„Образът на България във водещи европейски медии” – доклад

Настоящият доклад има за цел да представи резултатите и спецификите, изведени по време на изследването, извършено в рамките на проекта „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година1  към катедра „Европеистика” в Софийския университет „Свети Климент Охридски” с научен ръководител проф. д.п.н. Нели Огнянова и членове на научния колектив Мария Юрукова от магистърска програма „Европейски проекти”, Анна Погорелчук и Алина Ташева от магистърска програма „Е-Европа” и Александър Геров от магистърска програма „Културна антропология”.

Представяне на изследването

Цел

Основната цел на това изследване е да се изгради цялостно разбиране на причините, довели до настоящия образ на България в Европа, като се изследва през кои теми и по какъв начин България влиза в европейския медиен поток в периода 1 януари 2013 година – 31 декември 2013 година.

Конкретни задачи
  • да разберем и разтълкуваме другата гледна точка – как се възприема и по какъв начин се пише за България в европейските вестници
  • да проследим кои са областите, които са най-често обсъждани, когато се споменава България
  • да изследваме колко често и как влизаме в дневния ред на европейските медии.
  • да се проследят зависимостите и тенденциите при публикации, в които България се споменава
  • резултатите от изследването да дадат основа за бъдещи изследвания и дебати в тази област като архива на публикациите, на предходната литература и на получената информацията от изследването ще могат да се използват за изготвяне на препоръки за това как темите, които са от значение за България, да бъдат представяни, за да влязат в европейския медиен поток и как позицията на България да бъде чута и отстоявана
  • да се представят статистически обосновани данни, които са предпоставка за извършване на качествен и количествен анализ по темата, които да представят проблема в неговата цялост и да се анализират причините и следствията за настоящия образ на България в европейските медии
  • изследването да постигне дългосрочна сравнимост на имиджа на България в европейските медии
Методология

Използваната от екипа методология за постигане целите и провеждане на изследването е контент анализ, като метод за качествено-количествен анализ на съдържанието на текстове с цел разкриване или измерване на различни факти и тенденции, отразени в съответните текстове.2 Според Уимър и Доминик контент анализът е изследователски метод, който осигурява на изследователите достоверен начин за изследване на медийното съдържание3, а Берелсън4 определя контент анализа като „изследователска техника за целенасочено, систематично и количествено описание на съдържанието на комуникацията”. Използването на този метод позволява също така голям обем от информация да бъда анализиран от екип анализатори, като изготвеният инструмент гарантира в голяма степен еднаквото отразяване на информацията, като се минимизира възможността за лична интерпретация на отделния изследовател.

За анализиране на статиите бе изготвен въпросник5, съдържащ 19 въпроса с общо 143 възможни отговора, представящ различните възможни типологии6, създаден на базата на съставения архив от публикации и спецификата на съдържанието им. Като допълнително при кодирането на публикациите са отбелязвани техните заглавия, броя думи на всеки анализиран материал, ключови думи и датата, на която е публикувана единицата.

След като публикациите бяха анализирани по изготвения въпросник, данните бяха въведени в Ексел и обработени, като това позволи на изследователите по-лесно да проследят и да визуализират в таблици и графики различните тенденции, зависимости и резултати от изследването.

Ограничения на метода

Трябва да обърнем внимание и на ограниченията на използвания метод, за част от които вече споменахме, като минимизирания, но все пак съществуващ риск от субективизъм на отделния изследовател при отразяване на информацията.

Не твърдим, че разглежданите от нас медии отразяват изцяло образа на България във всички европейски вестници, а че сме избрали тези, които се доближават най-много до заложените предварително критерии.

Третото ограничение е свързано с времевия диапазон. Изследването анализира информацията за периода 1 януари – 31 декември 2013 година без претенцията, че е включена всяка публикация, която е била публикувана през разглеждания период, а само тези, които са били достъпни в периода 15 май – 3 юни 2014 година на сайтовете на избраните медии.

Избор на вестниците

Изследването се базира на публикации от вестниците „Independent”; „Le Monde”; „Süddeutsche Zeitung” и „El Pais”.

По-конкретно относно избора на медиите ще отбележим, че се изследва образа на България във водещи, значими и неутрални европейски вестници чрез анализ на публикации от техните онлайн архиви, налични на официалните им интернет страници7. Избрахме да работим с онлайн изданията на гореспоменатите вестници, защото архивите им са отворени и достъпни за средностатистическия читател, а все по-голяма част от медиите се пренасят онлайн, четени са от хора в трудоспособна възраст и младежи, които формират мнението си за света на база на информацията налична онлайн.

От една страна, след предварително проучване бяха избрани вестници от държави, които традиционно пишат и се интересуват от теми, свързани с България, а именно Великобритания, Франция, Германия и Испания.

От друга страна, за 2013 година по данни на Internet World Stats8, страните членки на ЕС, които най-много потребяват интернет са Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания, а най-използваните европейски езици за същата година в интернет са английски, испански, португалски (предимно заради Бразилия), немски и френски. Според изследване на Евробарометър9 най-голям процент от европейските граждани смятат, че най-полезните езици са английски, немски, френски и испански. Представените данни са статистическата причина да изберем вестници, списвани на тези езици.

Конкретните медии бяха избрани спрямо това доколко отговарят на следните критерии: да се списват на най-разпространените и разбирани езици в Европа; да са четени от значим процент от европейските граждани; да отразяват международни новини; да се приемат от широката общественост като възможно най-неутрални и достоверни; да са източници, от които останалите медии в Европа черпят информация.

Избрахме да разглеждаме само по един вестник от страна, защото включването на повече от един вестник на даден език е несъвместимо с целта на изследването, поради факта, че в голям процент от случаите информацията за България бива препубликувана и разглеждането на повече от една медия на определения език, би довела по-скоро до неточни статистически данни, а не до по-задълбочен анализ. Вестниците, които в най-голяма степен отговаряха на зададените предварително критерии и които в последствие изследвахме, са: „Independent” (Великобритания; английски език); „Le Monde” (Франция; френски език); „Süddeutsche Zeitung” (Германия; немски език); „El Pais” (Испания; испански език), които са смятани и за едни от най-престижните вестници в света10. Не претендираме, че посочените вестници са най-разпространените, че нямат политическа или икономическа зависимост, а че са избрани, защото отговарят на нуждите на изследването, чиято цел е да се изгради възможно най-точно разбиране за образа на България в европейските медии и оттам в Европа.11

Изследването проследи информацията за България в четирите вестника, използвайки само техните онлайн архиви, които бяха достъпни на сайтове им в периода 15 май – 3 юни 2014 година. Публикациите бяха селектирани по ключова дума: „България” и/или „българи”, като всяка публикация, съдържаща една от тези думи, беше включвана в архива, който в последствие екипът анализира. Поради различните особености на страните и отношенията, които те имат с България, очаквахме най-често обсъжданите въпроси в чуждестранните медии за страната ни да варират в зависимост от интересите на различните страни и съотношението на темите да се променя спрямо това, но се оказа, че независимо от страната и нейното отношения към определено събитие има теми, които присъстват във всички вестници, както ще проследим нататък в доклада.

Изследван период

Разгледани са публикации, които са излезли пред обществеността през периода 1 януари – 31 декември 2013 година. Този период е избран, първо, защото е нужно да има систематичен и ясен поглед върху актуалния образ на България в Европа. Второ, 2013 е година, изпълнена със значими събития в социален и политически аспект за България и реакциите в европейските страни са ключов фактор за реалното им протичане. Трето – падането на ограниченията на пазара на труда в Европейския съюз за българските и румънските граждани от 1 януари 2014.

Обосновка

В следствие на глобализацията знанието за света придобива първостепенно значение, но за хора, които не са преживели дадени събития или не са имали пряк досег до дадена страна или нейните граждани, изграждането на мнението им за тази страна и събитията в нея се формира от други, външни за самото събитие или държава фактори. До голяма степен, както твърди Уолтър Липман, хората разчитат на медиите да изследват света, да им го представят и да изградят тяхната реалност за този външен свят. Поради тази причина международните новини стават от изключително значение.

