Европейските избори през 2019: Ограничения в анализа на медийното съдържание онлайн в България

Мария Юрукова. Иглика Иванова. Божидар Ангелов

докторанти & катедра Европеистика „
Софийски университет Св. Климент Охридски“

Абстракт

Правото на информация е основно право в една демократична дър­жава, където има върховенство на закона. С оглед на това проследява­нето и анализирането на предизборните кампании на кандидатите за членове на Европейския парламент в социалните мрежи и отразяването им в онлайн медиите, където информацията се разпространява много по-бързо и при много по-слаб контрол, са от първостепенно значение. Изборите за ЕП през 2019 г. бяха съпътствани от повишено внимание, както и с мерки на ЕС, свързани с информационната криза, която наблю­даваме през последните години.

Настоящият доклад има за цел да представи ограниченията в анализа на медийното съдържание в онлайн среда в България, като представя и конкретни препоръки, систематизирани според техния адрес, които биха подобрили условията за анализ на онлайн медийно съдържание в Бълга­рия.

Докладът си поставя следните задачи. Първо, да представи научно­изследователския проект. Второ, да направи сравнение със съществува­щите по темата изследвания. Трето, да определи и систематизира ос­новните ограничения и спецификите при анализа на медийно съдържание онлайн, свързано с изборите за членове на ЕП в България през май 2019 година, като по-конкретно: 1) определи критериите и модела за подбор при подбор на медиите, които да бъдат анализирани; 2) проследи и систе­матизира трудностите по отношение достъпността на медийното съдържание и 3) представи основните ограничения на база на съпоставка между наблюдаваните медии.

Ключови думи: избори за ЕП 2019, медиен контент-анализ, онлайн медии, извличане на данни, ограничения

2019 EUROPEAN ELECTIONS: LIMITATIONS IN THE ANALYSIS OF ONLINE MEDIA CONTENT IN BULGARIA

Mariya Yurukova, Iglika Ivanova, Bozhidar Angueloff,

PhD students at the European Studies Department
Sofia University “St. Kliment Ohridski”

Abstract

The right to information is a fundamental right in any democratic state under the rule of law. From this point of view, the follow-up and analysis of the electoral campaigns of the candidates for members of the European parliament in social media and the coverage of online media where information spreads faster and with less stringent controls are of paramount importance. The 2019 European elections were accompanied with extra caution and with measures from the

European Union concerning the information crisis identified in the last few years. This paper aims at presenting the limitations in the analysis of online media content in Bulgaria, and it gives specific recommendations classified according to their subject that could improve the conditions for online media analysis in Bulgaria.

Here are the five tasks of the report. First, to present the research project. Second, to make a comparative analysis of the existing studies on this topic. Third, to define and classify the main limitations and the specifics in the analysis of media content online in relation to the 2019 European elections and in particular to: 1) define the criteria and model in the selection of the analysed media; 2) to follow and systematise the challenges concerning the access to media content and

3) to present the main limitations based on the juxtaposition between the media observed.

Key words: 2019 European elections, media content analysis, online media, data collection, limitations


Изборите за Европейски парламент бяха едно от ключовите съби­тия за 2019 година. Първо, право на глас имаха 427 милиона граждани от 23-те държави – членки на Европейския съюз. Второ, след референ­дума за излизането на Великобритания от ЕС и президентските избори в САЩ през 2016 година провеждането на европейските избори беше съпътствано от повишено внимание и тревога, както и с множество мерки на ниво ЕС във връзка с информационната криза, произтичаща от разпространението на дезинформация онлайн и съмненията за вън­шна намеса в изборния процес.

Качественото медийно съдържание е предпоставка за вземане на информиран избор от гражданите. Затова правото на информация е основно право в една демократична държава, където има върховенство на закона. С оглед на това, проследяването и анализирането на предиз­борните кампании на кандидатите за членове на ЕП в социалните мрежи и отразяването им в интернет медиите1, където информация­та се разпространява много по-бързо и при много по-слаб контрол, са от първостепенно значение.

Настоящият доклад има за цел да представи ограниченията в ана­лиза на медийното съдържание в онлайн средата в България, изведени на база на изследване на водещите уебсайтове на телевизии, радиа, пе­чатни издания и информационни сайтове, както и комуникационни канали в социалните медии, каквито са профилите във Facebook на во­дещите кандидати за членове на ЕП.

Текстът не се спира в подробности на теоретичните ограниченията при употребата на изследователския метод контент-анализ, а се фо­кусира върху и систематизира спецификите по отношение конкретно на анализа на медийното съдържание онлайн в България, като конкрет­ният казус са изборите за членове на Европейския парламент, проведени през май 2019 година.

Докладът си поставя следните задачи. Първо, да представи научно­изследователския проект. Второ, да направи сравнение със съществу­ващите по темата изследвания. Трето, да определи и систематизира основните ограничения и спецификите при анализа на медийно съдър­жание онлайн, свързано с изборите за членове на ЕП в България през май 2019 година, като по-конкретно: 1) определи критериите и модела за подбор на медиите, които да бъдат анализирани: 2) проследи и сис­тематизира трудностите по отношение достъпността на медий­ното съдържание и 3) представи основните ограничения на база на съпоставка между наблюдаваните медии. В заключение докладът пред­ставя и конкретни препоръки, систематизирани според техния адрес, които според авторите биха подобрили условията за анализ на онлайн медийно съдържание в България.

Представяне на научноизследователския проект

Проведеното изследване е извършено от екип от 21 студенти с експертиза по отношение на медийни политики. Проучването за първи път обединява в един общ научноизследователски проект трите сте­пени на обучение в катедра „Европеистика“ на философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – бакалавър, магистър и доктор.2

Използван е методът на контент-анализа, който често се прилага в сферата на публичността и масовите комуникации. Изследовател­ският проект се откроява със своята всеобхватност3 не само по отно­шение на анализирането на огромно количество съдържание, но и на база на множеството критерии4, по които то се обработва. Извърше­ният анализ на съдържанието обхваща 34 интернет страници на медии и онлайн медии5, както и активните профили на българските канди­дат-членове6 за ЕП в социалната мрежа Facebook с най-много последо­ватели. За да се гарантира прецизност на резултатите, наличието или отсъствието на профили във Facebook и Twitter на всички канди­дати за членове на ЕП от България е предварително изследвано, като е отчитана тяхната популярност сред потребителите на двете со­циални медии.

Разгледаните комуникационни единици са публикувани в периода 6 май – 25 май, съвпадащ с предизборната кампания за членове на ЕП в България. Периодът е избран поради факта, че публикациите в този период са с най-голям интензитет и предполагаема стойност за фор­миране на общественото мнение, от което следва да представят възможно най-близо до реалността цялостната картина на отразяване на предизборните дискурси.

Нуждата от подобни изследвания на медиите по време на предизбор­на кампания в България, особено на избори за членове на ЕП, които чес­то са възприемани от партиите, а оттам и от гражданите като вто­ростепенни по своя характер7, се обуславя допълнително от отсъствие­то на подобни изследвания. От една страна, този дефицит се дължи на липсата на достатъчен интерес сред изследователите, които предпо­читат да се фокусират върху местни и национални избори, а от друга – заради множеството ограничения, които едно такова изследване пред­полага. Затова настоящият научен труд има за цел да запълни празнината в изследванията на европейските избори в България, давайки по-точна представа за начина, по който медиите онлайн информират общество­то, за да може гражданите да вземат своя информиран и осъзнат избор.

