Образът на България в Independent

Представите за една държава се изграждат на основата както на миналото, което включва определена историческа обусловеност, така и на настоящето с неговата събитийност и конкретни личности или групи от хора.

Медиите, а в случая печатните такива, имат определяща роля за това как ще се възприема една държава в очите на читателите. Освен генералния образ, който медията пресъздава, много често пречупен през призмата на стереотипи, аудиторията си изгражда и свой собствен. Всеки читател сам по себе си е субективен в изграждане на крайното си мнение. Той може да се довери напълно на прочетеното, което крие ключови думи-внушения, или пък да погледне с по-критичен поглед. Това зависи и от предварителната информация и лични впечатления, с които четящият дадена статия, посветена в случая на България, може да разполага, за да си създаде мнение. Разбира се, въпросът за медийните внушения е деликатен, защото всяка медия претендира да бъде обективна и да представя само факти и констатации по случили се събития. По тази причина твърдението, че медията манипулира съзнанието ни в конструиране на дадени образи на личности, общности и дори държави, би прозвучало като обвинение. И все пак, както вече казах, в статиите има думи-ключове, които пасват на определени ключалки в нашите възприятия и ни създават представа за обекта, за който четем или слушаме.

Настоящото изследване1, което си е поставило задачата да проучи какви асоциации буди името България сред аудиторията на четири вестника от различни европейски държави, разглежда онлайн издания на техни водещи печатни медии. Освен испанския „El Pais”, френския „Le Monde” и немския „Süddeutsche Zeitung”, прехвърляме континенталната граница и се пренасяме на Острова или с други думи в Обединеното кралство. В избора си на английски вестник се спряхме на Индипендънт, като първоначално възнамерявахме работим с друго издание – вестник „Guardian” . След проучване на посочените по-горе заглавия и на още няколко известни имена, сред които – Guardian, Observer, Daily Telegraph и Times, окончателното решение беше в полза на „Independent”. Основните причини са ограниченият свободен достъп до статиите на някои от посочените английски вестници и най-вече обхватът на отразяването на събития, свързани с България или изобщо споменаването на ключова дума „България” в статии на съответните печатни медии. Само за сравнение при 40 намерени статии, свързани с България или споменаващи името на страната във вестник Guardian, при „Independent” имаме сериозен превес с над 200 статии за проучвания период от 01-ви януари 2013 година до 31-ви декември същата година.

Със самото си име вестник „Independent” заявява, че ще бъде обективен и независим в отразяването на действителността. Бихме могли да потвърдим тази претенция на медията, тъй като изследването доказва, че при отразяване на България, долавяното отношение към страната е неутрално. Въпреки това съществуват и коментари, в това число и на настоящия премиер на Великобритания – Дейвид Камерън, че този вестник е по-скоро “вестник на мнения” ( “viewspaper”), отколкото “вестник за новини” (“newspaper”). Като в това изказване има видима заигравка с думата „вестник”. Другото важно, което се споменава по адрес на разглеждания вестник е, че в политическо отношение той е насочен към либерални и леви нагласи. Може би това до голяма степен обяснява преобладаващия брой статии, събрани от мен под ключова дума „България”и посветени на темата за българските и румънски имигранти, които ще се насочат към Великобритания след падане на ограниченията в началото на 2014 година. В допълнение следва да се посочи и фактът, че една от кампаниите на вестник „Independent” е срещу рестрикциите на имиграцията към Обединеното кралство.

По отношение на формата и дизайна на вестник „Independent” впечатление прави удобното боравене със сайта и семплата, но приятна визия с малко цветове и добра подредба на рубриките. Търсачката предоставя бърз и лесен достъп до статии, като може да се търси и по времеви периоди, а това беше голямо улеснение за събиране на база данни от статии, отнасящи се до България. Темите, според които вестникът класифицира статиите си, са 14. Сред рубриките, в които попадат текстове, посветени на или имащи „България” в съдържанието си, са 10 и те включват: „Изкуство и забавление”, „Пари”, „Собственост”, „Околна среда”, „Живот и стил”, „Спорт”, „Пътуване”, „Студент”, „Гласове” и „Новини”. Последните две събират най-много статии, следвани от спортните, туристическите, лайфстайл и арт новините. Най-малко са писани текстове, засягащи България във финансови и екологични теми, а по повод миналогодишните протести и студентската окупация, няколко статии попадат и в рубриката, касаеща учащите.