В следствие от това се затвърждава, че има важна връзка между визията на страните в чуждестранните новини и публичното мнение относно тези страни.12 Някои изследователи като Максуел МакКомс и Доналд Шоу твърдят, че се стига до там, медиите могат не само да ни казват за какво да мислим, но също как да мислим относно дадената тема и следователно какво да мислим.13 Медиите са тези, които определят най-важните въпроси на деня в общественото съзнание, тоест те са тези, които задават публичния дневен ред. МакКомс и Шоу извеждат идеята, че медийното съдържание в голяма степен формира обществения дневен ред от актуални и важни въпроси. Въпреки че теорията за определяне на дневния ред от медиите се основава на факта, че масмедиите не могат самостоятелно да гарантират ефекта от темите и събитията, които представят, то те могат да установят дневен ред от въпроси, като по този начин рамкират обществения интерес. В следствие на теорията за определяне на дневния ред се ражда и идеята, че медиите имат значително влияние що се отнася до възприемането и отношението на аудиторията им към даден проблем, събитие или страна. Според теорията за определяне на дневния ред тема или държава, която често бива отразявана в медиите, то тя остава и трайно в съзнанието на аудиторията. Оттам теми и държави, които са неглижирани от медиите, остават и по-непознати.

Въпреки че масмедиите имат основна роля в оформянето на общественото мнение по дадена тема или за определена страна, те не са единствения фактор при формирането. Други елементи като образованието на читателите, личния и междукултурния опит, предходното знание за дадено събитие или страна също влияят на това как хората оформят мнението си за света около тях. Когато говорим за мнение относно други страни, особености като географското положение на държавата също влияят на възприемането за нея. Колкото по-близо е тя географски до съответните граждани, толкова по-силна предварително изградена представа за нея имат те.14 Националният имидж е определян също като когнитивна представа, която човек има за дадена страна и гражданите й и която човек вярва, че е истина за тази националност. От особена важност са и историческите предпоставки при изграждането на определен имидж на дадена държава. От друга страна, напълно логично различните медии представят по-често и по-обстойно информация, която засяга държавата, от чиито произход са. Зависимост, която настоящето изследване потвърждава.

Според Босова и Кули15 начинът и честотата, с която новините в медиите представят дадена страна и събитията, отнасящи се до нея, са свързани с това дали и доколко тези страни са харесвани и какви са представите за техния успех. На база на това европейските граждани също имат изграден образ, създаден до голяма степен от медиите, които предопределят и формират мнението им за България и събитията у нас, като това се отнася особено за хора, които нямат първичен опит16 за страната ни. Тоест те разчитат на формулирания като вторичен от Мария Попова опит, при който хората се доверяват на предаваните от медиите новини, следователно и на оценката на журналистите, които представят информацията, макар и по-възможно най-неутрален начин.

На база на казаното дотук, за да разгледаме причините за образа и общественото мнение за България сред европейските граждани, трябва преди това да изследваме как бива представяна страната ни в европейските медии. Това е изключително важно още повече сега след падането на ограниченията на пазара на труда в Европейския съюз за българските граждани. От 1 януари 2014 вече сме и на теория, и на практика равнопоставени партньори с останалите страни членки на ЕС, но за да твърдим това, нека първо да проследим в действителност какво е общественото мнение в съзнанието на останалите европейски граждани, които в по-голямата си част нямат досег до България и затова отношението им и представите за държавата ни се формират от медиите. На база на разпознатите причини и знаейки как ни приемат останалите европейци и как се включваме в европейския дневен ред, ще можем по-лесно да изградим стратегия как да се възползваме напълно от членството си. Според Дута-Бергман образът на дадена страна е резултат от преднамерено и премислено стратегическо усилие от страна на правителствените агенции.17 Важни въпроси, които нашето изследване поставя, са как се създава и представя един образ пред света и доколко българското правителство и държавните институции имат стратегия за изграждане образа на България сред европейските граждани чрез медиите.

Изследването взима под внимание особеността, че в България се говори за ЕС сякаш е над нас, а не структура, от която сме част и за цялостното разбиране на постановката на проблема е важно да знаем дали в страните от ЕС се говори за страната ни по аналогичен начин. Това, което искаме да проследим, е какво е отношението на европейските ни партньори към България. Приемат ли ни те като равни, или България за тях е „второ качество член на ЕС”, за който може да се говори с пренебрежение.

Изследването проследява кои са темите, свързани с България, които намират място в европейските ежедневници, по какъв начин и колко често страната ни влиза в съдържанието на европейските вестници през изминалата 2013 година, която беше наситена със значими и разнородни по своята същност социални и политически проблеми.

Изследователският колектив цели чрез изследване на европейските медии да открие причините и връзките между тях относно предимно негативното отношение към България и неглижирането й като равноправна страна членка на ЕС, защото начинът, по който нациите са представени, има реални последици. Разбирането на проблема, причините за неговото възникване, изграждането на актуална и точна представа за бъдещите мерки, които следва да се предприемат за подобряване на имиджа на страната в европейските медии и по този начин в останалите държави от ЕС, цели да доведе в последствие до повишаване на доверието и подобряване на партньорските връзки с останалите европейските страни, като по този начин българските граждани да могат да се възползват пълноценно от правата си на европейски граждани без да бъдат предубедени към тях. Задачата и изведените заключения от изследването да послужат за основа на по-нататъшни задълбочени изследвания и разработки по темата.

Основни резултати от изследването

За представяне на резултатите от изследването ще следваме въпросника, по който са анализирани публикациите. Числовите разпределения ще бъдат показани в таблици, чиято цел е да се онагледят възможно най-ясно резултатите. В таблиците може да се проследят, от една страна, броят отговори; от друга – процентното съотношение на база брой отговори и от трета – процентното съотношение на база общ брой публикации.

Разглежданите вестници и съотношението на разглежданите публикации

Общият брой на анализираните в изследването публикации е 669, подбрани по ключови думи „България” и/или „ българи” в търсачките на онлайн архивите на четирите вестника „Independent”; „Le Monde”; „Süddeutsche Zeitung” и „El Pais”. Екипът е изследвал целия обем от информация, достъпен в периода 15 май – 3 юни 2014 година на сайтовете на посочените медиите. Важно е да отбележим още веднъж, че е възможно да има още статии, които да са публикувани от четирите медии, които не са включени в нашето изследване, защото не са били достъпни, при създаването на архива или не са открити по ключова дума. Тази част от изследването има за цел да представи броя анализирани публикации и тяхното разпределение по вестници.

Таблица 1.

Единицата е публикувана в:Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Френски вестник – Le Monde22233,18%33,18%
Немски вестник – Süddeutsche Zeitung19829,60%29,60%
Испански вестник – El Pais416,13%6,13%
Английски вестник – Independent20831,09%31,09%
Общо:669100%100%

Въпреки предварителното очакване най-много публикации да има в английския вестник, заради кампанията във Великобритания относно падането на преходните периоди за българи и румънци, в действителност се оказа, че информацията от френския „Le Monde” e най-силно представена, което се дължи до голяма степен на факта, че това една от европейските медии, която публикува най-много международни новини.

Както е видимо от Таблица 1. разпределението на публикациите между различните вестниците спрямо техния брой не е равномерно. Испанският вестник отявлено се различава от останалите три, като разгледаните публикациите от „Еl Pais” са приблизително 5 пъти по-малко от на останалите медии, но той е и вестникът, при който процентът публикации, отнасящи се конкретно за България е най-голям.18 Нека уточним, че броят на публикациите, включени в архива за изследване, не е предварително определен, с което се цели да се анализира цялата налична информация в четирите медии за периода 1 януари – 31 декември 2014 година. Заради значително по-големия обем на информацията, произтичаща от френския (с най-голям брой публикации – 222), английския (208) и немския вестник (198), резултатите, които ще разгледаме в доклада, открояват по-ясно тенденциите и настроенията към България в тези три медии.

Типове публикации

Различните типове публикации могат да представят една информация по коренно различни начини. В определени случаи съдържанието и формата, под които е представена дадена информация, са свързани, като на моменти е възможно формата да изиграе по-важна роля, отколкото съдържанието19. Това е и причината да видим какви способи се използват за представяне на теми, засягащи България в европейските медии (Таблица 2). Резултатите тук са обуславят до голяма степен и от медийните стандарти за отразяване на информация, следвани от четирите вестника.

Таблица 2.