Сравнение с международните изследвания по темата

На европейско ниво са проведени няколко изследвания за проследява­не на предизборните кампании в 28-те държави – членки на ЕС. Могат да бъдат разграничени две основни разлики между направените изслед­вания на международно ниво и представеното в настоящия текст. Първо, повечето от тях използват предимно качествен анализ. Вто­ро, в по-голямата си част те използват различни технологични инстру­менти за анализ, като например софтуери и изкуствен интелект.8 Към момента няма публична информация за извършване на друго подоб­но всеобхватно изследване на медийното отразяване на изборите за членове на ЕП от май 2019 година в България.

Сравнено с международните изследвания, основното ограничение пред българските изследователи е слабата употреба на технологични ин­струменти и софтуери за анализ на данни. Това има своите негативи и позитиви. Обработката на съдържанието става много по-бързо с упот­ребата на софтуер, както наблюдавахме в по-голямата част от изслед­ванията, публикувани в различни западноевропейски и други държави9.

Основното техническо ограничение в българските университети е липсата на достъпни софтуери и най-вече липсата на достатъчно достъпно за мнозинството студенти и изследователи обучение как да се работи с тези програми. Поради тази причини скоростта за представяне и разпространение на резултатите на настоящото из­следване е значително по-бавна от тази, която изследователите, из­ползващи софтуери, могат да предложат. Основен позитив на използ­вания подход обаче е именно качеството на анализа, при което всяка разгледана комуникационна единица е била обработена от поне двама участници в изследването.

Предизборната медийна кампания в България попада в обхвата на няколко общоевропейски изследвания.10 В доклада „Euroflections“ акцен­тът на текста за България е ниската избирателна активност, която спрямо другите европейски държави е причинена главно от недостатъч­ни европейски дебати по време на кампанията, като докладът използва качествен анализ и се основава предимно на наблюдения на изследова­теля.11 Извършеният в настоящето изследване контент-анализ също показва, че в по-голямата си част медиите у нас информират за дебати­те, наложени от партиите и политическите лидери, свързани с проб­леми, касаещи вътрешната политика на страната, а не с теми от наднационален характер. От друга страна, се наблюдава силно отразява­не на темите, свързани макар и косвено с изборите за ЕП в България.

Нарастващата роля на социалните мрежи за провеждането на пред­изборни политически кампании и в частност на кампанията за из­бори за Европейски парламент е отчетена и от изследователите от международния изследователски проект, ръководен от университета Тре в Рим12, Платформа „Европа“ и Центъра за изследване на европей­ските избори в доклада „Кампания за европейските избори през 2019 година. Изображения, теми, медии в 28-те държави членки“13. Соци­алните мрежи са квалифицирани като „най-голямата новина на тази електорална кампания“, превъзхождайки както традиционните постери, така и повечето телевизионни реклами.

Докладът за България обхваща общо 262 комуникационни единици, от които 221 в социалните мрежи. Анализирани са пет страници на политически партии във Facebook – ДПС, ГЕРБ, БСП, „Воля’* и ВМРО- БНД14. В това изследване, финансирано от Европейския парламент, е използван софтуер (кроулър) с изкуствен интелект, който автома­тично е извличал сурови и аналитични данни.15 В този смисъл изслед­ването на катедра „Европеистика“ заема свое собствено място, от­личава се като инструментариум и обхват от доклада на междуна­родния екип и има научен принос за медийните изследвания относно електоралната кампания за изборите за Европейски парламент през 2019 година.

Изследването на профилите в социалните медии е допирна точка на двете изследвания. Във Facebook международното изследване раз­глежда активността на партиите в социалната мрежа, но в сравнение с извършения контент-анализ следва да се отчетат някои различия. Например, проведеният анализ на съдържанието от българския екип показва, че активността на кандидатите от ГЕРБ във Facebook е отчетливо по-голяма от тази на всички останали партии, докато справка с доклада на международния изследователски проект посочва, че от страницата на партиите във Facebook БСП са провели най- интензивна кампания.

Изкуственият интелект на софтуера на международния проект позволява да се отчете темата на комуникационната единица според зададени предварително критерии от изследователския екип. По от­ношение на България докладът отчита, че медийната кампания е доми­нирана от национални теми, като благосъстоянието и икономиката, а важни въпроси като имиграцията, опазването на околната среда и сигурността са маргинализирани.16 Резултати, които се потвърждават и от извършеното изследване от екипа от катедра „Европеистика”.

Основни ограничения и специфики при анализа на медийно съдържание онлайн за изборите за членове на ЕП в България

След направения преглед на наличната литература може да се про­дължи към представяне и систематизиране на ограниченията пред едно такова всеобхватно изследване.

Първото ограничение е свързано с избора на медиите, които да бъдат включени в изследването, така че то да отразява в най-висока степен онлайн медийното съдържание, което формира общественото мнение в България.

Второто ограничение, което се оказа и едно от най-големите предиз­викателства пред изследователския екип, е достъпността и качество­то на търсачките на разглежданите медии. Различните алгоритми, из­ползвани от сайтовете на медиите, разнотипното поставяне на етике­ти (тагове), както и разминаванията при употребата на ключови думи от една медия се превърнаха в основно затруднение за подобен анализ.

Трето, именно включването на толкова различни по своята същ­ност медии обуславя нуждата от посочване на ограниченията при съ­поставка на резултатите от анализа им, което ще бъде извършено в последната част на настоящия доклад.

Критерии при подбора на медии

Определянето на медийния обхват в хода на всеки медиен контент- анализ винаги е едно от големите предизвикателства пред изследова­телите и главно ограничение пред самото изследване. Това се дължи на факта, че медиите трябва да бъдат подбрани обективно, обосно­вано и на база на ясни критерии, така че извадката да бъде представи­телна и прозрачна, а изводите – конкретни и безпристрастни.

В настоящото изследване е разгледан списък от 34 интернет стра­ници на български медии. В тази група влизат онлайн изданията както на традиционни, така и на нови медии на българския медиен пазар – официалните уебсайтове на обществени и търговски медии – телеви­зии, радиа, печат и изцяло онлайн информационни сайтове.

Критериите за подбор на медиите включват значимостта им при формиране на общественото мнение, статута на самите медии, техния обхват, роля, репутация, популярност и други. Важен критерий при подбора е и необходимостта в обхвата да присъстват медии, предста­вящи позиции и мнения от цялата палитра на политическия спектър.

От изключителна важност е и естеството на самото съдържание, което те разпространяват, тъй като анализът се стреми да обхване възможно най-голям набор от медии, които имат важна роля при формирането на общественото мнение, и то по темата „европейски избори 2019“. При подбора изследването си служи с различни инструменти като данни от платформите за анализиране на трафика онлайн Alexa.com и Gemius.com, харесвания на страниците на медиите в социалната мрежа Facebook и други, съотнесени към избора на всяка една медия в хода на изследването. Като допълнителен критерий за подбор, служещ за последващ анализ, се възприема и обективността на медиите и спазването на основните журналистически стандарти от Етичния кодекс на българските медии17 на Националния съвет за журналистическа етика18.

След обстоен преглед на онлайн медиите 6 България по зададените предварително критерии, партийните и регионалните медии бяха из­ключени от обхвата на изследването. Регионалните медии предста­вят специфична картина само за съответното населено място или район и биха изкривили данните и резултатите от цялостното проуч­ване, което е с национален медиен обхват. Към момента на изследва­нето партийните медии се отличават с търсачки, които изключи­телно много затрудняват достъпа до съдържание, като някои дори не разполагат с такъв инструмент. Изследването възприема принципа на плурализъм на политическото мнение, поради което изключването на една партийна медия аналогично води до премахването на всички такива от обхвата на анализа.