Изготвената типология за анализ на събраната база данни от статии под ключова дума България има за цел да разкрие различни аспекти от образа, който медията изгражда за нашата страна. Сред деветнайсетте въпроса, включени в нея, има такива, които разглеждат чисто технически аспекти, чиито количествени резултати дават представа за честотата на отразяване на новини, свързани с България, или статии, в които страната присъства по някакъв повод. Разборът на проучваните статии навлиза и по-дълбоко, като търси отношения и нагласи в избора на заглавия, визуализационни елементи и цитирани източници. Не на последно място се обръща съществено внимание и на това по какъв начин присъства България в статиите, написани от чуждестранните журналисти. Дали очаквано страната ни е неразделно споменавана със съседната ни Румъния? В какви контексти намираме името й, лица или организации представят страната? Кои са основните теми, в които присъства България? С какъв оттенък като цяло е говоренето за нея?

На първо място прави впечатление, че според жанровата класификация във вестник „Independent”, преобладаващ е броят на статиите. Минимален процент заемат съответно коментарите, анализите, интервютата и други посочени жанрове. Обобщените резултати за всичките четири чуждестранни вестника показват същата тенденция. В същото време най-много са и статиите, в които присъства визуализационен елемент, въпреки че той в повечето случаи, както показва изследването, не съдържа внушение за България.

Що се отнася до източниците, на които се опират журналистите, подготвящи статии за вестник „Independent”, можем да отбележим като водещи чуждестранните публични личности и специалисти. В това число влизат най-вече настоящият премиер на Великобритания – г-н Дейвид Камерън и негови колеги политици от различни спектри на политическите течения. Често срещано е и името на станалия популярен и в България през 2013 година британски политик Найджъл Фараж, който е представител на националистическата партия на Обединеното кралство. Името на г-н Фараж придоби популярност покрай кампанията, която той поведе срещу българските и румънски емигранти, и гръмките му твърдения за невиждана вълна от преселници от двете балкански страни към пределите на Острова. Значително е позоваването и на чуждестранни източници и статистики и това се забелязва при всички разглеждани вестници. Българските експертни мнения и изследвания отстъпват пред цитираните британски или други. Това може да се дължи или на личната преценка на журналиста за нуждата от допитване до специалисти от България по дадени теми, или на липсата на тежест и значимост на изказвания или статистически данни, идващи от България.

Доста голям е процентът статии с липсващо позоваване на източници. Интересен факт, който си струва да се отбележи предвид етикета, прикачван на „Independent”, е, че медията бяга от новинарското и залита към представянето предимно на позиции и мнения. Освен товатекстовете, които присъстват по страниците на „Independent”, са до голяма степен авторски по своя характер – специфика, която сама по себе си говори, че медията изключително много залага на своя потенциал и кадри, способни да отразяват действителността.

Ако се върнем към същността на нашето изследване, а именно как присъства България в текстовете на изследваните европейски медии, ние първо разглеждаме в коя част на статията е най-откриваема думата „България”. Според обобщените резултати за четирите вестника 88,64% от публикациите поставят „България” в изложението на текста. При вестник „Independent” процентът в полза на изложението е 80%. Следва „България” в заключителната част от текстовете и с почти равни проценти са „България” в заглавието и в уводната част. Рядкото присъствие на името на страната в заглавните изречения показва, че по-голямата част от разглежданите статиите в британския вестник не са посветени на България, тъй като обикновено заглавието задава ключовите понятия, които ще срещаме и по-нататък в самия текст. Преобладаващото присъствие на думата в изложението или в последните абзаци означава, че същността на статията не отразява тема касаеща изцяло България, а страната е поставена по-скоро в общ контекст, към който е прикрепена с определени смислови връзки и зависимости. Примери за това обяснение може да бъде присъствието на думата „България” в изреждане наравно с други страни от ЕС или споменаване на България в новина, която касае северната ни съседка.

Актуалността на близо 50% от отразяваните новини в обобщените данни за четирите вестника обхваща еднократна времева събитийност, но с голям процент са и събития, които се развиват във времето и съответно намират своята повторяемост сред публикуваните статии. Подобни са резултатите за вестник „Independent” с тази разлика, че тук събитията случили се скоро и тези, които се развиват във времето са много близки като проценти, докато в общата картина имаме около 10% разлика между двете категории. Възможно обяснение за наличието на голям брой статии в британското издание, които разглеждат ситуации, случващи се във времето е, че темата за имигрантите от България и Румъния намира широк отзвук и последователно развитие през цялата 2013 година.