Вид на публикацияБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Само текст15523,17%23,17%
Основно текст и визуализационен елемент49273,54%73,54%
Основно визуализационен елемент и кратък текст202,99%2,99%
Само визуализационен елемент10,15%0,15%
Друго/Нито едно от изброените10,15%0,15%
Общо:669100%100%

В публикациите, в които България присъства, преобладаващият тип е комбинацията от основно текст и визуализационен елемент, представляващи 73,54 % от анализираните единици. Огледалната ситуация, при която визуализационния елемент е съпътстващ от кратък текст или коментар се среща значително по-рядко – в 2,99% от случаите. В 23,17% от публикациите информацията е поднасяна само под формата на текст, тоест читателят сам е оставен на база на прочетеното да си изгради визуална представа. Впечатление прави, че публикация, в която присъства само визуализационен елемент, се среща веднъж, какъвто е и броят на публикациите, които не отговарят на нито едно от изброените. Тези данни предполагат два вида анализ на публикациите – от една страна, анализ на текста и от друга – анализ на внушението, което визуализационните елементи представят. Комбинацията от типа послание води до различно възприемане на информацията от читателя. Внушението на визуализационния елемент може да окаже много по-голямо влияние върху консуматора на информация, отколкото текстовото послание, особено ако той не е запознат с темата и единствената му представа се изгражда на база на публикацията. Затова е от ключово значение да се разгледа какво е внушението на визуализационните елементи, което ще представим по нататък в доклада в Таблица 6.

Жанр на текстовете

Жанрът на текста също е от съществено значение за представянето на различни послания. Задачата, която този въпрос има за цел да изпълни, е да се проследи колко и кои жанрове се използват в публикации, в които България се включва (Таблица 3.).

 Таблица 3.

Жанр на текстаБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Статия46870,16%69,96%
Коментар598,85%8,82%
Анализ487,20%7,17%
Интервю223,30%3,29%
Обзор426,30%6,28%
Мемоар60,90%0,90%
Ревю101,50%1,49%
Друго121,80%1,79%
Общо:667100%97,91%

Около 70% от всички разглеждани текстове са статии. Този жанр предполага, че се представя информация по актуална тема, но от друга страна, статията се характеризира и с това, че бързо губи от своята стойност във времето и затова се стреми да привлече и задържи вниманието на читателя на момента. Следващият най-често използван жанр е коментар (8,82%). В тези публикации България е представена кратко и често се долавя отношение на автора по отразяваната проблематика. Анализи (7,17%) и обзори (6,28%) са следващите най-често срещани жанрове, като в повечето случаи анализите не са посветени конкретно на България, а на определен социален проблем, по който държавата ни има отношение. Малко над 3% от публикациите са интервюта. Други жанрове също се срещат, но са по-скоро рядкост, отколкото практика, която да анализираме.

Вид визуализационен елемент

Изследователският екип проследи какви видове визуализации са използвани, ако има такива, при представяне на информацията (Таблица 4.). При кодиране на данните е възможен повече от един отговор, понеже в някои публикации има повече от един вид визуализационен елемент.

Таблица 4.

Вид визуализационен елементБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Снимка50893,55%75,93%
Карикатура20,37%0,30%
Графика50,92%0,75%
Статистика91,66%1,35%
Видео81,47%1,20%
Друго112,03%1,64%
Общо:543100%81,17%

93,55% от използваните визуализации са снимки. Иначе казано в 508 от разглежданите единици е използвана снимка, която също да представи темата. Визуализационният елемент има много ключова роля при възприемането на дадена информация. За хората, които се осведомяват по дадена тема основно от медиите, картината, която ще асоциират с темата, най-вероятно ще остане тази, която медията е решила да предостави. Снимките обикновено са още в началото на публикацията, като са придружени от кратък текст, който обозначава какво е отбелязано на нея и авторите. Останалите 6,45% са статистики (среща се 9 пъти), видеа (8), графики (5), карикатури (2) и други (11), в които се включват карти и интерактивни визуализации. Преобладават изображения, които представят конкретни публични личности, но в следващите две части ще разгледаме по-подробно колко и как са отразените визуализационни елементи, свързани конкретно с България.

Връзка на визуализационните елементи с България

Целта на този въпрос е да се установи дали, когато има визуализационен елемент в публикацията, образът на България се доизгражда чрез него, или България присъства в текстовата част, но визуализационният елемент е посветен на друго. Тук е отбелязван задължително само по един верен отговор.

Таблица 5.

Визуализационният елемент, ако има такъв, свързан ли е с България?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Да11521,70%17,90%
Не41077,36%61,29%
Не може да се определи50,94%0,75
Общо:530100%79,22%

От Таблица 5. става ясно, че в 77,36% от случаите, в които има визуализационен елемент, то той не е свързан по никакъв начин с България, а в 17,90% от общия брой публикации, визуализационният елемент е свързан с България. Това означава, че чисто визуалната представа на читателите за България в над 4/5 от случаите е оставена на тяхната преценка, а в 1/5 медията им предоставя конкретна визия, с която да асоциират България. В пет от статиите (или иначе казано в под 1 процент както от общия брой отговори на този въпрос, така и на общия брой разгледани публикации), не може да се определи или да се твърди, че България има нещо общо с визуализацията.

Нека направим връзка между Таблица 5. и Таблица 12. Там е посочено, че в 113 статии основно се говори за България, а визуализациите, свързани с България са 115. Много е ясна връзката, че в почти всички статии, в които България е в основата на публикацията, то и визуализационния елемент е свързан с нея, но следва да отбележим, че се срещат и статии, в които въпреки че основната тема е България, снимката не изобразява нищо, свързано със страната.

Оттук можем да направим заключението, че когато основно се говори за България, посланието на медиите се съдържа както в текстова, така и във визуална форма. Що се отнася обаче за темите, по които България е страна или част от нещо, като например ЕС или България и Румъния като „неразривно свързана двойка”, то тогава визуализационният елемент не внушава никакви послания за България и се разчита само на текста, за да се изгражда образа на страната ни.

Внушението за България, създавано от визуализационния елемент

На този въпрос е отбелязван само по един верен отговор и то само когато има визуализационен елемент, пряко свързан с България, но е включена и една единица, за която не може да се твърди с точност, че изображението е от България, но въпреки това в комбинация с текста, препраща към страната.

Таблица 6.

Какво е внушението за България на визуализационния елемент?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Положително внушение1916,38%2,84%
Неутрално6556,03%9,72%
Отрицателно внушение2521,55%3,74%
Друго/ Не може да се определи76,03%1,05%
Общо:116100%17,34%

В 56,03% от случаите, в които визуализационният елемент е свързан с България, снимката може да се определи като неутрална (Таблица 6) . Това, от своя страна, се дължи главно на журналистическите стандарти, а не говори толкова за изграждане на непредубеден образ към държавата ни. От друга страна, при 25 публикации от общо 116 (21,55% от общия брой отговори), които са разглеждани в този въпрос, визуализационният елемент изпраща негативно послание и представя страната ни по отрицателен начин, докато единиците с положително внушение са 19, което е 16,38% от общия брой отговори. Оттук можем да направим заключението, че когато визуализационният елемент внушава определено послание, то отрицателното отношение преобладава, но поради факта, че на фона на общия брой разгледани публикации разликата между визуализационните елементи с отрицателно внушение и тези с положително е по-малко от 1% не можем да твърдим, че разглежданите европейски медии чрез изображенията, които слагат, изграждат по-скоро негативен визуален образ на България. Има много лека тенденция, но можем да кажем, че в своята цялост визуализационните елементи, представят страната ни неутрално.

Цитирани източници в публикациите

Най-общо източниците на информация могат да бъдат личности, институции или организации, чрез които може да се сверят думите на журналиста, като в нашето изследване при типологизацията на източниците сме ги разделили още на български и чужди, за да можем да проследим какви източници най-често са цитирани при изграждането на медийния образ на България в разглежданите европейските вестници.

Откъде черпят информация европейските медии е важно да бъде разгледано, защото това ще ни помогне да проследим потока на информация. Източниците са от изключително важно значение, защото журналистите също са зависими от информацията, която получават и могат да използват само тази, до която реално имат достъп и тази, чиято истинност могат да проверят. Знаейки първоначалните източници е най-лесно да се изготви стратегия за това къде, как и от кого да бъде представена дадена тема, така че тя да влезе в европейския медиен поток. На въпроса какви са цитираните източници е отбелязван всеки верен отговор (Таблица 7.).

Таблица 7.

Цитирани източнициБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Български медии80,75%1,20%
Международни медии837,74%12,41%
Български публични личност645,96%9,57%
Публични личности – чужденци23922,27%35,72%
Специалисти, експерти от дадената област от България403,73%5,98%
Специалисти, експерти от дадената област от чужбина23321,71%34,83
Изследвания /Статистики – български60,56%0,90%
Изследвания /Статистики –чуждестранни948,76%14,05%
Български институции191,77%2,84%
Европейски институции565,22%8,37%
Международни организации454,19%6,73%
Няма цитирани източници14013,05%20,93%
Друго464,29%6,88%
Общо:1073100%160,39%

Най-често цитирани в статиите са публични личности – чужденци (цитирани в 35,72% от статиите). След тях са специалисти и експерти от дадената област от чужбина (34,83%).

Публикациите, в които има цитиран източник от България, са приблизително 1/7 от публикациите. Те също се нареждат по подобен начин, както и чуждестранните, но в по-малък процент от случаите – публични личности (9,57%); специалисти и експерти (5,98%); институции (2,84%), медии (1,20%) или изследвания (0,90%). От тези резултати ясно се вижда, че българските изследвания и статистики /за разлика от чуждестранните, които в приблизително 14% от статиите са цитирани като най-надеждните източници/ почти не се цитират. Същото се отнася и за българските медии. Институциите ни също не са предпочитан източник. За сметка това за получаване на информацията за България от България се цитират най-много български публични личност и експерти в определени области. Тези данни означават, че най-голямо значение за изграждане образа на България, що се отнася до първоизточници, имат публичните личности, експерти и специалисти, а институциите и медиите, които очаквахме по-често да са източник на информация, са пренебрегвани. Тези резултати бяха неочаквани, защото разглежданите медии рядко имат кореспонденти, които да пращат информация от България. Често използват журналисти, които отговарят за цял регион, например Балканите или Източна Европа, което предполага да имат нужда от използване на достоверни източници от самата страна като например дадени национални или местни български медии или институциите, но се оказа, че случаят не е такъв. Разграничаваме основно три възможни причини: първо, предпочитат да използват само международни или чуждестранни /тоест не български/ източници; второ, не смятат българските медии или институции за достоверни и трето, българските източници са по-недостъпни.

Доста неочаквано за медии като „Independent”, „Le Monde”, „Süddeutsche Zeitung” и „El Pais”, но при 140 от публикациите, което е 20,93% от всички разглеждани единици няма цитирани никакви източници.

Вид на публикация: авторска, препубликувана от предходна статия, препубликувана от друга медия или друго

Задачата на този въпрос е да покаже дали, когато България е част от дадена тема или е спомената в публикацията, информацията за нея е по-често представена по един и същ начин тоест е препубликувана от друга статия или от друг вестник, или публикациите са авторски, което от части гарантира разнообразие на гледните точки между различните автори. Тук беше възможно да се отбележи само един верен отговор на публикация.

Таблица 8.

Текстът е …Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Авторски текст56784,75%84,75%
Препубликуван с допълнения от предишна статия8011,96%11,96%
Препубликуван от друга медия71,05%1,05%
Друго / Не може да се определи152,24%2,24%
Общо:669100%100%

Анализът на текстовете показа, че 84,75% от публикациите са авторски (Таблица 8.). 11,96% от публикациите са препубликувани на по-късен етап с допълнения към тях. Малък е броят на единиците, които са препубликувани от други медии – малко над 1%, което показва, че разглежданите медии много рядко препубликуват информация от други медия и предпочитат сами да представят информацията на читателите си, една от причините, поради които именно те намериха място в нашето изследване.

В коя част от текста се споменава България/българи?

Този въпрос позволява да се проследи в коя част от публикацията се говори за България/българи. Като това ни позволява да проследим доколко важна е България за цялостната тема на статията. На този въпрос екипът е маркирал повече от един отговор на публикация.

Таблица 9.

В коя част от текста се споменава България/българи?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
В заглавието1089,96%16,14%
В подзаглавията514,70%7,62%
В увода/ първия абзац15414,21%23,02%
В изложението59354,70%88,64%
В болднатите изречения141,29%2,09%
В заключението/ в последния абзац15714,48%23,47%
Друго70,65%1,05%
Общо:1084100%162,03%

Както се вижда от Таблица 9 почти във всички от разглежданите публикации България се среща в изложението 88,64%. Публикациите, в които България е спомената в увода (23,02%) и в заключението (23,47%) са почти равен брой. Имайки предвид, че в журналистиката и конкретно в представянето на информация във вестниците най-важната информация се представя в първите един два абзаца, защото се предполага, че тя трябва да доставят основното съобщение и читателя сам да прецени дали иска да се запознае с подробностите по темата, които се срещат в изложението, можем да кажем, че в 154 от статиите България има ключово значение за публикацията и представената в нея тема. Болднатите изречения (2,09%) в голямата си част се припокриват с подзаглавията (7,62%), а в 16,14% от публикациите България е спомената в заглавието, което означава, че основната тема е пряко свързана със страната. Има много ясна зависимост между отговорите в Таблица 12 и този въпрос, като там по-подробно ще разгледаме ролята на България в анализираните единици.

Степен на актуалност на отразяваните събитията

Колко актуални са темите и събитията, чрез които България влиза в европейския медиен поток, е от значение за читателя, защото по различен начин се възприема информация за случило се скоро събитие, отминало такова или представяне на ситуация, случваща се във времето. Само един верен отговор на разглеждана единица е отбелязван.

Таблица 10.

По степен на актуалност се говори за събитие … ?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Случило се скоро /ден, седмица/30345,29%45,29%
Отминало събитие223,29%3,29%
Скорошно развитие на минало събитие6710,01%10,01%
По принцип за ситуация, случваща се във времето24636,77%36,77%
Друго / Не може да се определи314,63%4,63%
Общо:669100%100%

Очаквано на журналистическата логика най-често отразявани са събития, случили се скоро (45,29% от общия брой публикации). Голям е също и броят на публикациите, които разглеждат ситуации, случващи се във времето (36,77%). Тоест не се разглежда конкретно събитие, а се набляга на поредица от случки и факти, които дългосрочно имат отражение върху дадена тема. От изключително значение в такъв случай се оказва дългосрочната визия на България за определени проблеми и как тя принципно отстоява позицията си по конкретната тема. В 10% от анализираните единици се разглежда скорошно развитие на вече отминало събитие, което също показва развитието на ситуацията и може да проследи промените в мненията, гледните точки и дори образа, изграждан по дадена тема или относно дадена страна. Тези данни сочат, че образът на България в европейските медии се гради в момента от актуални събития или такива, които засягат актуални теми, случващи се във времето и по които тече дебат. Случва се България да влиза през теми от миналото, като например разпадането на Източния блок, но тези случаи са наистина незначителен процент – темите, свързани с отминало вече събитие се срещат най-рядко – в едва 3,29% от общия брой анализирани публикации.

Обхват

Този въпрос отразява обхвата на темата, която се обсъжда в публикациите. Като е възможно да бъдат посочван повече от един отговор.

Таблица 11.

ОбхватБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
България15214,27%22,72%
България и Румъния11510,80%17,19%
Балканите181,69%2,69%
Източна Европа323,00%4,78%
ЕС/ Европа29427,61%43,95%
Свят14713,80%21,97%
Друго /Конкретната страна30728,83%45,89%
Общо:1065100%159,19%

За този въпрос трябва да уточним, че понеже фокусът ни е България, решихме да нямаме отделни отговори за други конкретни страни (например Франция, Германия, Великобритания, Испания или друга страна), а да ги съберем в един общо отговор „Друго”. На тази особеност се дължи големият процент отговори Друго/Конкретна страна (45,89% от общия брой статии), тъй като всеки от вестниците отразява и гледните точки на своите собствени страни по представения проблем (Таблица 11.).

Иначе основно темите, през които влиза България, са на ниво Европа и по-конкретно Европейски съюз. До голяма степен и проблемите, които се обсъждат са европейски, а не конкретно български, но не е малък и процентът на статиите, чиито обхват е България – 152 от статиите или 22,75% от общия брой публикации, засягат проблематики от българския обществен живот. Интересно е, че теми, които са от световен мащаб, в които България взема отношение са 21,91% от публикациите, което е с почти 4,78% повече от темите, обхващащи конкретно България и Румъния (17,19%), което предвид периода на изследване, а именно 2013 година, е изненадващо. Теми, засягащи Източна Европа (4,78%) и Балканите (2,69%), са най-рядко представяни, но като такива, в които България взема отношение, въпреки че несъмнено страната ни е представяна и асоциирана като неразривна част както от Източна Европа, така и от Балканите.

Доколко публикацията се отнася за България и дали тя е „главния актьор”

Имайки предвид начина, по който са селектирани единиците, а именно че е анализиран пълният набор от публикации, съдържащи в себе си думите „България” и/или „българи”, е от изключително значение да се открои, от една страна, кои публикации реално са посветени на България; в кои от тях тя се възприема като част от нещо, а не се разглежда сама по себе си (например като част от ЕС или като част от двойката България и Румъния); и от друга страна – кои публикации се отнасят за нещо друго, но България все пак има отношение; и в кои – думата България/българи се споменава еднократно, по-скоро по случайност, отколкото носеща съдържателно отношение за България. Както може да се види в Таблица 12. на всяка единица е даван само с по един верен отговор.

Таблица 12.

Доколко текстът се отнася за България?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Основно България11316,89%16,89%
България като част от нещо19128,55%28,55%
Отнася се за друго – България е участник по темата18928,25%28,25%
Отнася се за друго – Думата България/българи се споменава в статията само веднъж17025,41%25,41%
Друго/ не може да се определи60,90%0,90%
Общо:669100%100%

Най-често – в 28,55% от всички публикации, в които България участва, са тези, в които се представят общи проблематика с Румъния и/или като цяло с ЕС. Следователно анализираните европейски медии основно информират за европейски теми, което се потвърждава и от данните от Таблица 11.Публикациите, които са посветени изцяло на България, са 16,89%, което показва, че повече от 1/5 от тях са съсредоточени изцяло върху теми и проблеми, касаещи българското общество. На второ място са статиите, които се отнасят за друго, но България взима участие по темата (28,25%), а след това са и единиците, в които България/българи се споменава само веднъж (25,41%). Независимо че най-много са единиците, в които България е представяна като част от нещо, то ако се вгледаме по-подробно в числата, ще видим, че реално публикациите, които се отнасят за друго, са повече (53,66), макар и с малко повече от тези, които се отнасят по-конкретно за България (45,44). Оттук става ясно, че медийният образ на България до голяма степен не се изгражда върху публикациите, които са конкретно за страната, а по-скоро от темите, чрез които влиза в медийния поток, независимо че може България да не е с централно значение в публикацията.

Актьори, представящи България

Следващата Таблица 13. отразява кой представя България в разглежданите медии най-често и как се говори за страната ни.

Таблица 13.

България е представена в текста от …?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Физическо лице12716,69%20,48%
Няколко физически лица/ група хора10713,03%15,99%
Фирми/бизнес182,19%2,69%
Гражданско общество /НПО и т.н/273,29%4,04%
Медии50,61%0,75%
Институция323,90%4,78%
Правителство/държава445,36%6,58%
Говори се общо за страната; България43452,86%64,87%
Друго/ не може да се определи172,07%2,54%
Общо:821100%122,72%

В повечето случаи – в 64,87% от публикациите за страната ни се говори общо без да се конкретизира. В 20,48% от случаите България е представена от дадено физическо лице, чийто имидж рефлектира върху образа на страната или от група от хора (15,99%) като например българските медицински сестри в Либия. Това означава, че в около 36% от разглежданите публикации образът на България се гради от проявления, изказвания или събития, случващи се на българи. Българското правителството (44 публикации) и институции (32) представят България в едва 11,36% от всички статии. Оттам и позициите на българската държава често изобщо не са представени в текстовете, откъдето се появява и тенденцията, че за проблеми, касаещи основно България, са цитирани повече чужди политици и експерти, отколкото български такива (виж Таблица 7.). Оттук идва и разликата, че в публикациите, в които се говори общо за страната, образът не е доизграден от позиция на правителството или институция, а в повечето случаи от физически лица, които пак са около два пъти по-малко от единиците, в които се говори общо за страната. От друга страна, колкото по-общо е говоренето за държавата, толкова по-неясна остава ситуацията в нея за останалите европейските граждани. Това общо представяне води до резултата, че без наличие на различни гледни точки и позиции, мнението на обикновения читател по-лесно възприема представата, която дадената медия изгражда, без да му се даде възможност той сам да прецени и да изгради представата си за България.

Друг неочакван резултат, предвид събитията от 2013 година в България е, че в едва 27 (4,04%) от всички публикации се споменава гражданското общество, под каквато и да е форма. Независимо от безпрецедентните в България за последните 10 години протести, гражданското общество присъства рядко в представяния от европейските медии образ на България. Същото, дори в по-голяма степен, се отнася и за българските бизнес среди, фирми (2,69%) и медии (0,75%).

Области, в които има информация за България

В тази част от доклада ще разгледаме кои са областите, в които България най-често се споменава. С това целим да открием, от една страна, в кои теми тенденциозно има българско присъствие и от друга – да проследим дали областите, които в България предизвикват дебати, са тези, които европейските медии припознават като области, в които България има позиция и участие. Всеки верен отговор е посочван, което означава, че има повече от един кодиран отговор на публикация (Таблица 14.).

Таблица 14.

ОбластБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Икономика1179,00%17,49%
Външна политика/международни отношения26020,00%38,86%
Вътрешина политика24018,46%35,87%
Правосъдие/съдебна система493,77%7,32%
Публична администрация /конкретни институции342,62%5,08%
Бизнес/стоки/продукти/търговия655,00%9,72%
Спорт1259,62%18,68%
Култура463,54%6,88%
Здравеопазване322,46%4,78%
Екология181,38%2,69%
Образование100,77%1,49%
Социална сфера18013,8526,91%
Туризъм201,54%2,99%
Енергетика131,00%1,94%
Гражданско общество / НПО, медии, граждански дейности и инициативи/574,38%8,52%
Друго342,63%5,08%
Общо:1300100%194%

Политиката като цяло – и външна (в 260 от публикациите), и вътрешна (в 240) е областта, в която публикациите, свързани с България, най-често присъстват. Имайки предвид, че България за четирите вестника е в секция международни или европейски новини, то големият процент външна политика (38,86% от всички публикации) е логичен. След политиката темите и проблемите, през които България влиза в европейските медии, са тези, свързани със социалната сфера. В 26,91% от публикациите социалната проблематика е застъпена по отношение на България. До голяма степен това се дължи на дискурсите, свързани с ромите и имигрантите, които „са от български произход”, което постоянно се повтаря в изследваните единици и пораждащите се проблеми в страни като Франция, Германия и Великобритания, в които през 2013 година течеше и продължава да бъде актуален дебатът за реформиране на социалните им системи, така че да могат да отговорят на „наплива от български и румънски емигранти” (теория активно представяна в позицията на политиците Найджъл Фараж от Великобритания или Мануел Валс от Франция).

Любопитно е, че спортът също се оказва област, в която България е отразявана (18,68%). Всъщност това е областта, в която най-често се появява България след политиката и социалната сфера. След това са теми, които са в областта на икономиката (17,49%). В останалите области България не присъства толкова често (във всичко останали области публикациите не надминават 10% от общия брой, което, имайки предвид широкия спектър от области и засегнати теми, е неизбежното многообразие). Все пак областите, в които България намира място и има създаден имидж, са Бизнес/стоки/продукти/търговия (9,72%); Гражданско общество/НПО, медии, граждански дейности и инициативи (8,52%); Правосъдие/съдебна система (7,32%); Култура (6,88%); Публична администрация/конкретни институции (5,08%); Здравеопазване (4,78%); Туризъм (2,99%); Екология (2,69%); Енергетика (1,94%) и Образование (1,49%), която е и областта, в която България изглежда е най-малко представена в разглежданите медии. Тези резултати са интересни, имайки предвид, от една страна, че България се опитва да наложи себе си като културна и туристическа дестинация, което явно в европейските медии не се потвърждава, а от друга – големия брой българи, които учат в чужбина и не на последно място позицията на България в сектори като енергетиката и екологията, в които има вътрешнополитически дебати, а тези области са най-рядко застъпвани.

Отразени теми

С този въпрос ще разгледаме кои са по-конкретно темите в тези области, свързани с България. Отбелязван е всеки верен отговор.

Таблица 15.

Коя/кои са отразените теми?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Роми727,14%10,76%
Политическото състояние в България / държавно управление686,75%10,16%
Спортни събития/ спортисти12112,00%18,09%
Културно събитие302,98%4,48%
Туризъм181,79%2,69%
Историческо наследство111,09%1,64%
Имигранти / падането на преходния период за българи и румънци15715,58%23,47%
Безработица201,98%2,99%
България и Румъния в Шенгенското пространство171,69%2,54%
Бежанци100,99%1,49%
Стандарт на живот/бедност, удовлетвореност и т.н/787,74%11,36%
Протести в България565,56%8,37%
Гражданско участие/НПО/медии161,59%2,39%
Терористичния акт в Бургас191,88%2,84%
Атентатът срещу Доган30,30%0,45%
Български публични/политически фигури383,77%5,68%
Корупция/Измами363,57%5,38%
Избори171,69%2,54%
Статистики/класации444,37%6,58%
Криминален случай262,58%3,89%
Друго15114,98%22,57%
Общо:1008100%150,67%

Безспорно темата, чрез която България най-често влиза в европейските медии през 2013 година, е имигранти. Проблем, неразривно свързан с падането на преходния период за българи и румънци и голям брой от случаите с отношението на Великобритания (Найджъл Фараж) и/или Франция (Мануел Валс) към имигрантите, идващи от тези две страни. Темата е застъпена в 23,74% от публикациите. Особеността тук е, че този проблем рядко е представена от български източници. Обикновено са цитирани политици от Великобритания или Франция, експерти или изследвания от чужбина, но българската гледна точка по темата отсъства.

В 18,09% от публикациите тематиката е спортна, но тук трябва да отбележим една специфика, която се среща най-вече във френския и немския вестник. Когато се говори за определено спортно събитие, многократно се публикуват статии, които освен заглавието и новата информация в началото на статията, са с идентична информация в изложението. Оттук се създава впечатлението, че България е много често представяна чрез спорта, което е така, но трябва да се вземе предвид, че например във френския вестник има много статии, в които един и същи абзац се повтаря, когато се говори за квалификациите за световното първенство по футбол в Бразилия и той е свързан с това, че през 1993 година французите са паднали от България. Това от части е свързано и с националните особености, а именно че френският вестник ще отбелязва в по-голяма степен, събития, свързани с Франция и аналогично това се отнася за останалите три вестника. Но като цяло България е представяна в разнообразни спортове като волейбол, футбол, тенис, бадминтон и други.

В 11,36% от разглежданите единици стандартът на живот в България, включително бедност, неудовлетвореност, ниско заплащане и т.н. е темата, която се нарежда на 3-то място. Често се случва тази тема да се припокрива със стандарта на живот на българските роми, като темата „роми” е застъпена от своя страна в 10,76% от общия брой публикации. Разглежданите медии често обръщат внимание на това как страните им да интегрират или да реагират на идващите роми от България и Румъния и често думата България се споменава само като държавата по произход на ромите, без да се разглежда ситуацията в нея.

Приблизително същият е и броят на публикациите, които отразяват теми, свързани с политическото състояние на България и/или нейното държавно управление (10,16%). Тук има ясна връзка между разглежданите единици, които се отнасят основно за България, и темите, отразяващи политическото й състояние, тоест когато се говори основно за България, тогава и темата за политиката в страната е най-често застъпена. Следващата най-често отразявана тема са протестите в страната през 2013 година(8,37%), като за тях може да се открие аналогична зависимост като тази, която току-що описахме – колкото повече статията е конкретно за страната, толкова по-ясна е корелацията с отразяването на протестите.

Други често отразявани теми са статистики или класации (6,58%), в които България заема определена позиция; български публични/политически фигури (5,68%); корупция/измами (5,38%). Всяка от останалите теми е застъпена в по-малко от 5% от публикациите (Таблица 15).

Важно е да отбележим, че сме се опитали да бъдем възможно най-изчерпателни в отговорите, но поради многообразието от теми от всякакво естество в голям брой от публикациите, както и поради факта, че всяка тема, срещаща се в статиите е отразявана, то отговорът „друго” се среща често (22,57% от всички публикации). Това е недостатък, който не може да се премахне напълно.

Начин на възприемане на България

След като проследихме областите и темите, през които България бива отразявана, задачата на този въпрос е на база най-често даваните определение за България да разгледаме как се възприема страната ни в изследваните европейски медии (Таблица 16.). Отново е отразяван повече от един верен отговор на публикация.

Таблица 16.

България се възприема като?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общо брой публикации:
Най-бедната страна в ЕС546,14%8,07%
Екзотична дестинация/ Атрактивна туристическа и/или културна дестинация232,62%3,44%
Държава с вътрешнополитически и икономически проблеми9310,58%13,90%
Заплаха за ЕС /за конкретната европейска държава /напр. Англия/819,22%12,11%
Опасност за заливане с имигранти11713,31%17,49%
Родина на известна личност232,62%3,44%
България е държава с малцинствени проблеми / роми, турци, бежанци/728,19%10,76%
Политическа нестабилност606,83%8,97%
Държава с добри спортисти718,08%10,61%
Равнопоставена с други държави819,22%12,11%
Партньор343,87%5,08%
Добър пример в дадена област252,84%3,74%
Друго14516,50%21,67%
Общо:879100%131,39%

Както видяхме в Таблица 15 темата „имигранти” e често срещана, когато се говори за България, но как се възприема страната при представянето на тази тема е съвсем отделен въпрос. В 17,49% от публикациите България се приема като „опасност за заливане с имигранти” тоест в 117 от анализираните единиците като имаме предвид, че в 157 от публикациите темата е имигранти.

В 13,90% от всички разглеждани информационни материали България се възприема като държава с вътрешнополитически и икономически проблеми. В 12,11% от общия брой публикации се възприема и като заплаха за конкретна европейска държава, като предимно се говори за опасността от имигранти и по-конкретно от имигранти от ромски произход. Обаче същият процент (12,11%) са и публикациите, в които България се възприема като равнопоставена с други държави. В 10,76% България е представена като държава с малцинствени проблеми, предимно с роми, но се срещат, макар и рядко, с турци и бежанци. В 10,61% от публикациите се изгражда представа за държава с добри спортисти. В 8,97% от публикациите се говори конкретно за политическата нестабилност в страната, а в 8,07% от разглежданите материали точно се описва, че България е най-бедната държава в ЕС. В около 5,08% от случаите на България се гледа като на партньор, в 3,74% е дадена като добър пример в определена област, а в 3,44% – е възприемана като родина на известна личност и също толкова (3,44%) като туристическа, културна или екзотична дестинация.

Предвид широката палитра от разновидности и сложността на обществения живот, които медиите обхващат, категориите, които сме дали ,са тези, които най-често се срещаха според предварителното запознаване с публикациите. В повечето статии, особено в тези, в които се говори за България, начините, по които се възприема страната, са изключително многообразни. Това е и причината в 145 от публикациите освен отразените от въпросника отговори да присъства и отговор „друго”.

Тон на говорене за България

За да определим какъв е образът на България, ще разгледаме какъв тон използват медиите при представяне на информация, свързана със страната, защото не са важни само темите и областите, в които България участва, а е важно да се проследи в каква светлина е представяна конкретната информация.

Таблица 17.

Тон на говорене за БългарияБрой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общ брой публикации:
Неутрално говорене – не се долавя отношение 34638,70%51,72%
С уважение293,24%4,33%
С пренебрежение353,91%5,23%
С отрицателен оттенък спрямо България /с негативна конотация/ чрез определения, негативни събития и др.17219,24%25,71%
С положителен оттенък спрямо България /с позитивна конотация / чрез определения, позитивни събития и др.768,50%11,36%
Има само декларативни констатации и новини, без коментар19822,15%29,60%
Има оценъчен коментар283,13%4,19%
Друго101,12%1,49%
Общо:894100%133,63%

В 51,72% от публикациите не може да се улови отношение към страната, а в 29,60% няма и информация различна от декларативната форма(Таблица 17.). Това до голям степен се дължи отново на журналистическата професия, но по-интересно е да се анализират публикациите, в които се усеща тон на говорене, като първо нека отбележим, че публикациите, в които категорично и ясно присъства изявен оценъчен коментар са едва 4,19% от всички, но все пак в 46,63% от статиите се долавя тенденциозно отношение към България. В 25,71% от публикациите това отношение е отрицателно, което е повече от двойно от единиците, в които има положителен оттенък (11,36%). С превес към отрицателното са и опозицията „говори се с уважение” (4,33%) – „с пренебрежение” (5,23%), но със сигурност не така ясно изявен, както при предишната съпоставка.

Преобладаващият негативен начин, по който се възприема България, не позволява да се заключи генерално, че образът на страната е негативен. Трябва да се съобразим с факта, че медиите представят по-често негативни новини. Като цяло новините могат да се разделят на добри и на лоши и обикновено лошите са тези, които са по-често застъпвани в журналистиката. Но можем да обобщим, че в случаите, в които се улавя отношение за България, то тонът е предимно негативен и/или се усеща негативен оттенък.

Споменава ли се конкретна личност от България?

Един от основните способи, които журналистиката използва, е персонификацията. Това са персонализирани новини, при които съдържанието е фокусирано върху дадена личност20. Този похват се използва в голяма част от статиите, но това, което ни интересува е колко е процентът на публикациите, в които се споменават конкретно българи. Отговорите на този въпрос може да видим в Таблица 18.

Таблица 18.

Споменава ли се конкретна личност от България?Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:Процент на база общ брой публикации:
Не48472,35%72,35%
Да18527.65%27.65%
Общо:669100%100%

В над една четвърт от публикациите или иначе казано в 27,65% от тях има споменати български личности, които по един или друг начин представляват и също изграждат мнението за България. Какъв е техният образ и как това рефлектира върху страната ще разгледаме в следващата точка.

Тон на говорене спрямо конкретно споменатите български личност в публикациите

Тази част от въпросника има задачата да отрази какво е отношението към българските личности, представени в разглежданите материала, в случаите, в които присъстват такива. Екипът е отразил и кои са най-често споменаваните български личности, които се срещат, когато се говори за България, но по-подробно ще ги разгледаме при анализите на отделните вестници. Тук целта е да видим числовите разпределения и дали отношението към личностите, представящи България, е по-позитивно или напротив, от това, което се създава за цялата страна.

В публикациите се случва да има информация за повече от една българска личност. Поради тази причина и тонът, с който се говори за определена личност в един текст, не означава, че за друга личност в същия текст отношението няма да е диаметрално противоположно. Поради тази причина отговорите, отразяващи отношение към конкретна личност, са повече, отколкото статиите, в които те се споменават.

Таблица 19.

Говоренето за нея е:Брой отговори:Процент на база общ брой отговори:
Позитивно6632,51%
Отрицателно3014,78%
Неутрално10752,71%
Общо:203100%

Ситуацията с неутралното отношение продължава да е на лице и тук. В 52,71% от случаите, в които има спомената личност от България, то тя бива представяна неутрално. Но в останалите случаи, позитивното отношение повече от двойно преобладава пред отрицателното представяне за конкретните личности, споменати в публикациите. Тези данни се различават с резултатите, отразяващи общия тон на говорене спрямо България. Иначе казано, можем да направим заключението, че когато се говори общо за страната, то отрицателният оттенък преобладава, но когато се обсъждат конкретни личности, то в повечето случаи отношението към тях е позитивно.

Разглеждани публикации по месеци

Таблица 20 отразява брой на публикациите, които са разгледани по месеци.

Таблица 20.

МесецБройпубли-кацииМесецБройпубли-кацииМесецБройпубли-кацииМесецБройпубли-кации
Януари18Април38Юли62Октомври68
Февруари61Май77Август33Ноември69
Март63Юни43Септември61Декември76

Най-малко разгледани единици има за месец януари (18), като възможна причина е, че колкото по-назад във времето е дадена статия, толкова по-голяма е вероятността тя вече да не е достъпна на сайта, но това би означавало да има възходяща градация, тоест публикациите да се увеличават с всеки изминал месец от януари до декември, а това не е така. Това се доказва и от факта, че през месец май има най-много разгледани единици – 77 на брой. Средно месечно България присъства в информационните материали на тези четири вестника около 60 – 70 пъти, като има месеци като април, юни и август, в които те наброяват приблизително между 30 и 40 публикации.

Заключение

Медиите имат голямо влияние при формиране на общественото мнение, насочвайки ни как да мислим по определени проблеми още повече що се отнася до международните новини, при които повечето хора нямат свой собствен или първичен опит и до голяма степен медиите са тези, които ни осигуряват информация и ни предопределят как да възприемаме другите страни и темите, които ги засягат.21 Основавайки се на тази теория, в настоящето изследване разгледахме какъв е и как се изгражда образът на България във водещите европейски медии, като се опитахме да добием цялостно разбиране на причините, довели до този имидж, използвайки контент анализ.

Ще обобщим резултатите, които подробно разгледахме дотук, като ще акцентираме върху по-съществените изводи.

  • България е представяна главно в статии, които имат визуализационен елемент, но в малък процент от случаите той е свързан конкретно със страната. И все пак, когато има такъв, той е най-често неутрален. В останалите случаи негативното послание преобладава пред позитивното, но поради незначителната разлика не може да се каже, че визуализациите изграждат като общо правило негативна представа за страната ни у читателите.
  • България не е основната тема на повечето публикации. В повечето случаи текста се отнася за нещо друго, а България е спомената един-два пъти в изложението. По-рядко се срещат публикациите, в които България е главният актьор.
  • Областите, през които България влиза в европейския медиен поток, са на първо място политика, а след това социалната сфера, което се дължи на темите имигранти и роми. Теми, които са представени не толкова, като ситуации, засягащи България, а като проблеми, които европейските държави трябва да разрешат и чиито произход е български.
  • Най-често България влиза в тези ежедневници чрез европейски теми. Тя присъства в публикациите като част от ЕС или като част от двойката България и Румъния. Темите, които са свързани конкретно със страната, като политическото й състояние – протестите, изборите, атентатът срещу Доган в началото на годината, които бяха завзели българските медии през 2013 година, отсъстват или са сравнително слабо отразявани в медиите за разлика от имигрантите (която е най-често отразяваната тема, свързвана с България) и други общо европейски теми. Рядко се говори за дебатите в страната или за позицията й по различни европейски въпроси, а напротив – България основно се споменава като обект, спрямо който има определени настроения или отношение от останалите страни членки. Това се дължи от части и на факта, че източниците, които разглежданите медии използват, за да представят България, рядко са български, като що се отнася до тях най-често са цитирани публични личности. В една четвърт от статиите България е представена от конкретна личност, като в над половината от случаите, те са представяни неутрално, а в останалите преобладава положителното отношение към конкретната личност. Всичко това ни води до извода, че България не използва умело медиите като средство, с което може да си създаде добър обществен образ в останалите страни членки на ЕС, и показва, че България не успява да представи своята позиция пред Европа и остава някак в страни от дебатите. Въпреки че в голям процент от статиите България се представя като равнопоставена с други държави, то това се дължи по-скоро на равнопоставеността при изброяването на страната редом с други държави, а не що се отнася до активно участие по дадена тема.
  • За България най-често се говори общо и се приема като „опасност от заливане с имигранти”, държава с вътрешнополитически и икономически проблеми, заплаха за конкретна европейска държава, като страна с малцинствени проблеми, като най-бедната държава в ЕС, но има и много статии, в които България е представена като равностойна с други държави или като нация с добри спортисти. Именно на спортистите и на различни личности от българския обществен живот като оперни певци, музиканти /макар в много редки случаи/ се дължи и фактът, че когато се говори за конкретни личности, то преобладаващото отношение е позитивно. България е представяна и от българи, които постигат световни успехи, но не може да се разчита, че тези единични случаи ще променят начина, по които държавата ни се възприема, защото както изследването ни показа, в 64,87% от случаи за България се говори общо, докато само в една пета от публикациите тя е представена от физическо лице.
  • Тонът на говорене за страната е най-често неутрален, но когато има коментар или се долавя отношение, то е преобладаващо негативно. Но не трябва да забравяме, че анализираме медии, а журналистиката се основава на логиката, че лошите новини са по-стойностни от добрите такива.22 С това искаме да обърнем внимание на проблема, че твърдения как образът на България в медиите е предимно негативен, са преиначаване на истината, защото този резултат се дължи до голяма степен на журналистическите норми. Основен извод, който правим, е, че не негативният образ на България се оказва проблем, породен от отсъствието на целенасочено изграждане на обективен образ на страната ни в Европа. Няма как да разчитаме на останалите европейски граждани да знаят за проблемите и случващото се в България или да имат позитивно мнение за страна, чийто образ се гради отново от журналисти или медии, които също нямат ясна представа за България, за предпоставките и причините тя да има определени проблеми или да и се случват определени събития в настоящето. Тоест, когато България е представяна от политици като Найджъл Фараж или Мануел Валс (имащи широка популярност в техните национални държави) като страна, която ще залее Европа с имигранти, то няма как да очакваме общественото мнение да е по-различно от това, ако самата България или влиятелни обществени личности не представят ясно и аргументирано друга гледна точка, така че да бъде тя чута и разпозната като значима новина или позиция, която предизвиква европейски дебат. Ясно е, че в медиите новини, засягащи „елитните” нации, получават повече внимание от тези, засягащи по-малко влиятелните нации като България, но това всъщност би могло да се използва като случаи, в които страната ни да представи позицията си и да й бъде дадена гласност в цяла Европа. Това, което се оказва предпоставка за настоящия неубедителен образ на България е липсата на единна държавна стратегия за представяне на страната в европейските медии.

Медийните теоретици, обвързват изграждането на даден образ със силата на медиите да задават публичния дневен ред, други ги обвързват с предизборните кампании, а трети смятат, че е въпрос на обществена политика23. За да се изгради цялостно разбиране на причините за образа на България във водещите европейските медии, изследването, разглеждащо периода 1 януари – 31 декември 2013, потвърждава, че трябва да се вземат предвид всички теории и да се направи комплексна оценка.

До голяма степен медиите задават дневния ред, но трябва да има дългосрочна политическа воля от страна на българските правителства, институции и граждани, за да се изготви стратегия, целяща, от една страна, изграждането на образа на България да не бъде изцяло в ръцете на журналисти, които рядко използват български източници, за да пишат за страната; от друга, позицията на България да бъде ясно представена и чута, а не да предпочитаме да мълчим по въпроси, засягащи имиджа на страната; от трета, да се използват теми, по които България има отношение и които са важни за ЕС и останалите европейски държави, за да се изрази мнение, което ще започна да ни изгражда образ на страна с интереси, които е готова да защитава. По този начин и водещите европейски медии ще започнат по-често да цитират български източници и да представят страната като равнопоставена с останалите страни членки на ЕС, а българите като европейски граждани с еднакви права и задължение като всички останали.

Библиография

  1. Богомолова, Н. и Стефаненко, Т., Контент-анализ, Московского Университета, 1992
  2. Геров, А., Образът на България във водещите европейски медии. Вестник Independent (01.01.2013-31.12.2013) , Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 (непубликувано към момента)
  3. Погорелчук, А., Образът на България през 2013 година в El País – Испания, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 (непубликувано към момента)
  4. Попова, М., Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  5. Ташева, А., Образът на България за 2013 година в немския вестник Süddeutsche Zeitung, Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 (непубликувано към момента)
  6. Юрукова, М., Образът на България през 2013 година във френския вестник „Le Monde”: специфики и следствия,Университетско издателство „Свети Климент Охридски” , 2014 (непубликувано към момента)
  7. Berelson B., Content analysis in communication research, Glencoe, Ill., Free Press, 1952
  8. Besova, A.A., & Cooley, S.C., Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revis¬ited. Ecquid Novi: African Journalism Studies, 2009
  9. Mccombs and Shaw, The Agenda- Setting Function of Mass Media, Oxford University Press, 1972
  10. Tarasheva, E., The Image of a Country created by International Media. The Case of Bulgaria, Cambridge Scholars Publishing, 2014
  11. Wanta, W., Golan, G., and Lee, C. (2004) Agenda setting and international news: Media influence on public perceprions of foreign nations. Journalism & Mass Communication Quarterly 81 (2), 364-377
  12. Wimmer R. and Joseph D., Mass media research: an introduction, Wadsworth Pub. Co., 1987
  13. Europeans and their languages, Special Eurobarometer 386, June 2012
  14. John C. Merrill, Les quotidiens de référence dans le monde, surcahiersdujournalisme.net,‎ 2000 [посетено на 25 септември 2014]
  15. Internet World Users by Language – Top 1-Languages [посетено на 25 септември 2014]
  16. Independent [посетено в перода 15 май – 3 юни 2014]
  17. Le Monde [посетено в перода 15 май – 3 юни 2014]
  18. Süddeutsche Zeitung [посетено в перода 15 май – 3 юни 2014]
  19. El Pais [посетено в перода 15 май – 3 юни 2014]

Бележки

  1. Проектът „Образът на България във водещи европейски медии – изследване и анализ за периода 1 януари – 31 декември 2013 година” е осъществен по договор №066/2014 на ФНИ към СУ „Св. Кл. Охридски” в периода април-декември 2014 година.
  2. Богомолова, Н. и Стефаненко. Т., Контент-анализ,Московского Университета, 1992
  3. Wimmer R. and Joseph D., Mass media research: an introduction Wadsworth Pub. Co., 1987
  4. Berelson B., Content analysis in communication research, Glencoe, Ill., Free Press, 1952
  5. Виж Приложение 1 към доклада, с. …
  6. След като бе създаден единен инструмент за анализиране на публикациите, той бе тестван с цел да се открият възможни недостатъци и пропуски в структурата му, като това гарантира, че инструментът успява адекватно и ясно да улови особеностите на разглежданите материали.
  7. Independent; Le Monde; Süddeutsche Zeitung; El Pais
  8. Internet World Languages – Top 10 Languages [посетено на 25 септември 2014]
  9. Europeans and their languages, Special Eurobarometer 386 June 2012
  10. John C. Merrill, « Les quotidiens de référence dans le monde » [archive], surcahiersdujournalisme.net,‎ 2000 (посетена 08.10.2014) Според Мерил в класация на 10-те най-престижни вестници в света за 1999, Le monde e на 6-та позиция, Independent е на 4-та позиция, El Pais на 10-та.
  11. По-подробно за спецификите на конкретните медии за всяка страна може да прочетете докладите, посветени на особеностите на всяка страна – Приложение 2 (с. …), Приложение 3 (с. …), Приложение 4 (с. …), Приложение 5 (с. …) и Приложение 6 (с. …).
  12. Wanta, W., Golan, G., and Lee, C. (2004) Agenda setting and international news: Media influence on public perceptions of foreign nations. Journalism & Mass Communication Quarterly 81 (2), 364-377
  13. Mccombs and Shaw, The Agenda- Setting Function of Mass Media, Oxford University Press, 1972
  14. Besova, A.A., & Cooley, S.C. Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revis­ited. Ecquid Novi: African Journalism Studies, 2009
  15. Besova, A.A., & Cooley, S.C. Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revis­ited. Ecquid Novi: African Journalism Studies, 2009
  16. Попова Мария, Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  17. Tarasheva E., The Image of a Country created by International Media. The Case of Bulgaria, Cambridge Scholars Publishing, 2014
  18. Причините и спецификите за тези данни може да прочетете в доклада на Анна Погорелчук, посветен конкретно за„Еl Pais” в Приложение 4, с. …
  19. Попова М., Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  20. Попова М., Журналистическата теория, издателство Фабер, 2012
  21. Besova, A.A., & Cooley, S.C. Foreign news and public opinion: attribute agenda-setting theory revis­ited. Ecquid Novi: African Journalism Studies, 2009
  22. Tarasheva E., The Image of a Country created by International Media. The Case of Bulgaria, Cambridge Scholars Publishing, 2014
  23. Tarasheva E., The Image of a Country created by International Media. The Case of Bulgaria, Cambridge Scholars Publishing, 2014

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *