се говори за страната, е неутрален (25) и има предимно декларативни констатации. Споменават се по-често публични личности от България и говоренето за тях е предимно неутрално. Най- повтарящите се имената на български публични личности са Росен Плевнелиев, Димитър Бечев, Цветан Цветанов, Бойко Борисов, Симеон Сакскобурготски, Александър Стоянов, Даниел Смилов, Симеон Дянков, Делян Пеевски, Пламен Орешарски. Бойко Борисов е най-отразяваният от El País български политик, като преобрадаващото внушение за него е отрицателно, а за всички останали публични фигури е предимно неутрално.

Основни теми

Протестите в Испания и България

От 2011 до 2014 г. Испания е в условия на почти постоянни протести, които с различен интензитет искат същите промени, които изискваха и протестиращите в България. Протестите в Испания започват спонтанно в няколко града и са били организирани от интернет платформата „Истинска демокрация СЕГА“ (¡Democracia real YA!). Лозунгите, които се издигат в хода на протестите, са „Няма да плащаме за кризата!”, „Без повече корупция, минаваме към действие!”. Платформата “Истинска демокрация СЕГА” създава манифест, в който изразява своето възмущение от политическия отговор на последствията от икономическата криза.5 Протестиращите настояват за радикална промяна в испанската политическа система и заявяват, че не са поддръжници на никоя от съществуващите политически партии. Макар и протестиращите да са представители на разнородна социална група, те всички отхвърлят двуполюсния испански политически модел (в който на власт се редуват Испанската социалистическа партия и Испанската народна партия), съвременните политически фигури, политическата корупция и настояват за зачитане на заявените основни права: дом, работа, култура, здравеопазване и образование.6 Именно тези сходства с българските протестни движения водят до големия медиен интерес на Испания към България и доста подробното отразяване на всички обрати в недоволството, изразено срещу политическата система, корупцията и ниския жизнен стандарт през 2013 г. Отразяването на образа на протестиращите обикновено е положително и се представят множество лични истории, които да подсилват внушението чрез т.нар. “персонификация на новината”. В своята статия „The Structure of Foreign News: The Presentation of the Congo, Cuba and Cyprus Crises in Four Norwegian Newspapers” Йохан Галтунг изрежда 12 фактора, които правят един факт достоен за отразяване от медиите. Един от тези фактори е персонификацията на новината – абстрактните събития имат много по-малка стойност от историите, свързани с конкретни лица.7

Най-бедната държава в ЕС

Фразата „най-бедната държава в ЕС” се среща 19 пъти в статиите за България в El País, а това е тенденция и в другите разгледани вестници. El País винаги споменава към тази фраза наложените мерки за икономии и доста често използват персонификация на новината и представянето на лични истории.8 Остава фактът, че това е един от най-основните стереотипи, който съществува в ЕС за България.

Имиграция

Имиграцията е обичайна тема, с която се свързва България в международните медии. В 23,47% от всички разглеждани публикации в четирите включени в изследването вестници темата имиграция присъства.

Присъединяването на страната към ЕС, а също така и падането на преходния период от началото на 2014 г. са често отразявани в пресата на държавите, приемащи икономически имигранти. Тук е важно да отбележим, че Испания има по-скоро положително отношение към българите и в казуса за падането на преходния период по-скоро има отрицателно отношение към Холандия и Великобритания, които са двете държави, които имаха най-много възражения срещу свободното движение на работници от Румъния и България. С пренебрежение е отразена темата за медийната кампания от страна на британската държава, като се сочи, че именно преекспонирането на темата за имиграцията води до някои „спорадични изборни успехи на Британска партия на независимостта (UKIP)”9.

Имиграцията е тема, която вълнува Испания, от една страна, тъй като голям брой български емигранти са се заселили в нея, а от друга страна, съществува една висока емиграция от Испания в периода 2008- 2012 г. – по неофициални данни близо 700 000. Също така младежката безработица в Испания достигна рекордните 54%.10

Роми

Ромите са тема, която бихме очаквали да е засегната, тъй като знаем, че Испания е една от държавите в ЕС, която най-успешно интегрира ромския етнос в своето общество.11 Проблемите с малцинствата са споменати само 3 пъти и единствените статии свързани с ромския етнос са статиите за откриването на родителите на т.нар. “рус ангел”, които се оказаха ромска двойка от България. Единствената статия, която разглежда по-подробно въпроса за интеграцията на ромите, е статия номер 231 от архива с название „Циганите през 21 в.” (Gitanos del siglo XXI) , в която на няколко места се появяват цитати като: „В България има голяма дискриминация” и „Тук (Испания) е по-малко лошо да бъдеш циганин, отколкото в България”.

Обобщение

Макар и с малко на брой статии “El País” е вестникът, който дава точна представа за образа на България що се отнася само до публикации, в които България е в основата. От друга страна, темите, чрез които страната е представена, са същите като при останалите вестници, но тук конкретиката спрямо България е много ясна и поради тази причина протестите и темите, които бяха отразявани повече в самата страна, най-много присъстват в испанския ежедневник.

Случаят на “El País” е интересен, тъй като това е вестникът, който посвещава чисто пропорционално спрямо броя на разгледаните публикациите най-много статии на България и протестите, както и този, който цитира много политически и обществени фигури от България. Цялостното внушение за България е по-скоро обективно и неутрално. Защитавани са ценности на ЕС като биват отправяни доста критики към Обединеното кралство и Холандия за тяхната съпротива спрямо влизането в Шенген на България и Румъния, както и отпадането на преходния период.

Библиография

  1. Попова, М., Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  2. Юрукова, М., Погорелчук, А., Ташева. А. и Геров, А.„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 г. (непубликувано към момента)
  3. Besova, A.A., & Cooley, S.C., Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revisited. Ecquid Novi: African Journalism Studies, 2009
  4. Galtung Johan The Structure of Foreign News: The Presentation of the Congo, Cuba and Cyprus Crises in Four Norwegian Newspapers Journal of Peace Research March 1965 2:64-90
  5. Mccombs and Shaw, The Agenda-Setting Function of Mass Media, Oxford University Press, 1972
  6. El Pais в Wikipedia [посетена на 23.09.2014]
  7. Minotiry Rights [посетена на 23.09.2014 г.]
  8. Rumanos y búlgaros no son bienvenidos en Reino Unido [посетена на 20.05.2014 г.]
  9. ¿A cuántos españoles ha expulsado la crisis? [посетена на 20.05.2014 г.]
  10. El invierno del descontento se abate sobre Bulgaria[посетена на 20.05.2014 г.]
  11. El país más pobre de la UE se harta [посетена на 20.05.2014 г.]

Бележки

  1. El Pais в Wikipedia
  2. Mccombs and Shaw, The Agenda- Setting Function of Mass Media, Oxford University Press, 1972
  3. Попова Мария, Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  4. Besova, A.A., & Cooley, S.C. Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revis­ited. Ecquid Novi: African Journalism Studies,2009
  5. La manifestación de ‘indignados’ reúne a varios miles de personas en toda España 21. 09.2014
  6. La manifestación de ‘indignados’ reúne a varios miles de personas en toda España 21. 09.2014
  7. Galtung Johan The Structure of Foreign News: The Presentation of the Congo, Cuba and Cyprus Crises in Four Norwegian Newspapers Journal of Peace Research March 1965 2:64-90
  8. http://internacional.elpais.com/internacional/2013/02/23/actualidad/1361636033_935413.html статия 205 от архив El País
  9. http://internacional.elpais.com/internacional/2013/01/30/actualidad/1359542670_927391.html статия 199 от архив El País
  10. ¿A cuántos españoles ha expulsado la crisis? 22. 09. 2014 г.
  11. http://www.minorityrights.org/1532/spain/gypsies.html 23.09.2014 г.