Изследването акцентира върху медийното съдържание, генерирано от обществените медии – в частност официалните новинарски уеб­сайтове на БНТ и БНР (News.bnt.bg и Bnr.bg). Анализирането на съдър­жанието на обществените медии е ключово за изследователския екип, именно заради тяхната обществена функция и мисия.

Останалите комуникационни единици с изследвано съдържание от медийния пазар в България са търговски медии. Включени са двете най- големи частни такива в страната, а именно bTV и „Нова телевизия” с техните интернет страници Btvnovinite.bg и Nova.bg. В анализа попада още съдържанието от сайтовете на телевизиите „Канал 3“ (Kanal3.bg), Bulgaria ON AIR (Bgonair.bg) и Телевизия „Европа“ (Tvevropa.com). И трите медии са с национален ефир, което ги прави лесно достъпни за обществото, а оттам и важни за информирането на гражданите и формирането на общественото мнение. Освен националното радио в набора от медии попада и сайтът на радио „Дарик“. предвид това, че „Дарик“ е първото и единствено частно радио с национално покритие в страната.

В обхвата на изследването влизат и сайтове на няколко вестника като ,,24 часа“ (24chasa.bg). Причината за включването на медията е, че интернет страницата на вестника е сред най-четените онлайн ме­дии у нас, показват данни на Alexa.com и Gemius.com. За вестник „Труд“ (Trud.bg) се предполага, че е вестникът с най-голям тираж в страната. Тези два вестника, както и вестниците „Стандарт“ (Standartnews.com), „Сега“ (Segabg.com), „Монитор“ (Monitor.bg) и „Капитал“ (Capital.bg) попадат в набора от медии не само заради популярността и влиянието си, а и заради своето съдържание, което е силно свързано с политичес­ките процеси и тенденции в страната. В набора от медии влиза и сайтът на бившия вестник „Дневник“, чието последно печатно изда­ние излиза през 2011 година. Оттогава съдържанието на медията е изцяло онлайн. Въпреки че е сред вестниците с най-голям тираж, „Теле­граф“ не попада в обхвата на медии в анализа, защото няма активна интернет страница.

Всички останали медии, чието съдържание е анализирано в настоя­щото изследване, са изцяло онлайн медии. Основните критерии за под­бора на базата в тази категория са свързани с генерирания от сайтовете трафик на база данни на Alexa.com и Geniius.com, което предполага значително разпространение на съдържанието им 6 обществото. Друг критерий, възприет в хода на изследването, е популярността на медиите в социалната мрежа Facebook, която през последното десе­тилетие утвърди ролята си като интернет платформа, през която огромна част от обществото достига до информационно съдържание. Популярността се измерва на базата на потребителските харесвания на страниците на медиите в социалната мрежа.

С цел по-ясното разбиране на методологията за подбор, онлайн ме­диите също са категоризирани – на информационни медии (Offnews.bg, Fakti.bg, Actualno.com. Frognews.bg, News.bg), информационно-ана­литични медии (Terminal3.bg, Clubz.bg, Webcafe.bg, Mediapool.bg и Svobodnaevropa.bg) и медии, които не отговарят на общоприетите журналистически стандарти според оценката на проекта „Медийно око“ (Dnes.bg, Novini.bg, Vesti.bg, Glasove.bg, Lentata.com, Epicenter.bg. Bradva.bg. Pik.bg и Blitz.bg). Някои от медиите в последната катего­рия се характеризират с висока популярност и влияние, което засилва необходимостта от по-задълбочен анализ.

Допълнителен критерий за избора на три от тези медии – Pik.bg. Blitz.bg и Bradva.bg – е тяхното присъствие в списъка на информационни сайтове, разпространяващи дезинформация онлайн, оповестен от проект EUvsDisinfo през 2017 година.19

Техническите ограничения по отношение на достъпа до медийното съдържание

От анализираните в основното изследване 34 онлайн медии в рамки­те на този доклад са разгледани като примерни ограниченията в тър­сенето на комуникационни единици в страниците на: обществените радио и телевизия, двете най-големи търговски телевизии (bTV и „Нова телевизия“), новинарската Телевизия „Европа“, онлайн издание­то на ,.24 часа” и политематичната онлайн медия „Дневник”. Изведени са основните трудности и недостатъци при ръчно търсене на кому­никационни единици в българските онлайн медии по ключови думи с цел извършване на контент-анализ по определени теми. Представени са алтернативни „входове” към съдържанието на онлайн медиите – инструментите за търсене на Google. Google News, Facebook u Twitter – u тяхната неефективност. Разгледани са аргументите за решението да бъдат анализирани профилите във Facebook и Twitter на 17-те българ­ски евродепутати в настоящия състав на Европейския парламент.

Наред с останалите критерии при подбора им, възможността да се намира релевантно съдържание чрез търсене по ключови думи и фрази (search strings) в уеб-базирани медии е от първостепенна важ­ност. Тази възможност е свързана не само с техническите аспекти на интегрираната софтуерна система за търсене, филтриране и сор­тиране на резултати, но и с работата на хората (оператори на данни, журналисти, редактори), които публикуват съдържание в съответ­ната медия. От тяхната преценка, прецизност и последователност в използваните лексикални единици (в настоящото изследване: евро­пейски избори, евроизбори, евровот, избори за Европейски парламент) и поставянето на етикети до голяма степен зависи показването на релевантни резултати не само при търсене в съответния сайт, но и при автоматичния подбор на тематично свързани публикации. Об­щото впечатление на всички участници в проекта е за недостатъчно добра организация на съдържанието в повечето от анализираните ме­дии, от което произтича значителна трудност в неговото достъпване за целите на медийния анализ по определени теми. Количественото съотношение между откритите резултати при търсене по най-из- ползваните лексикални единици определи коя да бъде „входната“ ключова дума или фраза за всяка анализирана медия.

Обществени медии

Официалните страници на обществените медии БНТ и БНТ изпъл­няват двойствена функция – чрез тях аудиториите могат да се инфор­мират както за програмите на националното радио и телевизия, така и за актуалните събития в България и по света. Тези две функции се срещат в представянето на собственото съдържание на медиите, а в разглеждания контекст, по-специално в новините, които възникват въз основа на участията на гости в живи предавания. Така медийният анализатор може да следи и изследва както постоянно актуализира­щите се новинарски емисии на медиите, така и темите, обхванати в радио- и телевизионните продукции, излъчени в ефир.

Търсенето В БНР не показва брой резултати по ключови думи, но освен обикновено търсене, в сайта на радиото може да се осъществява т.нар. разширено търсене20, което позволява филтриране по дата (пе­риод) и релевантност, както и по програми. По подразбиране са включени Българско национално радио, Програма „Хоризонт“, Програма

„Христо Ботев“, Радио „България“ на български. Изключени са регионал­ните радиостанции на националното радио. Системата открива 32 резултата при търсене по „евроизбори“ в периода 01.05. – 26.05.2019 г.21 и 71 резултата при търсене по ..европейски избори“.

Има дублиращи се резултати, но не всички материали, индексирани при търсене по ключовата дума с по-малко резултати (евроизбори), са дублирани в резултатите при търсене по „европейски избори“. Дуб­лирането налага избор на една от двете ключови думи, но тестовото търсене показва, че част от резултатите, които се филтрират чрез търсене по по-малко използваната ключова дума, ще бъдат пропус­нати при анализа.

БНТ има отделен новинарски сайт – News.bnt.bg. Подобно на БНР не се показва броят на резултатите. Няма възможност за разширено търсене, например задаване на времева рамка. Резултатите не са хро­нологично подредени – търсене по „евроизбори“ показва резултати от 2019. 2018, 2014 и 2009 година на първите страници. Системата открива 9 страници (по 9 материала на страница) за „евроизбори“ и над 30 страници за „европейски избори“, но с висок процент нерелевантно съдържание (комуникативни единици, в които темата за европей­ските избори през 2019 година не е дори периферна):

Николай Стойнев: ГЕРБ на тези избори отново е първа политичес­ка сила (28.10.2019)
Действителната тема е местни избори, изборите за ЕП не се споменават в текста

Европейски журналисти: България щеше да спечели „Евровизия“ 2020 (19.03.2020)
Темата е песенния конкурс, не се споменава провеждането на из­бори за ЕП.

И още:

Ще има ли първични избори в щата Охайо?
Обвиняват управителка на фирма, получила неправомерно над 371 000 лв. от европейски фонд
Избори в Израел за трети път в рамките на година

Съществува и етикет #евроизбори22, по който се индексират 20 стра­ници с резултати, както и отделна категория „евроизбори 2019“ – 33 страници с резултати. Произволно избран материал измежду резултати­те в категорията: „В няколко държави днес избират своите евродепу­тати” (от 25.05.2019 г.) – съдържа таг, но не #евроизбори, а #европейски избори23, с който са свързани 12 страници с резултати.

Въз основа на тези търсения може да се заключи, че са обособени клъстери с материали по една тема, но етикетите не са използвани консистентно, а част от резултатите, намерени по една или друга ключова дума, са нерелевантни, което прави всеки избор на „вход“ недостатъчно благонадежден.

В основния сайт на БНТ24 също отсъства опция за разширено тър­сене. нито има брояч (брой открити материали, отговарящи на търсе­нето). Под полето за търсене се показва съобщение с препоръка: „За търсене на новини вижте в сайта БНТ новини“ 25. Търсенето в основния сайт на БНТ има предимството, че показва резултати, свързани с програмите на обществената телевизия – тоест позволява едновре­менно да се проследи отразяването на темата (европейски избори) онлайн и в програмната схема на медията. По-голямата част от заглавията на материали, свързани с темата, започват с „Евроизбори 2019“: търсенето връща две страници с резултати – материалите на първа страница са публикувани в целевия период и се отнасят до избо­рите за ЕП през май 2019, докато на втора страница излизат по-малко на брой резултати за изборите през 2014 година. Поставеният най- отгоре (най-скорошен) резултат обаче е от 17 май 2019 г. Не са използ­вани тагове.

Търговски медии

Търсенето в официалната уебстраница на bTV също не позволява филтриране по определени критерии (например времева рамка на публи­кациите. медиен формат – новина, видео, галерия и други). Независимо дали фразите за търсене като „европейски избори“ се въвеждат в ка­вички или не. резултатите са изцяло нерелевантни на разглежданата тема.23 24 25 26 Подобно на БНТ, bTV има самостоятелен уебсайт за новинарско съдържание – Btvnovinite.bg. Механиката на търсене в него също е базисна – няма възможност за разширено търсене. Известно удобство дава броячът на публикациите, индексирани при търсенето – 66 броя, както и възможността за сортирането им по време (дата на публи­куване) и релевантност. В bTV Новините се използват тагове в публи­кациите. Сортиране по таг „евроизбори“ извлича 731 резултата, по „ев­ропейски парламент“ – един-единствен, по европейски избори“ – 120 резултата, „евродепутати“ – 112 резултата (данни към 05.04.2020 г.). Тагът „Евроизбори 2019“ може да се разглежда като официалния таг на кампанията, тъй като резултатите, с които е свързан, са обособени в самостоятелна категория – „Промяната Европа. Европейски избори 2019“. Подреждането на резултатите в нея е от най-стари публикации (началото на 2019 г.) към най-нови, като липсва информация за точния им брой. При ръчно преброяване броят на публикациите в тази вътрешно обособена секция е над 370, но броят на публикациите от значение за изследването е много по-малък, предвид зададената времева рамка.

Търсенето в интернет страницата на „Нова телевизия“, чийто сайт има отделна категория новини, а не обособена за това страница, позволява филтриране ex post (сортиране на резултатите, извлечени от категориите „Новини”, „Моята новина“ и „Продукция“). Показва се и броят на откритите съвпадения. Търсене по „евроизбори 2019“ в категория „Новини“ връща 23 резултата при 489 резултата за същата ключова дума без добавена година. Преглед на резултатите от тър­сене по „евроизбори“ показва, че над 150 от индексираните публикации са релевантни. 885 са комуникационните единици, чувствителни на търсене по „европейски избори“ в страницата на телевизията. Подоб­но на търсенето по „евроизбори“ със или без година, тук реалният брой на релевантните по темата за изборите за ЕП през 2019 година е много по-голям от този на откритите съвпадения при търсене по „европейски избори 2019″ (79 на брой). Търсене по тази фраза близо година след провеждането на изборите връща и голям процент нереле­вантни резултати. Сайтът на медията също не борави с тагове.

Търсенето в уебсайта на телевизия „Европа” е особено непрегледно поради факта, че индексираните резултати се показват с изобра­жение, заглавие и подзаглавие, но без дата. Търсене по „евроизбори“ доставя 50 страници с по 12 резултата на страница. Медията използва тагове. но не по ключови думи, а по категории съдържание (свят, преда­вания. България и т.н.). Търсенето по „европейски избори“ връща че­тири пъти повече резултати. И в двата случая резултатите не са подредени хронологично, което допълнително затруднява обработ­ката и извличането на релевантните данни.27

Възможността за търсене на съдържание в сайта на вестник „24 часа“28 също е ограничена до общ преглед – не се поддържа разширено търсене, което затруднява задаването на времева рамка: липсва брояч. Медията не поддържа тагове, но категорията, в която е публикуван даден материал, се показва и в списъка с резултати при търсене. Известно улеснение за кодиращия дава категоризирането на материа­лите според типа съдържание – мнения, анализи, интервюта, което има отношение към анкетната карта на изследването. На страница се показват по 34 резултата, следователно броят на публикациите, създадени от началото на 2019 година, които отговарят на ключо­вата фраза „европейски избори“, е над 150. Броят на комуникацион­ните единици при търсене по „евроизбори“, публикувани от началото на 2019 година, е над 200 броя, но и в двата случая резултатите включ­ват материали, публикувани дълго след изборите за Европейски пар­ламент.

„Дневник“ е онлайн медията с много големи възможности за специа­лизирано търсене (измежду 34-те анализирани). Освен по дата на публикуване (задаване на рамка) резултатите може да се сортират по рубрика, обхват (напр. само в заглавието или в цялата статия) и да се подреждат по дата или релевантност. Търсене по „евроизбори“ връща над 1000 резултата, но са предложени и две тематично обособени категории – „Евроизбори 2014“ и „Евроизбори 2019“. 91 публикации отговарят на ключова дума „евроизбори“ с времева рамка 1 май – 26 май 2019 г., докато за „европейски избори“ броят им е 121, тоест търсене по тази фраза връща повече резултати, отколкото по думата „евроизбори“, независимо че рубриките на „Дневник“ са озаглавени именно по този начин. Медията използва тагове. в т.ч. „европейски избори“ и „евроизбори 2019“. Сортиране по таг „Евроизбори 2019“ обаче връща 54 резултата, или иначе казано близо 40% по-малко резултати от посочените по-горе 91 резултата. Системата открива 782 резултата при избор на етикета „европейски избори“, от които само 35 резултата се вместват във времевата рамка 1 май – 26 май 2019 г.29

Алтернативни подходи за търсене на информация

След като дотук в текста беше разгледан подробно използваният от изследователския екип на катедра „Европеистика“ подход, следва­щата част от доклада цели да представи алтернативните модели за достъп до онлайн медийно съдържание. Презентацията им позволява както да се идентифицират предимствата и недостатъците им, така и да се онагледят аргументите за избрания от екипа подход за търсене и избор на комуникационни единици.

Google

Google позволява търсене на публикации в определена медия и в опре­делена времева рамка както при общо търсене, така и при търсене в агрегатора Google News. При общо търсене филтрирането по уебсайт става с оператора site: (например: site:btv.bg), а задаването на времеви интервал се извършва от „инструменти“ (tools).

Търсенето в Google.com и News.Google.com по едни и същи парамет­ри (например: медия – btv.bg, времева рамка – 01-25 май 2019 г.) обаче дава съвсем различни резултати в произволен ред (няма функция за хронологично подреждане), включително количествено. Извършване­то на такова търсене в Google News става с т.нар. оператори за мяс­то и време (вж. фиг. 1), въведени в лентата за търсене непосредствено след ключовата дума (фраза), поставени в кавички („евроизбори“, „ев­ропейски избори“).

Недостатък на търсенето в Google News е също показването на резултати от други медии, независимо от зададения оператор, тогава, когато дадената медия е цитирана в друг уебсайт. В горния случай това са публикации като „Слави прибира 50 млн. от bTV“ на „Стан­дарт“ (от 23.05.2019 г.), „Аскетичен отговор от БТВ за края на Шоуто на Слави“ на „Стандарт“ (от 7.05.2019 г.), „По лъжите срещу Пеевски: ВАС поряза БОЕЦ на Цветан Василев (ОБНОВЕНА)“ на „Монитор“ (от 8.05.2019 г.), „Движение Презареди България представи платфор­мата си за евровота (ВИДЕО) на „Канал 3“ (от 14.05.2019 г.) и други.

Недостатък на търсенето в Google News е също показването на резултати от други медии, независимо от зададения оператор, тогава, когато дадената медия е цитирана в друг уебсайт. В горния случай това са публикации като „Слави прибира 50 млн. от bTV“ на „Стан­дарт“ (от 23.05.2019 г.), „Аскетичен отговор от БТВ за края на Шоуто на Слави“ на „Стандарт“ (от 7.05.2019 г.), „По лъжите срещу Пеевски: ВАС поряза БОЕЦ на Цветан Василев (ОБНОВЕНА)“ на „Монитор“ (от 8.05.2019 г.), „Движение Презареди България представи платфор­мата си за евровота (ВИДЕО) на „Канал 3“ (от 14.05.2019 г.) и други.

Проследяването на новинарския поток в реално време, включително до отделни медии, е по-успешно и надеждно, но за осъществяването на медийно изследване със задна дата Google не е подходящ „вход“.

Facebook u Twitter

Facebook също позволява търсене на публикациите, споделени от медиите в техните официални страници. Полето за търсене се до- стъпва от таб Posts, намиращ се в менюто с категории вляво на всяка страница (page). Подобно на Google News, по този начин се извличат публикации, чийто брой не се показва, нито съществува възможност за подреждането им в хронологичен ред. Така например търсене по „евроизбори“ във Facebook страницата на Frognews показва най-напред публикации от 2014 година с отделни публикации от 2019 година между тях.31 Проследяването на новинарския поток в реално време е по-добро и надеждно решение, но и в този случай не може да бъде установено дали всички публикации на медията (в уебсайта й) са споделени в стра­ницата й във Facebook. Подобно проследяване и извличане е интересно от гледна точка на видимостта на представянето им – публично до­стъпни са метрични данни за взаимодействия като брой реакции, брой споделяния и брой коментари.

Twitter има гъвкав инструмент за разширено търсене по най-различни критерии, обединени в пет групи – „Ключови думи и фрази“ (с възможност за изключване на определени думи от резултатите), в т.ч. хаштагове, „профили“ (от даден профил, адресирани до даден профил или в които този профил се споменава), „филтри“ (съдържа/не съдържа връзка към сайт, показват се/не се показват отговори), „взаимодействия“ (харес­вания. коментари, споделяния), „време“ (начална и крайна дата). Част от анализираните медии имат съществуващи страници и в Twitter, но някои от тях не се поддържат (например „Стандарт“), други не публи­куват редовно (Mediapool32, „24 часа“33), трети публикуват ежедневно и по повече от веднъж, но не всичките си материали по дадена тема.34

В този смисъл прецизният инструмент за търсене на Twitter не е при­ложим в контекста на българската медийна среда, защото американ­ската микроблогинг платформа има твърде малко потребители от България. Това е видимо в доклада Media Club Strategic Insights 2019 на MediaClub35, в чиято класация на десетте онлайн платформи с най- много български потребителите Twitter не фигурира. Това я прави по- малко привлекателна и популярна сред медийните организации и

рекламодателите, чиито ресурси са съсредоточени във Facebook с неговите 3.9 милиона български потребители към 2019 година.

Facebook и Twitter като собствени медии на евродепутатите в ЕП 2019-2024

Facebook и Twitter са двете социални медии, включени в изследването на медийното отразяване на изборите за Европейски парламент в частта му употреба на собствени комуникационни канали за присъст­вие и ангажиране на аудиториите от страна на кандидатите за ЕП в хода на предизборната кампания. Този сегмент от изследването е и една от отличителните му черти, тъй като дава друга перспектива на медийното присъствие на кандидатите чрез анализ на темите и посланията, избрани от самите тях за директна комуникация с елек­тората.

Опитите да бъдат открити официални страници и профили във Facebook и Twitter на всички 318 кандидати за изборите за Европейски парламент 2019, издигнати от 13 партии, 8 коалиции и 6 инициативни комитета, не дадоха удовлетворителни резултати. Откриването и идентифицирането им би било надеждно единствено в случай на нали­чие на официален сайт на всеки от участниците в изборите с вграде­на връзка към съответната социална мрежа, което е валидно за много малка част от тях. Друг сигурен начин за потвърждаване на идентич­ност е верификацията на страници и профили с бадж от страна на Facebook.36 С оглед на това изследователският колектив разгледа три възможни сценария – наблюдение и анализ на кандидатите за Европей­ски парламент: 1) с най-големи шансове да преминат бариерата от 5,8% за влизане (според актуалните социологически прогнози), 2) на кандидатите с най-много последователи във Facebook (минимум 2000) или 3) на онези 17 кандидати, които бъдат избрани (ex post събиране на данни). Разглеждането на втория сценарий установи, че от избра­ните 44 кандидати 39 имат страници във Facebook, а 22 – профили в Twitter, като по-голямата част от тях или не се поддържат, или не са „впрегнати” в кампанията (сред активно използващите Twitter за тази цел са Ева Майдел, Асим Адемов. Лиляна Павлова, Илхан Кючюк и Искра Михайлова). Предвид значимостта на 17-те кандидати, чиито кампа­нии са последвани от мандат в ЕП 2019-2024, в комбинация с обстоя­телството, че повечето от тях са хора с политическа кариера и при­съствие както в онлайн медиите, така и в социалните мрежи, екипът взе решение да реализира третия сценарий.

За целите на дискурсивния анализ на публикациите на евродепуmamume употребата на инструменти за мониторинг, автоматично извличане (scraping37) и обработка на данни не бе необходима.

Изготвяне на инструментариум: Официални уебсайтове на медии срещу профили в социалните медии

Както стана ясно по-горе в текста, първото съществено предизви­кателство в изследователския проект е. че с оглед на всеобхватност- та и представянето на възможно най-цялостната картина, изследва­нето включва както анализ на съдържанието в социални мрежи, така и анализ на медийно съдържание на официалните уебсайтове на об­ществените медии, на частни телевизии и радиа, на вестници с елек­тронно съдържание и на уебсайтове с новинарско съдържание. Различ­ните типове медии предполагат трудности при изработването на инструментариум, който да може да обхване цялата палитра от теми, мнения, нюанси и ниво на спазване на журнали етическите стандарти.

В тази връзка, за да се гарантира адекватен подход към двата вида медийно съдържание, за изследване на публикациите са изготвени два въпросника – един, с който да се извършва анализът на медийното съдържание онлайн в България на водещите сайтове на телевизии, ра­дио и онлайн медии: втори, който да се използва при анализа на комуни­кационни канали в социалните медии, каквито са Facebook профилите на водещите кандидати за членове на ЕП.

Първият въпросник, съдържащ 19 въпроса с общо 164 възможни от­говора и представящ различните възможни типологии, е създаден на базата на съставения архив от публикации и спецификата на съдържа­нието им. Допълнително при кодирането на публикациите са отбеляз­вани имената на медията, използваната ключова дума за съответната медия, заглавието на кодираните статии, датата, на която е публику­вана единицата, и коментар.

От друга страна, профилите на кандидатите за членове на ЕП също могат да се разглеждат като медии и се определят в дигиталния маркетинг като т.нар. самостоятелно притежавани и поддържани медии38 или собствени медии, които имат своята специфика както при генери­ране на съдържание, така и при неговия анализ. Затова вторият въпрос­ник съдържа 23 въпроса с общо 181 възможни отговора и е създаден на базата на съставения архив от публикации и спецификата на съдържа­нието им. Допълнително при кодирането на публикациите са отбеляз­вани имената на кандидата за член на ЕП. коалицията, която го издига, датата на поста, часа на поста и датата на кодиране.

Контент-анализът дава на изследователския екип голям обем от информация за разглеждане, като изготвянето на качествен инстру­мент гарантира достоверността на резултатите и в голяма степен еднаквото отразяване на информацията, като се минимизира възмож­ността за лична интерпретация при отделния изследовател. Контент-анализът е „изследователска техника за целенасочено, система­тично и количествено описание на съдържанието на комуникацията“39, като именно заради това, след като бе създаден единен инструмент за анализиране на публикациите, той е тестван неколкократно с цел да се открият възможни недостатъци и пропуски в структурата му, за да се гарантира, че инструментът успява адекватно и ясно да улови особеностите на разглежданите материали.

Брой анализирани единици

Друго важно ограничение при съпоставка на медиите е разминава­нето в броя кодирани единици. Следвайки избраната методология в из­следването, най-малко са кодираните публикации от уебсайта на вест­ник „Стандарт“ – 6 на брой, докато най-много са тези от уебсайта Fakti.bg – 202 на брой. Съпоставката между двете медии на база на тази значителна разликата между разглежданите единици става трудна, като по-горе в текста бяха разгледани причините за това – те са свързани до голяма степен с начина, по който се достъпва информацията: зависят в частност от алгоритмите на търсачките; употребата на ключови думи и тагове или липсата на такава: зависят и от различното поставяне на етикети от страна на журналистите от една и съща медия.

Обозначаването на платено съдържание

В България правилата за отразяване на предизборната медийна кам­пания са определени в Изборния кодекс и за тяхното прилагане следи българската Централна избирателна комисия. Българската държава осигурява средства за медийни пакети, които се използват за запла­щане на различните форми на отразяване на предизборната кампания чрез доставчици на медийни услуги.40 Наличието на тези медийни па­кети отразява разбирането на законодателя за нуждата от качествено журналистическо съдържание, което да информира гражданите, така че да могат да направят своя информиран избор. Пред изследователите и гражданите обаче стои голямото предизвикателство да различават сами платеното от автентичното журналистическо съдържание, затова и в направеното изследване се проследява дали медиите спазват законовите разпоредби, според които платеното съдържание следва да се обозначава като такова. Анализът показа, че има медии, които спазват това правило, но има и други, които го нарушават, и то в нередки случаи, на избирателен принцип. Също така се наблюдава и голямо различие сред медиите при модела на обозначаване, което също би могло да заблуди потребителя. Проблем, присъстващ и в социалните медии.

Анализ на разнородно и разнотипно съдържание

Ключово предизвикателство по отношение на картата бе да се изведат типологии, които да могат да обхванат анализа на толкова голямо количество от разнородно и разнотипно съдържание по вид, жанр и стил. За да може да се представи най-изчерпателно моделът на информиране на медиите относно ЕП през 2019 година в България, въпросниците включват, както вече посочихме, множество въпроси и отговори в тях. които позволяват различни опции: само един отго­вор. повече от един отговор, дописване и коментари.

В изследването се търсят отговори на множество аспекти от от­разяването на европейските избори у нас: насочва ли заглавието към съдържанието на текста; заглавието съдържа ли различни елементи, които да насочват към темата ЕП и има ли елементи, които могат да бъдат символ на дезинформация; до каква степен анализираната единица е свързана с темата за ЕП; има ли и какъв тип визуализационни елементи се срещат40 41; информативен, аналитичен, съдържащ позиция ли е разглежданият материал; има ли яснота относно автора; какви са цитираните източници; ако има цитати и изказвания, то на кого са те; какъв е събитийният повод зад публикацията; какви области от обществения живот засяга комуникативната единица; какви са разглежданите теми на ниво ЕС; какви са разглежданите теми на ниво България: обективно ли говори медията/журналистът за политици­те. ако такива се споменават; разгледани ли са различни междулич­ностни, междупартийни. вътрешнопартийни конфронтации; присъст­ва ли темата за фалшивите новини и в какъв контекст.

В резултат на направения анализ и на база на тона (на медията, ав­тора) в публикациите, на темите и акцентите, при медиите се наблю­дава тенденцията, че повечето от тях имат политически пристрас­тия, които не са отбелязани никъде и биха могли да доведат до заблуда на потребителите. Също така бихме могли да твърдим, че нито един от анализираните сайтове не предоставя достатъчно изчерпателна и неутрална информация за всички партии обективно и безпристрастно, така че ако един избирател се информира само от уебсайта на дадената медия, да може да формира обективно свое собствено мнение. Това наблюдение се отнася включително и за уебсайтовете на обществените радио и телевизия, като в сравнителен план за БНР може да се каже, че предоставя по-качествено и разнородно съдържание от БНТ. Разбира се. важна е и уговорката, че в изследването е анализирано само съдър­жанието. което се среща предимно в текстов формат, което не е основният тип съдържание, генерирано и от двете медии.

Заключение

Медийното съдържание в голяма степен формира обществения дне­вен ред от актуални и важни теми.42 Теорията за определяне на дневния ред от медиите се основава на факта, че те не могат самостоятелно да гарантират ефекта от темите и събитията, които представят, но могат да установят дневен ред от въпроси, като по този начин рамки- рат обществения интерес, следователно имат значително влияние що се отнася до възприемането и отношението на аудиторията им към даден проблем или събитие. Това важи в още по-голяма степен по време на предизборна кампания. Затова да се анализират медиите и да се про­следи дали те представят достатъчно обективно фактите около едни избори като тези за членове на ЕП е показателно за функционирането на едно демократично общество. Изследването се опитва да проследи дали онлайн медиите в България успяват да изпълнят своята мисия, а именно да позволят на гражданите да формират своето мнение на база на обективно представени качествени данни и информация във връзка с изборите за ЕП през 2019 г.

Тази комплексна и сложна задача поставя изследователите на медий­но съдържание, включително в контекста на и збори за ЕП, пред множест­во препятствия, които следва да преодолеят по научнообоснован начин. На база на ограниченията, срещнати по време на изследването, може да се систематизират следните дефицити, чиято промяна би улеснила ана­лизаторите и гражданите при бъдещи проучвания на онлайн медийното съдържание в България. Някои от тях имат за адресат медиите, включително технологичните компании, а други са насочени към акаде­мичната общност и законодателните органи.

Първо, подобряване достъпността и функционалността на търсач- ките на онлайн медиите в България. Второ, използване на ключови думи и поставяне на етикети. Трето, всяка медия да определи ключова дума или етикет за отбелязване на дадено значимо обществено събитие, които да се използват от всички журналисти в дадената медия, а не да се извършва на избирателен принцип. Това би довело до no-улеснен и качест­вен достъп на потребителите до медийното съдържание, от което се интересуват. Четвърто, по отношение на обозначаване на платено съ­държание следва да има по-конкретни и еднакви за всички медии модели за маркирането му като такова. Пето, по отношение на профилите на кандидатите за членове на ЕП би следвало да се въведат ясни правила кои са публичните им профили и кои личните, от което да става ясно за какви цели са използвани. Шесто, насърчаване употребата на повече технически инструменти. софтуери и други сред академичната общ­ност в България, като тази мярка задължително следва да бъде придру­жена с качествени и достъпни обучения за работа с тях.


Бележки

1 В настояща доклад и в разглежданото изследване в понятието „интернет“ или „онлайн медии“ се включват електронните версии, тоест официалните уебсайтове на обществените и търговските радиа и телевизии, електронните версии на печатни издания и съществуващите само в интернет среда онлайн информационни сайтове.

2 Научни ръководители на изследователския проект са проф. ден Снежана Попова и проф. днп Нели Огнянова. Екипът включва: Мария Юрукова, Иглика Иванова, Божидар Ангелов – докторанти по професионално направление „Политически науки в докторска програма „Европеистика – Медийна политика и право на ЕС“; Борислава Лозанова, Панайот Стефанов, Хелиана Велинова, Силвия Василева, Гергана Николова – магистри от випуск 2018-2019 в магистърска програма „Е-Европа“; Катерина Стоилова, Мария Вълчанова, Десислава Стоянова, Илияна Кондарева, Антония Петкова, Веселина Кръстева, Симона Стойкова, Искра Георгиева, Яна Трайкова и Захари Вакли нов. Мая Силямова и Станислава Иванова – бакалаври в информационно-медиен профил от четвърти (випуск 2015-2019) и трети курс (випуск 2016-2020) на специалност „Европеистика“.

3 Към датата на настоящата публикация в рамките на изследването кодираните и окончателно обработените комуникационни единици са 2504, като се предвижда броят им да се увеличи с необработените.

4 За анализа на официални уебсайтове на медии е създаден инструмент, включващ 19 въпроса с общо 164 възможни отговора. За анализа на профили във Facebook на кандидат-членове за ЕП – 23 въпроса с общо 181 възможни отговора.

5 БНТ, БНР, bTV, „Нова телевизия“, „Канал 3“, Телевизия „Европа“, Bulgaria ON AIR, Радио „Дарик“, вестник „Сега“, вестник „24 часа“, вестник „Труд“, вестник „Стандарт“, вестник „Монитор“, вестник „Капитал“, бившият вестник „Дневник“, Offnews.bg, Vesti.bg, Blitz.bg, Fakti.bg, Dnes.bg, Actualno.com, Glasove.bg, Frognews.bg, Novini.bg, News.bg, Pik.bg, Bradva.bg, Lentata.bg, Clubz.bg, Webcafe.bg, Epicenter.bg, Mediapool.bg, „Свободна Европа“, Terminal3.bg.

6 Следва да се отбележи, че не всички от тях имат активни профили асоциалната мрежа, които да използват и поддържат в рамките на изследвания период. Включени в анализа са наличните и активни профили.

7 Reif, К., Schmitt, Н. (1980), Nine second-order national elections: A conceptual framework for the analysis of European election results. European Journal of Political Research, 8, 3-44.

Hix, S., Lord, C. (1997), Political Parties in the European Union, European Union series, St. Martin’s Press.

8 European Elections Monitoring Center (2019), European election campaign: Images, topics, media in the 28 Member States. Ed. Novelli, Edoardo, Johansson, Bengt. University Roma Tre.

9 Оксфордски институт за интернет, Платформа Европа, Център за изследване на европейските избори, Алианс за подсилване на демокрацията, Институт на Ройтерс за изследване на жур­налистиката, Институт за социални науки (Лайбниц) и Център за европейски социални изследвания (Манхайм) в тяхната серия от изследвания за европейските избори и други.

10  Euroflections, Editors: Niklas Bolin, Kajsa Falascap Marie Grusell, Lars Nord, Publisher Mittuniversitetet, Sweden.

Johansson, B.; Novelli, E. (2019), European election campaign: Images, topics, media in the 28 Member States, Directorate-General for Communication (European Parliament), University Roma Tre, published 2019-07-09.

11  Raycheva, L., Bulgaria: Low turnout because of insufficient European debate, Euroflections, Retrieved from https://www.miun.se/globalassets/ovrigt/euroflections/euroflections_v3.pdf

12  European Elections Monitoring Center (2019), Europeanelections Campaign. Images, Topics, Media In The 28 Member States. Ed. Novelli, Edoardo, Johansson, Bengt. University Roma Tre.p.15. 52-57.

13  Пак там.

14  Излъчилата евродепутата Радан Кънев коалиция „Демократична България“ не е включена в доклада.

15 European Elections Monitoring Center (2019), Europeanelections Campaign. Images, Topics, Media In The 28 Member States. Ed. Novelli, Edoardo, Johansson, Bengt University Roma Tre.p.15. 52-57.

16 Пак там.

17 Последно посетен на 02 април 2020 г., http://mediaethics-bg.org/2doH 7&lang=bg

18 Те са оценени и в проекта „Медийно око“, който изследва собствеността и обективността на българските интернет медии – https://mediascan.gadjokov.com/about [Последно посетен на 04 април 2020 г.]

19 Проектът EUvsDisinfo през 2017 година оповести списък с информационни сайтове, разпростра­няващи дезинформация онлайн, като сред сайтовете попаднаха и няколко български – Pik.bg, Blitz.bg, Bradva.bg, Bultimes.com, 19min.bg, PartiaKoi.com, Cross.bg и News-front.info [East StratCom Task Force. Retrieved April 4th, 2020, from https://euvsdisinfo.eu/disinformation-cases/?text=&date= &disinfo_countries%5B%5D=77573]

20 Разширено търсене в интернет страницата на Българското национално радио – „БНР Новини“: https://bnr.bg/search/advanced [последно посетен на 14 април 2020]

21 Този период е използван за целите на настоящия доклад, а не за цялото изследване.

22 Филтриране на съдържание по етикет „евроизбори“ в новинарската интернет страница на Българската национална телевизия News.bnt.bg: https://news.bnt.bg/evroizbori-46815tag.html [последно посетен на 14 април 2020 г.]

23  Филтриране на съдържание по етикет „европейски избори“ в новинарската интернет страница на Българската национална телевизия News.bnt.bg: https://news.bnt.bg/evropeiski-izbori-49904tag.html [последно посетен на 14 април 2020 г.]

24  Търсене в официалната интернет страница на Българската национална телевизия Bnt.bg по ключова дума „евроизбори“: https://www.bnt.bg/bg/search?search=%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 [последно посетен на 14 април 2020 г]

25  Търсене в новинарската интернет страница на Българската национална телевизия News.bnt.bg по ключова фраза „евроизбори 2019“: https://news.bnt.bg/search?q=%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B1 %D0%BE%D1 %80%D0%B8+2019 [последно посетен на 14 април 2020 г.]

26  Търсене в интернет страницата на bTV по ключова фраза „европейски избори“: https://www.btv.bg/find/?q=%22%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8+ %D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%22 [последно посетен на 14 април 2020 г ]

27 Резултати от търсене по ключова фраза „европейски избори“ в интернет страницата на ТВ Европа, стр. 10: https://www.tvevropa.eom/page/10/?s=%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8 [последно посетен на 14 април 2020 г.]

28 Резултати от търсене по ключова дума „евроизбори“ в интернет страницата на „24 часа“: https:/ /www.24chasa.bg/Search?what=%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B1% D0%BE%D1 %80%D0%B8 [последно посетен на 14 април 2020 г.]

29 Разширено търсене в онлайн медията „Дневник“ по ключова фраза „европейски избори“ с критерии за обхват (ключова дума) и времева рамка (1-26 май 2019): https://www.dnevnik.bg/search/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%2 0%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8?search[_token]=bMw416-58Tn4EJF2qdrs_ 3dJDP6TVnQDbXJ4_Wp18LY&search[fromdate]=01%2F05%2F2019&search[njbrid]=&search[save]=&search[ searchinto]=Keywords&search[sort]=0&search[stext]=%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF% D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8%20%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8& search[todate]=26%2F05%2F2019 [последно посетен на 14 април 2020 г ]

30 Търсене в агрегатора Google Новини по ключова дума „евроизбори“ със зададени параметри за сайт (btv.bg) и времева рамка (1-26 май 2019): https://news.google.com/search?q=%22%D0%B5%DO%B2%D1%80%DO%BE%DO%B8%DO%B7%DO%B1%DO%BE%D1%80%DO%B8%22%20in%3Abtv.bg%20after% ЗА2019%2F5%2F1%20before%3A2019%2F5%2F26&hl=bg&gl=BG&ceid=BG%3Abg [последно посетен на 14 април 2020 г.]

31 Публикации в официалната Facebook страница на онлайн медията Frognews.bg с възможност за търсене по ключови думи и фрази (полето Търсене на публикации в тази страница): https://web.facebook.com/pg/frognews.bg/posts/?ref=page_internal [последно посетен на 14 април 2020 г ]

32  Разширено търсене в Twitter със зададени параметри за профил (сайта на онлайн медията Mediapool.bg) и времева рамка (1-26 май 2019): https://mobile.twitter.com/search?q=(from%3AMediapoolbg)%20until%3A2019-05-26%20since%3A2019-05-01 &src=typed_query [последно посетен на 14 април 2020 г.]

33  Разширено търсене в Twitter със зададени параметри за профил (интернет сайта на „24 часа“) и времева рамка (1-26 май 2019): https://mobile.twitter.com/search?q=(from%3Awww24chasa)%20until% 3A2019-05-26%20since%3A2019-05-01 &src=typed_query [последно посетен на 14 април 2020 г.]

34  Разширено търсене в Twitter по ключова дума „евроизбори“ със зададени параметри за профил (онлайн медията Dnevnik.bg) и времева рамка (1-26 май 2019): https://mobile.twitter.com/search?q=%22%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0% В8% 22%20 (from%3Adnevnik)% 2 0 u ntil%3A2 019-05-26%20since%3A2019-05-01 &src=typed_query [последно посетен на 14 април 2020 г.]

35 Media Club (2019), Media Landscape Bulgaria 2019. Media Club Strategic Insights 2019, Bulgaria p.20 http://mediaconnection.bg/report/view/70 [последно посетен на 14 април 2020 r ]

38 Facebook Help Center: What is a verified Page or profile? https://web.facebook.com/help/196050490547892?_rdc=1&_rdr [последно посетен на 14 април 2020 г ]

37 Perez, Martin (2019), What is Web Scraping and What is it Used For? Parsehub Blog. Published 2019-08- 06 https://www.parsehub.com/blog/what-is-web-scraping/ [последно посетен на 14 април 2020 r.]

38 Lawson, C., Paid media, owned media or earned media?,Retrieved from https://www.orientation.agency/insights/paid-media-owned-media-or-earned-media [последно посетен на 14 април 2020 г.]

39 Berelson В., Content analysis in communication research, Glencoe, III., Free Press, 1952

40 Johansson, В.; Novelli, Е. (2019), European election campaign: Images, topics, media in the 28 Member States, Directorate-General for Communication (European Parliament), University Roma Tre, published 2019-07-09

41 В проекта е изследвано наличието или отсъствието на визуализационен или аудио елемент, но самото му съдържание не е анализирано.

42 Mccombs and Shaw. The Agenda- Setting Function of Mass Media, Oxford University Press, 1972.


Библиография

1. Berelson В. (1952), Content analysis in communication research, Glencoe, III., Free Press.

2. European Elections Monitoring Center (2019), European election campaign: Images, topics, media in the 28 Member States. Ed. Novelli, Edoardo, Johansson, Bengt. University Roma Tre.p.15. 52-57.

3. Euroflections (2019), Ed: Niklas Bolin, Kajsa Falascap et al, Publisher Mittuniversitetet, Sweden.

4. European External Action Service’s East StratCom Task Force’s EUvsDisinfo.

5. Facebook Help Center: What is a verified Page or profile?

6. Hix, S., Lord, C. (1997), Political Parties in the European Union, European Union series, St. Martin’s Press.

7. Lawson, C. (2018), Paid media, owned media or earned media? Orientation agency.

8. Mccombs and Shaw (1972), The Agenda- Setting Function of Mass Media, Oxford University Press.

9. Media Club (2019), Media Landscape Bulgaria 2019. Media Club Strategic Insights 2019, Bulgaria p.20.

10. Perez, Martin (2019), What is Web Scraping and What is it Used For? Parsehub Blog.

11. H.Raycheva, L. (2019), Bulgaria: Low turnout because of insufficient European debate, Euroflections, Ed: Niklas Bolin, Kajsa Falascap etal, Publisher Mittuniversitetet, Sweden.

12. Reif, K., Schmitt, H. (1980), Nine second-order national elections: A conceptual framework for the analysis of European election results. European Journal of Political Research, 8,3-44.

13. Гаджоков, K. (2020), Медийно Око. Българските онлайн-медии за обществени новини – под лупа.

14. Национален съвет за журналистическа етика.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *