Доклад, включен в сборника „Европейският съюз с нов Европейски парламент – пътят напред“ от четвъртата съвместна докторантска научна конференция на катедра „Европеистика“ и катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
София, 2019
Докторантка в ДП „Медийна политика и право на ЕС“ в катедра „Европеистика“, Философски факултет, Софийски университет „Св. Климент Охридски“
In the agenda and the political guidelines for the work of the new European Commission (2019 – 2024), tackling online disinformation continues to be perceived as one of the main tasks that EU is facing.
The aim of this report is to identify the place of combating disinformation in the agenda of the next European Commission (2019-2024). The main hypothesis is that the policy to fight disinformation will continue to be a major focus in the work of the Commission with President Ursula von der Leyen and that the current approach regarding the undertaken measures will be maintained. Several research tasks have been set. First, to find where it is the place of fighting disinformation in the political guidelines and in the Von der Leyen‘s Agenda for Europe. Second, to examine and to introduce in a systematic way the responsible for countering disinformation units in the structure of the European Commission and the portfolios under which this policy will evolve. Third, to indicate is this approach for tackling disinformation will be maintained; to outline the EC’s future actions against this complex problem and the importance of the commissioners and the specific policy areas under which this policy is.
The research approach is multidisciplinary, using methods such as synthesis, comparison and analysis of EC documents.
След изборите за Европейски парламент от пролетта на 2019 година, следващото ключово събитие за хода на европейската интеграция в следващите пет години е сформирането на новата Европейска комисия (2019-2024), нейните приоритети и политики. Въпреки забавянето при нейното сформиране1, бъдещият председател на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви политическите насоки за работата на следващата ЕК. От тях стана ясно, че се очакват повече промени в начина, по който се управлява Комисията, но не и предприемане на диаметрално различен от досегашния курс по отношение на политиките на ЕС. Противодействието с дезинформацията не прави изключение. В програмата и политическите насоки за работата на новата Европейска комисия (2019-2024) борбата с дезинформацията продължава да бъде сочена за една от важните настоящи и бъдещи задачите пред ЕС.
Целта на настоящия доклад е да се определи мястото на борбата с дезинформацията в програмата на новата Европейска комисия (20192024). Основната хипотеза е, че политиката за противодействие на дезинформацията ще продължи да бъде основен акцент в работата на Комисията с председател Урсула фон дер Лайен и ще има приемственост по отношение на предприетите досега мерки. Поставени са няколко научноизследователски задачи. Първо, да се потърси присъствието на борбата с дезинформацията в политическите насоки и в „Програмата за Европа“ на фон дер Лайен. Второ, да се разгледат и представят по систематичен начин отговорните за борба с дезинформацията звена в структурата на ЕК и ресорите, под чиято шапка тази политика на ЕС ще се развива. Трето, да се посочи дали подходът по отношение на дезинформацията ще се запази, както и да се очертаят бъдещите действия на ЕК към тази политика и значението на ресорите и комисарите, от които тази политика е част. Изследователският подход е мултидисциплинарен, като са използвани методи като синтез, анализ на документи на ЕК и сравнение.
Контекст при сформиране на новата Европейска комисия (2019-2024) в условията на фрагментиран ЕП
На 16 юли 2019 г. номинираната от Европейския съвет за кандидат за поста председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен произнесе реч[1] [2], с която представи визията си за развитие на Съюза. Близо девет часа след това депутатите в новосформирания ЕП я одобриха с минимално мнозинство.
Председателят на ЕК е от водещо значение за развитието на европейската интеграция в следващите пет години. Като първо изказване в новото амплоа на вече бившия министър на отбраната на Германия, то е знаково за приоритетите и политиките, които тя ще защитава занапред. Поставените от нея акценти рефлектират и върху избора ° на екип от комисари. От програмната ° реч си пролича, че политиките, които Комисията провежда към днешна дата, няма да поемат твърде по-различен курс от досегашния, но въпреки това намирането на консенсус в различните институции на Съюза ще продължава да бъде предизвикателство още повече в условия на най-фрагментирания[3] към момента откъм политически семейства Европейски парламент. От 733-те гласували представители в ЕП фон дер Лайен бе подкрепена от 383 депутати, като 327 гласуваха „против“, а 22 се въздържаха от изразяване на глас[4]. Цялостната статистика не показва убедителна подкрепа за Лайен, но несъмнено е успех, предвид времето за подготовка и неочакваното ° попадане в тази ситуация.