Във връзка с посочената тема и резултатите от въпрос 11 от типологията2 можем да обобщим, че в текстовете на журналисти от „Independent” България се свързва много повече с Европейския съюз и с нашия съсед – Румъния. Доста назад отстъпват традиционните геополитически перспективи, в които се намираме – Балканите и Източна Европа. По-голям е дори процентът на световните събития, в които намира място и името на нашата държава. Впечатленията ми се потвърждават и от резултатите от следващия въпрос. Оказва се, че в по-голямата част от публикуваните текстове България се разглежда като част от нещо или присъства в комбинация с Румъния, или е като член на Европейския съюз. Близък, но с малък превес е процентът статии, в които България е просто участник по темата. Като цяло най-малко са статиите, в които основно се говори за България, а в същия брой статии думата „България” просто еднократно се споменава. За съжаление, въпреки че вече 7 години е част от Европейското семейство, България остава в периферията на медийното отразяване за британските вестници, като за периода от началото до края на 2013 година тя е споменавана най-вече във връзка с падането на ограниченията за работа за българи и румънци. За времето, в което е член на Съюза, България все още не е дала достатъчно добри примери, за да бъде отразявана често с основен акцент върху самата държава и, разбира се, повече с положително отношение, а не само като „най-бедната страна в ЕС”.

Като говорим за акцент върху държавата, той е поставен и от темата за представителността ни в статиите на английските журналисти от вестник „Independent”. В най-голям брой статии България е представена от самата себе си. Тоест, говори се за страната като цяло и тя не приема изражението на конкретна личност, общност, организация или институция. Българското правителство и политици не намират място в статиите за България, освен с малки изключения президентът Росен Плевнелиев и то отново около имигрантския въпрос. За сметка на тях пък българските футболисти Димитър Бербатов и Стилиян Петров се радват на много широко отразяване и за тях се говори с нескрит респект. Българските медии не са достатъчно познати, за да представят страната ни на страниците на британското печатно издание. Почти не се намират и новини, споменаващи българския бизнес, вероятно заради липсата му на позиции в Западна Европа. В малък брой статии България се представлява от група физически лица или от гражданското общество. През изминалата година това са основно статии, свързани с протестите срещу правителството на Пламен Орешарски и студентската окупация.

Преминавайки плавно от представителността към конкретните теми, с които присъства България на страниците на четирите европейски печатни издания, впечатление прави преднината на две от темите – външна и вътрешна политика. Това донякъде е нормално, защото статиите често засягат отношения между различните държави, а те намират поле за изява на международната сцена. Резултатите от разбора на статии във вестник „Independent” извеждат темата за вътрешната политика във връзка с България и това отново се получава заради широкото отразяване на имигрантската тема. Тя поражда във Великобритания спорове за необходимостта от вътрешнополитически промени, засягащи социалната и здравната сфери. Докато на база обобщени резултати за четирите медии имаме почти еднакви стойности за трета и четвърта теми във връзка с образа на България и това са Икономика и Спорт, то във вестник „Independent” нещата са различни. Спортната тема е много по-актуална и то най-вече заради българските футболисти, които се изявяват на британски терен. В частност става въпрос за вече споменатите Димитър Бербатов и Стилиян Петров, които изградиха голяма част от кариерите си на Острова и продължават да затвърждават позициите си на много способни футболисти. Стилиян Петров получава и доста голяма подкрепа по повод здравословните си проблеми и респектът към неговата личност проличава в множеството статии посветени на темата.

България в икономическата сфера за британския „Independent” присъства почти наравно със социалната и туристическата теми. В значително по-малка степен България е откриваема и в текстове свързани с култура, гражданско общество и публична администрация. Слабо присъстваме и в темите Здравеопазване, Образование, Бизнес, Правосъдие и Екология. Все области, които са доста дискутирани от националните медии, тъй като пробуждат нерядко вълнение и обществено недоволство. Енергетиката, друга важна тема за България, не бива свързвана със страната ни от британските журналисти и през 2013 година няма нито една статия за България и енергийния сектор. Това е любопитно, предвид газовите проекти, в които България има участие, и казусът с атомната електроцентрала в Белене, дебатирани в страната. Вероятно тези теми остават периферни и не са предизвикали достатъчно интерес, за да бъдат отразявани в британския „Independent”.

Вече навлизайки в конкретиката на темите, които намират място по страниците на избраните за изследването ни европейски вестници, можем да отличим четири до пет от общо двадесет и една включени в типологията. На преден план като водеща тема както в статиите на „Independent”, така и в обобщените резултати за четирите издания, излиза имиграцията, падането на преходния период за работа за българи и румънци и отношението на Великобритания, в ролята й на засегната страна. Този въпрос премина своите локални измерения и бе обсъждан и коментиран от различни страни в ЕС. Невъзможността Обединеното кралство да се възползва от механизми на Съюза, за да ограничи за по-дълго време достъпа на граждани от двете балкански страни до трудовия си пазар принуди местните политици да търсят други ограничители за имигрантите. В статии с подобна тематика се проследяват ефектите от развитието на проблема, разделените мнения на политиците за нуждата от възпиране на българските и румънските имигранти и промени в британската социална система, касаещи достъпа на помощи за новодошлите в страната. В крайна сметка коментарите около имигрантския въпрос рефлектират върху изграждания образ на родината ни в очите на читателите на „Independent”. Гласовете на националистите, които успяват да настройват британците срещу полските имигранти, се опитват да постигнат същия ефект сега срещу българите и румънците. Тези политически ходове, подсилени от популизъм и неверни твърдения създават стереотипни нагласи и негативни настроения сред някои, с което може само да се навреди на пълното приобщаване на България и Румъния към Европейското политическо, икономическо и културно семейство.

Втората водеща тема, с която връзка често се появява името на България в чуждестранните печатни издания, е спортната. Във вестник „Independent” определено тази закономерност не се дължи на отразяването на новини, свързани с успехи на наши клубни отбори и още по-малко, за съжаление, силни изяви на българския национален отбор. Основно това се дължи, както вече споменах, на прославените ни футболисти, които работят в британски футболни отбори, предимно Димитър Бербатов и Стилиян Петров. Отразяване намират и българските ни тенисисти, като с положително отношение е коментиран нееднократно Григор Димитров.

Други интересни теми, които се свързват с България и журналистите на „Independent” през 2013 г., са Туризъм и Статистики/ класации. Нищо учудващо, но по отношение на туризма България се възприема като евтина дестинация за британските туристи, а това също е щрих от градящия се образ на страната.

През тематиките на присъствие на страната ни във водещата европейска преса достигаме и до конкретните възприятия, а те се раждат именно от темите, на които журналисти и редактори дават превес в публикациите. Не твърдим, разбира се, че разглежданите от нас вестници не представят обективната действителност по отношение на България. Но журналистите и медиите са сред основните източници на образи, формиращи съзнателна представа и моделирани възприятия-етикети. Става въпрос за манипулирането на читателя, който, ако няма странична информация за обсъждания обект, в случая България, или не се интересува, то той влиза в полето на стереотипизацията и то за неопределен период от време.

Направих това обяснително отклонение, за да мога да подчертая резултатите от въпроса как се възприема България в разгледаните статии от 2013 година. Те показват прилика между проучвания от мен вестник „Independent” и останалите испански, немски и френски вестници. Водещи са процентите за „етикетите” “Заплаха за ЕС/ за конкретна европейска държава /напр. Англия/”, както и „Опасност от заливане с имигранти”. Това само може да потвърди твърдението, че през 2013 година водеща тема, с която се свързва името на България, е имигрантският въпрос и неговите последици. Образът на България е образът на страна, източник на имигрантска работна ръка, която се е насочила към Западна Европа. Познат рефрен, който се повтаря при присъединяването към ЕС на държави с по-нисък стандарт на живот от този на западните държави членки. И доказателство за това е наличието на статия във вестник „Independent”, която коментира вълната от имигранти от Полша и прибалтийските страни към Острова, след присъединяването на източноевропейските членове на ЕС. Наслагванията оттогава дават отражение и сега, когато се появява сходен проблем, но този път подсилен и от специфична група имигранти от България и Румъния – представителите на ромската общност. Те създават доста неприятности на страните от Западна Европа, където биват свързвани с криминални прояви – кражби, просия, сводничество, проституция. Интересно е да се отбележи, че по страниците на „Independent” се говори предимно за румънските роми. Възможни причини са по-големият брой на ромите в северната ни съседка и респективно по-лесно придвижване на тези групи от румънски роми на запад.

Макар и не толкова популярна с ромите си, България си остава „Най-бедната страна в ЕС” и колкото и това да не ни харесва, тази тенденция се запазва и през 2014, ако съдим по обявяваните от родни медии статистики. От друга страна, за западноевропейците България е „атрактивна туристическа и/или културна дестинация”. Друг е въпросът дали сме привлекателна дестинация заради достъпните цени на масовия ни туризъм или заради интересните ни културно-исторически забележителности. И още, за колко от читателите на вестник „Independent” България ще бъде атрактивна туристическа дестинация?

За съжаление, много рядко присъстваме като „Добър пример в дадена област”, като изключим добрите си спортисти, които се изявяват най-вече във футболните среди във всички от четирите, включени в изследването държави – Испания, Германия, Франция и Великобритания. Това е причината на трето място като процент отговори на въпроса как се възприема България да бъде точката „ Държава с добри спортисти”. Що се отнася до българските спортисти, в статиите на британския вестник това са не само вече споменатите Димитър Бербатов и Стилиян Петров, но и новоизгрелите български тенис звезди Григор Димитров и Цветана Пиронкова.

Последните три въпроса от типологията разглеждат както тона на говорене за България в текстовете на четирите европейски вестника, така и начина, по който се гледа на споменатите конкретни личности от България. Анализът на данните показва, че преобладаващо е неутралното говорене. В голям брой статии просто се срещат коментари, новини и констатации от декларативен характер. Тук отново обобщавам на база сходни резултати между „Independent” и другите три вестника. Почти по равно се поделят останалите проценти между отговорите за положителен и отрицателен тон на говорене

Като цяло личностите от България, за които се споменава в статиите на британския вестник, са малко и предимно политици или спортисти. Само в малко над 1/3 от статиите ( ¼ от обобщените резултати) в „Independent” се говори за или се цитират българи. Като обикновено, ако те са политици, говоренето е по-скоро неутрално, а при спортистите е предимно положително и с уважение. Обяснението за мен е стремежът към обективно представяне на фактите и безпристрастно отношение. И все пак образът, който се създава за България, се проявява на основата на други критерии, а тях вече споменах. Изборът на теми, в които присъства нашата страна, превесът на едни теми пред други, както и специфични констатации и използвани изразни средства. Ключови думи ни помагат да разберем как ще изглежда България в очите на западноевропейския читател.

Анализът на получените резултати от статиите, касаещи България, в британския вестник „Independent” не могат да бъдат показателни за цялостния образ на страната ни, но дават представа за възприятия и нагласи на външния поглед. Трябва да се подчертае, че една година (януари – декември 2013 – периодът на разглежданите публикации) е кратко време, в което се случват определени събития и те не са достатъчни, за да се направят генерални заключение каква е България в очите на британците. Определено съществуват и други фактори – исторически, политически, културни и прочие, чието влияние трябва да бъде отчетено, за да можем да направим изводи за образа на страната, като един бриколаж. Не на последно място, отчетените резултати от проучването на чуждестранните текстове неминуемо се пречупват през призмата на анализатора, което ги прави в известен смисъл субективни. Всичко това, обаче, не намалява полезността на проведеното изследване, което цели да открие специфичните маркери в разбирането на една непозната страна за читателите, както на британския, така и на останалите три вестника. Акцентът, които поставяме е върху медията, като посредник и фактор в изграждането на общественото мнение. Защото начинът, по който британският, френският, испанският или немският журналист предостави информацията за една или друга новина относно България, неговото отношението – те ще рефлектират и върху читателите.

В този ред на мисли, според данните от анализа  преобладаващо е неутралното отношение към нашата страна и българските личности, което е признак за безпристрастност в отразяването и, по мое мнение, говори за професионализма на медията. Образът на България в страниците на Индипендънт през 2013 година се свързва с една основан тема и тя е имиграцията на българска работна ръка. България обикновено не е самостоятелен обект на разглеждане, а част от двойката България и Румъния, вероятно заради съвместното ни присъединяване към ЕС, или участник по тема, която касае и други страни от Съюза. Страната ни придобива образ на най-бедната страна в ЕС, която е заплаха за Великобритания и срещу която трябва да се вземат политически мерки. И все пак, освен с темата за имиграцията, България е припознавана и със своите футболисти от английските отбори. Тази тема може да се определи като по-периферна, но тя безспорно допълва образа на България в британския „Independent” през изминалата 2013 година. Последващи изследвания, както и сравнителни анализи по темата, могат да достигнат до по-всеобхватна картина за това как бива възприемана страната и как бива представяна пред чуждестранния читател.

Библиография

  1. Юрукова, М., Погорелчук, А., Ташева. А. и Геров, А.„Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 г. (непубликувано към момента)
  2. Independent [посетено в периода 15 май – 3 юни 2014]

Бележки

  1. Виж Доклад за резултатите от изследване „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година
  2. Виж Приложение 1 към Доклада за резултатите от изследване „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година”, с. …