Компромисният избор доведе и до компромисна програма. Това бе поредната реч на такова ниво, която се опита да даде на всекиго по нещо, което бе и напълно очаквано, предвид че с нея фон дер Лайен следваше да убеди разединения парламент да ° гласува доверие. Изказването ° не се отличаваше с конкретика. Програмната ° реч в пленарната зала показа, че тя е склонна не само да изслушва отделните политически сили в новия ЕП, но и да открои важните за тях теми и за кратък период от време да предложи визия, сформирана на тяхна база и достатъчно компромисна, за да ° гарантира, макар и с минимална преднина, председателката позиция. В продължилата 33 минути реч, фон дер Лайен се опита да разсее всяко съмнение към нея, което може да има в собствената ° Европейска народна партия (ЕНП); да удовлетвори желанията на зелените и бившите либерали в „Обнови Европа“; да даде основание на Прогресивния алианс на социалистите и демократите да минат в нейния лагер, както и да се противопостави на консерваторите и националистите, за да покаже категорично, че не търси тяхната подкрепа. Изключително адекватно тя бе уловила основните тенденции в новия разединен и безпрецедентно пъстър ЕП. След огромния възход на зелените и либералите на изборите за ЕП в Западна Европа, тя изпрати ясни послания, насочени към младежта и към проевро- пейски настроените политици, сред които борбата с дезинформацията е от ключово значение. Този контекст е важен, включително за бъдещото развитие на инициативите на ЕК за противодействие на дезинформацията, защото води в голяма степен до приемственост на различните инициативи и мерки, предприети по ресори от досегашната ЕК.
Паралелно с изказването на фон дер Лайен пред ЕП бе публикуван и документът „Съюз с по-големи амбиции – Моята програма за Европа“[5], който реално представлява политическите насоки за работата на бъдещата Европейска комисия (2019 – 2024 а.).
Те са съсредоточени върху шест основни амбициозни цели за Европа за предстоящите пет години и периода след това: 1) Европейска зелена сделка; 2) Икономика в интерес на хората; 3) Европа, подготвена за цифровата ера; 4) Съхраняване на европейския ни начин на живот; 5) По- силна Европа на световната сцена; 6) Нов тласък за европейската демокрация. Борбата с дезинформацията може да бъде разглеждана като елемент на поне две от тези цели.
Първата, макар и косвено свързана с темата дезинформация, е „3) Европа, подготвена за цифровата ера“, като фон дер Лайен обеща в първите 100 дни от мандата си да представи законодателство за координиран европейски подход към човешките и етичните аспекти на изкуствения интелект и да работи активно за цялостната цифровизация на Комисията с въвеждането на нови цифрови методи и цифрови инструменти за дипломация. Обеща европейското пространство за образование да се превърне в реалност до 2025 а. и план за действие в областта на цифровото образование. Още на ниво политически насоки се вижда, че новата Комисия ще разглежда дезинформацията като тясно свързана с образованието, а не само с културата и медиите, което обяснява от части и слагането им в общ ресор при сформиране на екипа от комисари. В речта си тя засяга цифровизацията повече като част от единния цифров пазар, което води до очакването регулацията на технологичните гиганти да идва предимно през мерки на ниво пазар.
Втората цел, където вече дезинформацията е спомената експли- цитно, е „6) Нов тласък за европейската демокрация“. Там тя е възприемана предимно като външна заплаха за ЕС и е тясно обвързана с „реч на омразата“. Програмата на фон дер Лайен дава заявка за изработване на „съвместен подход и общи стандарти за справяне с проблеми като дезинформацията и посланията онлайн, пораждащи омраза“, както и за „европейски план за действие за демокрация“, който да съдържа законодателни предложения, свързани с насърчаване на повече прозрачност при платената политическа реклама и по-ясни правила за финансирането на европейските политически партии.
Оттук може да заключим, че новата Комисия поне в този първоначален политически документ приема дезинформацията предимно като политическо предизвикателство по време на избори и като заплаха отвън, което до голяма степен е повлияно от мерките, предприети от ЕК в последната година, именно заради европейските избори през 2019 а. На експертно ниво обаче действията на ЕК (2014 – 2019) по- скоро се придържаха към предприемане на „всеобхватен подход“ по отношение на тази актуална проблематика, свързана не само със заплахата пред демокрацията, но и като цяло утвърждаваща се сред международните академични среди като симптом на кризата в медийната екосистема в условията на все по-бързо развиващите се нови технологии и породените от тях пазарни и социални ефекти във време на постистина[6].
Политиката за противодействие на дезинформацията в структурата на Европейската комисия
За да се разбере процесът и начинът на изработване на политиката за борба с дезинформацията, е важно да се определи кой създава тази политика в рамките на ЕК и къде стои тя в комплексната структура от приоритети, политики и цели на Комисията, както и кои ресори, комисари, генерални дирекции и звена отговарят за създаването °.
В ЕК (2014-2019) противодействието на дезинформацията е част от политиката на ЕК в областта на „Цифровата икономика и цифровото общество“, която е част от един от десетте приоритета на ЕК за периода 2014-2019, а именно „Единния цифров пазар“. Целта на стратегията за единен цифров пазар най-общо е да „отвори цифрови възможности за хората и бизнеса и да засили позицията на Европа като световен лидер в цифровата икономика“[7].
За този приоритет в изтичащия мандат на ЕК е отговорен заместник-председателят Андрус Ансип, който след избора му за ЕП, е временно заменен от Марош Шефчович. Другият водещ е комисарят по „Цифрова икономика и цифрово общество“ Мария Габриел, като тя също отговаря и за Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технолози^’ (DG CONNECT), която работи за политиката на ЕС в областта на цифровия единен пазар, безопасността в интернет и цифровите науки и иновации[8].

Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ е разделена на девет дирекции. Една от тях е Дирекция I. „Медийна политика“, която има четири подразделения: 1) „Политика за аудио-визуални и медийни услуги“[9] е звеното, което отговаря за прилагането и текущата редакция на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (AVMSD), за насърчаване зачитането на медийния плурализъм и свободата на медиите и за подкрепата на свободната журналистика, както и за медийната грамотност, която също е свързана с борбата с дезинформацията; 2) „Авторско право“, като екипът беше отговорен за разработване на Директивата за авторското право в цифровия единен пазар[10], чиито две спорни разпоредби, а именно чл. 15 (по проект чл.11), свързан с правата на издателите, и чл. 13 (по проект чл.17), водещ до въвеждането на филтър на онлайн съдържанието, макар и гласувани от ЕП, оставиха съмнение както в качеството на приетата директива, така и относно възможността тя да бъде прилагана ефективно в практиката; 3) „Подпомагане на аудиовизуалната индустрия и медийните програми“, което има за цел да подкрепя европейската аудио-визуална индустрия чрез програми като „Творческа Европа“ и 4) „Конвергенция на медиите и социални медии“, което е и звеното, отговорно за политиката за борба с дезинформацията в рамките на ЕК (2014-2019). (Фигура 1)
Що се отнася до вътрешната структура на новата Комисия, начело с председателя Урсула фон дер Лайен, ще има 8 заместник-председатели, от които 3-ма са посочени като изпълнителни заместник- председатели.
Българският еврокомисар ще отговаря за образование, изследвания, аудиовизуална политика, култура и спорт. Очаква се Габриел частично да отговаря за част от политиките, за които го правеше и досега, включително медийна политика и борба с дезинформацията.
Предвид факта, че дирекциите на ЕК са в основата на изработването на политиките, се очаква приемствеността на предприетите мерки по отношение на дезинформацията да бъде гарантирана. Нещо повече, в структурата на новата ЕК, Мария Габриел ще продължава да е комисарят, отговорен за борбата с дезинформацията и фалшивите новини, като нейният ресор официално е „Иновации и младеж“. От друга страна, Маргрете Вестагер от Дания, която беше комисар по конкуренцията в Комисията „Юнкер“, ще заеме поста изпълнителен заместник-председател с ресор „Подготвеност на Европа за цифровата ера”, като също ще продължи да бъде комисар по въпросите на конкуренцията с подкрепата на Генерална дирекция „Конкуренция“. Предвидено беше комисарят на Франция да отговаря за ресор „Вътрешен пазар“, като към него се очакваше да спада и Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, която досега отговаряше за дезинформацията. (Фигура 2.) Към момента обаче след отпадане на кандидатурата на първото френско предложение за поста (Силви Гулар), държвата номинира Тиери Бретон, който освен бивш министър е и генерален директор на голяма технологична компания. Профилът му, който вече получи широко одобрение както от медийни експерти, така и от Ансип, предполага, че той ще има водеща роля при изготвяне на политиките, свързани със социалните платформи, което неминуемо води и до очакването да бъде ключов фактор и по отношение на дезинформацията онлайн.
Ресорите са комбинация от няколко политики на ЕС, което е предпоставка комисарите да се контролират един друг. Всеки комисар ще има отговорности в различни политики и задълженията им ще се застъпват. Това обаче предполага и по-бавно вземане на решенията, размиване на отговорност и в момента неяснота по отношение разпределението на администрацията. На база на официалната информация досега става ясно, че Габриел ще е зависима по темата дезинформация както от Вестагер, която е зам.-председател и ще координира цялата програма за подготвеност на Европа за цифровата ера, така и от френския комисар, отговорен за единния вътрешен пазар. В новата ЕК се очаква също Вера Йоурова, която ще е отговорна за „Ценности и прозрачност“ да продължи да участва в процесите за изработване на мерки спрямо дезинформацията и фалшивите новини.

Ресорът на Мария Габриел също така спада под шапката и на спорния ресор „Защита на нашия европейски начин на живот“. Неясните наименования на ресорите могат да доведат както до желание за по-засилена кооперация и взаимен контрол между ресорите, така и до размиване на отговорността на отделните комисари, което да доведе до неефективност. Названията на ресорите водят до объркване и в обществото, а това може да доведе и до увеличаване на дистанцията между политическия елит и гражданите. Именно затова е важно структурата на екипите, разработващи политики в ЕС, да бъде изследвана по-задъл- бочено, за да може да се установи и подходът при формиране на стратегии за противодействия на предизвикателства като фалшивите новини и дезинформацията.
В писмото от фон дер Лайен, описващо задачите на Мария Габриел в бъдещия ° ресор, е посочено, че в новата ЕК следва да има фокус върху „цифровата грамотност и образование с цел заличаване на разминаванията в цифровите умения; …обновяването на Плана за действие за цифрово образование; …увеличаване от ранна възраст на вниманието срещу дезинформацията и други онлайн заплахи.“
Медийната политика има двойствен характер. От една страна, медиите са индустрия, а от друга – попадат в сферата на културата11. Логично, и дезинформацията като поле, спадащо към медийната политика, не може да бъде категоризирана само в един ресор в работата на Европейската комисия. Затова и в състава на новата ЕК, освен отговорен изпълнителен заместник-председател на ЕК, който да ръководи работата по приоритета от предходния състав на Комисията „Единен цифров дневен ред“, има и двама ресорни комисари, които от своя страна да обезпечават дейностите и мерките, касаещи и двата аспекта от дезинформацията – културата (ресор с наименование „Образование и младеж“) и индустрията (ресор „Вътрешен пазар“).
Областта на културата в ЕС, под чиято шапка също би следвало да се развиват мерките за борба с дезинформация, е сред компетенциите, в които ЕС може да подкрепя, координира или допълва действията на държавите членки. В тези ресори ЕК не може да приема правно обвързващи актове, изискващи хармонизация на националните законодателства. От друга страна, вътрешният пазар е част от изключителните компетенции на ЕС и в зависимост от формулирането на конкретните мерки, може да се заключи, че евентуално бъдещи правно обвързващи актове не са изключени. Например, комуникационната по- [11] литика няма отделно правно основание в Договора за функционирането на Европейския съюз (ДфЕС), но липсата на разпоредби в Учредителните договори не е предпоставка за липса на развитие на политики в определени сфери[12]. Интеграционните процеси в ЕС се развиват с различни темпове и специфично, включително според степента на суверенитет, който държавите членки преотстъпват в зависимост от сектора. Медийната политика на ЕС се развива постепенно и се формира и реализира спрямо поставените от самия Съюз цели и политически стратегии[13] [14]. Борбата с дезинформацията е пример за това. На база на дадените заявки се очаква ЕК (2019 – 2024) да прокарва мерки за борба с дезинформацията повече през единния цифров пазар, отколкото през такива, посветени конкретно на нея, което се наблюдаваше и в досегашния подход към този „комплексен процес на дезинформация“™. Политиката за борба с дезинформацията обаче може да включва различни мерки, които да бъдат прокарани през политиките, свързани с вътрешния пазар, със защитата на лични данни и т.н.
Причините за комплексния процес, свързан с дезинформацията, са разнородни и унифицирани решения и подходи за справянето му към момента няма. В програмната си реч бъдещият председател на ЕК ясно посочи, че ЕК (2019 – 2024) ще се стреми да надгради свършеното досега по отношение на борбата с дезинформацията на наднационално ниво[15]. Към момента ЕС се въздържа да направи стъпки към промяна на правната уредба по отношение на дезинформацията и оставя този избор на държавите членки. На наднационално ниво ЕК се съсредоточава повече в насърчаване на координацията между държавите, онлайн платформите, инструментите за проверка на факти, неправителствените организации и останалите заинтересовани страни, както и във финансиране на проекти, които ще спомогнат на нейните стратегически цели. Предложенията на ЕК може да се разчитат и като опит да се укрепват и добавят мерки във вече съществуващите законодателства, вместо да се въвеждат нови[16].
В заключение речта на фон дер Лайен и програмата с политическите ° насоки за работата на ЕК в периода 2019 – 2024 г. са широкооб- хватни и изградени на принципа „за всекизо по нещо“. Липсва фокус и ясни мерки, с които на пръв поглед всеобхватните ° идеи да бъдат реализирани, но на фона на безпрецедентните събития в Съюза, отговорността, която ще носи следващата ЕК, е огромна. От бъдещия председател по-скоро се очаква да промени малко начина, по който се управлява Комисията, но не и да се предприеме друг курс по отношение на политиките на ЕК.
Действията на ЕК (2019 – 2024) по отношение на борбата с дезинформацията и фалшивите новини не се очаква обаче да бъде различен от подхода на ЕК (2014 – 2019). Затова свидетелстват множество фактори. Първо, програмната реч и политическите насоки на фон дер Лайен свидетелстват, че има приемственост по отношение на политиките и приоритетите на ЕС. Второ, ресорният комисар от предходната ЕК ще продължи да работи по темата дезинформация. Трето, генералната дирекция, отговорна за тази политика, ще продължи да бъде основният двигател за предприемане на мерки в областта. Четвърто, в комплексния подход на ЕК към момента е поет реален ангажимент за координиране и увеличаване на усилията за борба с дезинформацията.
Библиография
- Огнянова, Н. (2011). Медийна политика и праВо на Европейски съюз. София: Библиотека „Европейски изследвания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“.
- Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите В света на постистината и ролята на правото. София. Библиотека „Европейски изследвания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“, стр.347.
- Шикова, И. (2011). Политики на Европейския съюз. София: Библиотека „Европейски изследвания“. Университетско издателство на „Св. Климент Охридски“.
- Юрукова, М. (2019), Годишник на докторантите за 2018-а година. Сравнение между европейския подход и националните мерки за противодействие на онлайн дезинформацията. София. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, стр.167.
- Юрукова, М. (2018).“Първите крачки към борба с дезинформацията онлайн като пример за формиране на стратегии и приоритети в ЕС“. Сборник от доклади „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“ (под научната редакция на доц. дпн Калоян Симеонов, гл. ас. д-р Гергана Радойкова). София. Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и Фондация за свободата „Фридрих Науман“, стр. 91-101.
- Европейска комисия (2019). Встъпително изявление на Урсула фон дер Лайен, кандидат за председател на Европейската комисия на пленарното заседание на Европейския парламент. https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/opening- statement-plenary-session_bg.pdf, последно посетен на 26.10.2019.
- Европейска комисия (2019). „Съюз с по-големи амбиции – моята програма за Европа“ от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, политически насоки за следващата Европейска комисия (2019-2024 г.), https://ec.europa. eu/commission/sites/beta-political/files/political-guidelines-next-commission_en.pdf, последно посетен на 26.10.2019.
- Официален уебсайт на Европейската комисия, последно посетен на 25.10.2019.
- Официален уебсайт на Европейския парламент, последно посетен на 25.10.2019.
- COM(2018) 236 final. Tackling online disinformation: a European Approach. Retrieved May 19, 2018, from https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=COM%3A2018% 3A236%3AFIN.
- EuropeanCommission (2018).
- Amulti-dimensional approach to disinformation. Report of the independent High level Group on fake news and online disinformation.
[1] Настоящият доклад има своите ограничения предвид динамиката на изследвания предмет. Текстът е изготвян октомври 2019 г. Важно е да се отбележи, че след изслушванията на кандидатите за комисари по ресори, ЕП трябва да гласува цялата комисия по време на пленарна сесия. Новата Европейска комисия трябваше да започне работа на 1 ноември 2019 година, но след като част от предложените от фон дер Лайен след консултации с държавите членки кандидати не убедиха комитетите в ЕП в пригодността им за заеманите от тях занапред длъжности, този старт се отложи най-рано за 1 декември 2019 година.
[2] Встъпително изявление на Урсула фон дер Лайен, кандидат за председател на Европейската комисия на пленарното заседание на Европейския парламент от 16 юли 2019г. https://ec.europa.eu/ commission/sites/beta-political/files/opening-statement-plenary-session_bg.pdf
[3] https://rezultati-izbori.eu/izborni-rezultati/2019-2024/
[4] http://www.europarl.europa.eu/plenary/en/infos-details.html?id=17143&type=Flash
[5] „Съюз с по-големи амбиции – моята програма за Европа“ от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, политически насоки за следващата Европейска комисия (2019-2024 г.), https://ec.europa.eu/commission/sites/beta-political/files/political-guidelines-next- commission_en.pdf
[6] Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите в света на пост- истината и ролята на правото. стр. 347.
[7] https://ec.europa.eu/commission/priorities/digital-single-market_en
[8] Останалите комисари, чиито ресори са свързани с този приоритет, са Сесилия Малмстрьом (Търговия); Мигел Канете (Климат и енергетика); Кармену Вела (Околна среда, морско дело и рибарство); Витенис Андрюкайтис (Здравеопазване и безопасност); Димитрис Аврамопулос (Миграция, вътрешни работи и гражданство); Мариан Тейсен (Заетост, социални въпроси, умения и трудова заетост); Пиер Московиси (Икономически и финансови въпроси, данъчно облагане и митнически съюз); Фил Хоган (Земеделие и развитие на селските райони); Виолета Булц (Транспорт); Елжебета Бенковска (Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП); Вера Йоурова (Правосъдие, потребители и равнопоставеност между половете); Тибор Наврачич (Образование, култура, младеж и спорт); Йоханес Хан (временно ръководещ регионалната политика след напускането на комисаря Корина Крецу, която беше избрана в ЕП), Карлош Моедаш (Изследвания, наука и иновации); Маргрете Вестегер (Конкуренция).
[9] https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/content/audiovisual-and-media-services-policy-unit-i1
[10] http://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-8-2018-0245-AM-271-271_BG.pdf7redirect
[11] Огнянова, Н. (2011). Медийна политика и право на Европейски съюз.
[12] Шикова, И. (2011) Политики на Европейския съюз.
[13] Юрукова, М. (2019), Годишник на докторантите за 2018-а година. Сравнение между европейския подход и националните мерки за противодействие на онлайн дезинформацията. стр.167.
[14] Огнянова, Н. (2019). Юбилеен сборник на катедра „Европеистика“. Медиите в света на пост- истината и ролята на правото. стр.347.
[15] Част от свършеното досега на ниво ЕС: Екип за стратегически комуникации с Изтока (2015), доклад със заглавие „Многоизмерен подход към дезинформацията“ (2018), съобщение на ЕК „Справяне с онлайн дезинформацията: европейския подход“ (2018), Кодекс за добри практики срещу дезинформацията (2018), План за действие против дезинформацията (2018), Доклади от онлайн платформите (2019), Система за бързо реагиране на дезинформация (2019) и т.н.
[16] Юрукова, М. (2018). „Първите крачки към борба с дезинформацията онлайн като пример за формиране на стратегии и приоритети в ЕС“. Сборник от доклади „Новата перспектива на ЕС – приоритети и политики“, стр. 91-101.