Медийно отразяване на домашното насилие в България

Христиан Петров

Изследването е извършено в рамките на курс „Медийни изследвания и проекти“ с титуляр Мария Юрукова, Катедра „Европеистика“, СУ „Св. Климент Охридски“

Ключови думи: домашно насилие, България, медийно отразяване

Въведение

Домашното насилие в България е постоянстващ проблем. Доколко голям е неговият обхват е трудно да се твърди, включително защото в България няма държавна институция, която да води официална статистика на случаите[1] и най-вече този проблем е трудно да бъде проследен, защото е свързан с въпроси, засягащи личната сфера на всеки човек.

Според прочуване на УНИЦЕФ България „насилието над жени е често срещано, а насилието от интимен партньор е най-често срещаната негова форма[2]. Нещо повече данните показват, че всяка трета жена в света е преживявала физическо и/или сексуално насилие от страна на интимен партньор или сексуално насилие от страна на друг извършител[3].

Медийното отразяване на случаите на домашното насилие над жени е съществена част от начина, по който обществеността разбира и реагира на подобни недопустими реалности и е от ключово значение както за формирането на мнението и поведението на гражданите по темата, така и за отсъствието или за повишаването на ангажираността на политиците с проблемите на домашното насилие.

В този смисъл ролята на медиите е от ключово значение за възприятието и реакцията на обществото – както за толерантността, така и за липсата на такава към подобни проявления. Качественото медийно отразяване на инциденти с домашно насилие може да повиши осведомеността, да улесни разбирането на състраданието и да мобилизира общностите да отхвърлят насилието отвътре, докато некачественото или недостатъчно медийно внимание по темата може да засили вредните норми за обвиняване на жертвите, да подведе обществото относно корените и разпространението на насилието и допълнително или наново да травмира оцелелите и техните семейства.

Предметът на настоящето изследване е медийното отразяването на темата за домашното насилие над жени в България, като в частност е анализирано съдържанието, достъпно на уебсайтовете в две български национални телевизии – обществената БНТ и частната bTV.

Целта на изследването е да проследи медийното отразяване на темата за домашното насилие в България, както и да определи качеството на представяната информация в две български телевизии и да направи сравнение между журналистическото съдържание по темата в обществената и в една частна медия. За да изпълни тези цели изследването си поставя следните задачи. Първо, чрез анализ на съдържанието да представи ключови елементи, свързани с отразяване на темата домашно насилие в България, сред които са дълбочината на журналистическите текстове, техния фокус, събитийния повод и др. Второ, да определи качеството на журналистическото съдържание на база на изготвен изследователски инструментариум. Трето, чрез сравнение на резултатите от анализа на съдържанието на двете медии да се изведат евентуални прилики или разлики в начина на отразяване на домашното насилие в уебсайтовете на двете телевизии.

Основната хипотеза на изследването е, че отразяването на случаи на домашно насилие в медиите в България не е достатъчно качествено и че медиите в България често са склонни да представят на аудиторията опростени, неадекватни и изкривени представи за степента и естеството на насилието срещу жените. Медиите също са склонни да отразяват домашното насилие по-рядко и по-малко задълбочено, особено в сравнение с други насилствени престъпления от подобен тежък характер. Домашното насилие често е представено като частна афера, като „спор“ или „кавга“ между двойка, което до известна степен води до нормализирането му, вместо да се представя такова, каквото е, систематична, непрекъсната и шаблонна игра на власт за контрол. Когато става въпрос за домашно насилие, то почти винаги в България жертвата е жена. Това е важно да се докаже чрез инструментариум, за да може на база на резултатите да се обобщят изводи и препоръки, така че те да подпомогнат създаването на по-устойчиви политически решения и висок социален ангажимент за намаляване на домашното насилие.

Избраният изследователски метод е контент анализ, защото той позволява най-добре да се анализира съдържанието на медиите във връзка с избрания предмет на изследване. Контент анализът е изследователски инструмент, който се използва за определяне на наличието на определени думи или понятия в текстове или набор от текстове. Тези текстове могат да са от книги до статии, като в случая на това изследване са избрани именно новинарски статии. За да се извърши качествен контент анализ върху всеки такъв текст, съдържанието се кодира или разбива на управляеми категории на различни нива  – дума, смисъл на дума, фраза, изречение или тема  – и след това се изследва.

За целта на проучването са избрани две национални медии  – БНТ новини и БТВ новини. Избрани са тези две конкретни медии, тъй като са двете български медии с най-високо доверие сред аудиторията. Според доклада на Ройтерс институт за цифрови новини, „БНТ новините“ се ползва с най-високо доверие сред зрителите – 71%, последвана от „bTV новините“ с 68%[4], с ключовата разлика, че едната, БНТ, е обществената телевизия, а другата – БТВ е частна. Избрани са тези телевизии именно защото според проучванията хората в България се информират най-вече от телевизионни медии[5]. В настоящото проучване се изследват медийни публикации в уебсайтовете на тези две телевизии, като входът към съдържанието е с ключова дума „домашно насилие“ в търсачката на съответния сайт за съответния период, тъй като информирането от интернет източници добива все по-голяма популярност, поради улеснения достъп.

Избраният период на изследването обхваща 1-ви декември 2021 г. – 30-ти януари 2022 г. Този период е избран, поради два ключови фактора: 1) социалната изолация в следствие на пандемията и противоепидемичните мерки спрямо Ковид 19 и 2) зимните празници, които традиционно водят до повече свободно време вкъщи.

Проучванията и данните по тема са оскъдни, но в доклади от Китай, Великобритания и САЩ се констатира, че след началото на разпространението на COVID-19 се наблюдава увеличение на случаите на насилие от интимен партньор[6]. Например броят на случаите на домашно насилие, регистрирани в полицейско управление в град Дзинджоу в китайската провинция Хубей се е утроил през февруари 2020 г. в сравнение със същия период през предходната година.[7] Също така, статистките на неправителствената организация „Жените срещу насилието” сочат, че домашното насилие се увеличава по време на празниците поради редица възможни причини[8], като например стресът от празничното пазаруване, финансите и планирането може да влоши нестабилните личности. Насилниците са по-склонни да приемат алкохол или наркотици, когато не им се налага да работят. И също така те са по-склонни да останат сами вкъщи с жертвите си, отколкото през друго време на годината, когато са заети с работа или други ежедневни ангажименти.

Избраният метод име своите ограничения. Първо, изследването показва картината, но само в рамките на избрания период. Второ, изследването не твърди, че съдържанието, което излиза от търсачките на избраните медии представя цялостната картина по отношение на отразяването на домашното насилие у нас.

Резултати

Изследвани медии и комуникационни единици

Общият брой на анализираните в изследването статии е 14. Те са определени чрез търсене с ключова дума „домашно насилие” в търсачките на сайтовете „БНТ новини„ и „bTV новините“ в периода 01.12.2021 г. – 30.01.2022 г.

Изследвани са единствено статиите, които са релевантни спрямо темата домашното насилие над хора тоест е извършена и вторична селекция. Важно е да се отбележи, че фигурират и други статии в търсачката на „БНТ новини“, които излизат като резултат при търсене на ключова дума „домашно насилие“, но те не са по темата. Например две от статиите са свързани с насилието над животни, други две – са по темата за сексуалното насилие, но не в контекста на домашното такова и фигурира една статия, която представя съдържание за насилие на трибуните по време на футболните мачове. В този смисъл се наблюдава нуждата от подобряване на търсачката на медията с оглед на това, че към момента се среща неточно филтриране от страна на търсачката по зададена ключова дума или израз на сайта на „БНТ новини“, което създава затруднения при провеждането на подобен тип проучване, тъй като статиите с нерелевантна за целите на проучването информация следва да се отсеят втори път, за да се сдобием с възможно най-прецизни резултати при фазата на кодиране и анализ. За сметка на това, като позитив при сайта на „БНТ новини“ изследователят не се сблъсква с препращане към реклами, които да затрудняват или забавят достъпването на статиите, което ускорява процеса на анализ.

От друга страна, когато става въпрос за търсачката на „bTV новините“, то тя се отличава с това, че е добра за провеждането на подобен тип проучване в сравнителен план. При въвеждане на ключовата дума, излизат точно 7 статии в обозначения период, които са изцяло по темата. Обаче при сайта на „bTV новините“ се наблюдават известни затруднения при навигирането му, тъй като при определен брой кликове с мишката, сайтът препраща читателя към отделна рекламна страница. Това може да се обясни и с факта, че рекламата е основен източник на финансиране на bTV. За разлика от обществената БНТ , която получава държавно финансиране и не се издържа основно от реклама.

След преглед на двете медии и след вторично филтриране на статиите от сайта на „БНТ новини“, които не са свързани с темата на проучването, то в изследването са анализирани общо 14 статии  – по 7 от всяка от двете медии в рамките на изследвани период.

Заглавията и тяхната значение

Заглавия на bTV Заглавия на БНТ
„Мъж уби жена си и се самоуби в Перник.“ „Не е страшно да избягаш, страшното е да останеш“  – разказът на жена, търпяла 23 години домашно насилие“.
„Сблъсък между Костадин Костадинов и Явор Божанков на тема домашното насилие“. „Нов случай на насилие в Разград: Мъж преби съпругата и тъща си“.
„Трагедия в Лясковец: мъж простреля бившата си жена и се самоуби.“ „Депутати и експерти дискутираха проектозакона за защита от домашно насилие“.
„Мъж прати жена си в „Пирогов“ след жесток побой.“ „Папа Франциск заклейми домашното насилие.“
„Почина жената, която беше приета след побой в сливенската болница“. „Папа Франциск призова за прекратяване на насилието над жени“.
„Правителството: Проблемът с домашното насилие е сред основните ни приоритети.“ „След трагедията в Монтана: Как да се предотврати домашното насилие?“
 „Алекс Сърчаджиева и Деси Бакърджиева в помощ на жертвите на домашно насилие.“ „Вицепремиер ще отговаря за справяне с домашното насилие“.

Таблица 1. Заглавия на изследваните комуникационни единици

Графика 1. Наличие на търсен сензационен ефект в заглавието

За да се анализира цялостното отразяване на темата за домашното насилие в България, е важно да се проследи до колко заглавията на статиите в двете медии търсят сензационен ефект. Тези кратки изявления, разположени в началото на статия, до определена степен представят информацията, която следва и насочват читателя към съдържанието. В тази част на въпросника, под заглавия със сензационен ефект авторът има предвид заглавията, включващи възклицания от типа на „шок“, „сензация“ и подобни тоест заглавия, които разчитат не на интелектуалното ниво на читателите, а на по-първични емоции и на любопитство. Създаден е отделен въпрос за естеството на заглавията, тъй като те би следвало да имат първоначална функция да предизвикат интерес в аудиторията и да провокират неговата читателска активност. Адекватното заглавие може да помогне на аудиторията да се информират от съответната новина, а некачественото, търсещо непременно сензация заглавие може да спечели голям брой посещения на статията, но да насърчи читателите да запомнят невярна информация и съответно да повлияя на чувствата и емоциите им, а не да им даде очакваната информационна стойност. Сериозността на темата на изследването предполага и сериозност в отразяването ѝ. Именно поради това в кодировката се проследява и това. На база на всички 14 статии, включени в проучването, се стига до извода, че публикуваните заглавия в периода 01.12.2021 г.–30.01.2022 г. не търсят сензационен ефект, а напротив – насочват читателя към съдържанието на новината. Те са точни и директно свързани с отразяването на темата. Представят кратка фактология по случая на инцидента и дават ясна представа за дискурса на публикацията.

В този смисъл може да се направи заключението, че и БТВ и БНТ отразяват качествено темата по този критерии, свързан с обективността и адекватността на заглавието.

Авторство

Графика 2. Има ли автор статията?

Авторството на статиите е от значение, защото то предполага определена отговорност за публикувания текст и ангажираност на журналиста с темата. Това до голяма степен зависи и от сериозността на публикацията. В контекста на това изследване, посочване на конкретни автори на статиите е важно от гледна точка на начина на отразяване на случаите на домашно насилие. От 14-те статии, само 4 имат посочен автор, останалите 10 са публикувани от медията като цяло. Важно е да се отбележи, че 3 от авторските статии се наблюдават в сайта на “БНТ новини“, докато в сайта на „bTV новини“ има само една. На база на тези данни може да се направи извода, че по-рядко се наблюдава журналистическа ангажираност на конкретен репортер, което би било от полза за отразяване на подобни специфични теми, които изискват по-задълбочена степен на експертиза и познание по темата, предвид нейната чувствителност за обществото и за свързаните лица. От друга страна, следва да се отбележи, че и други изследвания показват, че в онлайн медиите липсата на конкретен автор и посочването на медията като такъв е често срещата в България[9].

Една от хипотезите на това изследване е, че когато става въпрос за отразяване на домашното насилие в медиите, полът на автора играе важна роля и когато даден случай бива отразен от автор от мъжки пол, то тогава статията е по-повърхностна, запълнена от кратко представяне на фактите. От друга страна, отразяването на случаи на домашно насилие от жени обикновено предоставя на читателя по-дълбочинно представяне на фактите, придружено с кратък анализ и нечие изказване по темата. Анализът на статиите показва, че когато става въпрос за пол на автора, 10 от статиите са публикувани без конкретен автор, 3 от статиите са публикувани от жени и 1 от мъж и въпреки ниската представителност на данните, то тази хипотеза се потвърждава.

Начин на отразяване на темата за домашното насилие

Графика 3. Отразяване на темата за домашно насилие

Медиите играят ключова роля при формирането на общественото мнение. Медийното отразяване на случаи на домашно насилие може да повиши осведомеността и да мобилизира общностите да отхвърлят насилието отвътре, както и да се предприемат политически мерки за отхвърлянето му. При неадекватно отразяване на случаите може да засилят вредните норми за обвиняване на жертвите, да се подведе обществото относно корените и разпространението на насилието и да се травмират повторно жертвите и техните семейства. Как е отразена темата за домашно насилие е важен въпрос, именно поради тези причини. Резултатите от анализа на статиите показват, че 57.1% (8) от изследваните статии отразяват конкретните казуси повърхностно, придружени от кратка фактология за случая, а в 42.9% (6) от тях домашното насилие е отразено малко по-дълбочено и има наличие на кратък анализ. Тези резултати подкрепят тезата, че отразяването на темата за домашното насилие в България не е достатъчно добре отразена, тъй като по-голямата част от статиите са повърхностни, въпреки че в изследваните медии се наблюдават и материали, които все пак се опитват да информират читателите по темата малко повече. Медиите не само информират публиката какво се случва, но и влияят подсъзнателно на читателя чрез начина на поднасяне на информация. Ако информацията е поднесена повърхностно  – то това се превръща в поредната злополука, която ще бъде забравена след отразяването ѝ. Следователно всеки консуматор на медиен продукт, независимо от индивидуалните си възприятия, е повлиян от начина, по който медиите разпространяват посланието, което може да доведе и до маргинализиране на темата за домашното насилие в дневния ред на обществото.

 От друга страна, макар да се наблюдава недостатъчно задълбочено отразяване на темата за домашното насилие, то липсата на търсене на сензационност в статиите и на двете медии е характеристика, което е в настоящето изследване се определя като изключително позитивна и показва, че двете медии спазват основните етични журналистически правила, когато представят съдържание, свързано с подобни престъпления.

Фокус на статията и събитиен повод за написването ѝ

Графика 4. Фокус на статията

Статиите се фокусират основно върху проблема с домашното насилие, като в 12 от тях (85.7% от всички изследвани комуникационни единици) то е основна тема, а в 2 от тях (14.3%) – е маргинална такава или само се споменава. На база на тези резултати може да се направи извода, че когато темата за домашното насилие бива отразявана в двете медии, то тя е и основният фокус на публикацията, като тук трябва да се вземе предвид, че това се предобределя и от моделът на функциониране на търсачките на двете медии. Възможно е в статии, при които темата е маргинална да не са отбелязвани като теми, свързани с „домашно насилие“, но това са предположения, които надхвърлят възможностите на изследователския инструментариум.

Графика 5. Събитиен повод за списване на новината

Най-често поводът за отразяване на темата за домашно насилие е информиране за конкретен случай на такова (в над половината от анализираните публикации). Вторият най-често срещан събитиен повод е общото говорене за проблема с домашното насилие (42.9%). Предприемането на определени инициативи, мерки или политики за ограничаване на домашното насилие също са сред честите събитийни поводи, но се срещат сравнително двойно по-рядко.

Тези резултати показват, че поне в рамките на медийния дискурс действията за борба с домашното насилие остават доста по-малко в сравнение с регистрираните от обществото случаи на насилие и с общото говорене за наличието на този проблем. В този смисъл нуждата от повече мерки и резултати за разрешаването на този социален проблем е наложителна и голяма.

Отразени изказвания по случая

Въпреки че причината за присъствие на темата в медиите рядко е свързана с предприемане на политически действия, то най-често отразяваните изказвания или действия по темата за домашно насилие в статиите са тези на политически фигури, както и на експерти и обществени фигури. Политизирането[10] на толкова сериозни теми не би следвало да е основен елемент в отразяването им още повече когато се наблюдава такъв дисбаланс между факта, че най-често са отразявани конкретни случаи на насилие, а вместо позициите на отговорни институции или даване гласност на жертвата, се чува мнението на политиците.

Графика 6 . Отразено изказване или действие

Следва да се отбележи, че в публикациите на „bTV новините“ преобладават изказвания на политически фигури, докато в тези на „БНТ новините“ това е сравнително по-рядко явление. В останалата част от статиите са отразени изказвания на полицията, очевидци и роднини на жертвата. В нито една от статиите не е отразено изказване на насилника. Едва в една от статиите на „БНТ новините“ е даден глас на жертвата. Позволявайки на жертвите на домашно насилие да разкажат своите истории може да предотврати редица потенциални случаи на такова. За жертвите, които са готови и могат да споделят своите истории, публичността може да бъде важна част от преодоляването на травмата. Всъщност движението за превенция на домашното насилие е изградено и поддържано от гласовете и историите на оцелелите и техните защитници. Медиите имат силата да повишат осведомеността относно домашното насилие, не само като отразяват случаите, но и чрез начина, по който го правят. Когато медийните публикации се основават не само на ясни факти, но на и убедителни доказателства и лични истории, ефектът, които те имат върху общественото мнение, е много по-силен.

В този смисъл БНТ може да се каже, че отразява по-качествено темата за домашното насилие, като трябва да се отбележи, че предвид нейната обществена мисия към нея следва да има и по-високи очаквания затова.

Отразяване на причините за насилие

Поради естеството на по-голямата част от статиите, висок процент от отразяването на конкретни причини за насилие не е релевантно (57.1%). В тези случаи, в публикациите се говори генерално за проблема, но не се дават конкретни примери. Едва в 35.7%, или 5 от статиите, е дадена конкретна причина за случая на насилие, а в 1 от тях не е посочена такава. Когато става въпрос за конкретните причини за насилие, доминиращата е алкохол, като в 2 от статиите се говори за това. В 1 от статиите за причина е посочена ревност. В друга – се среща импликация, че част от причините за домашното насилие е, че жертвата не е подала оплакване. В друга  – семеен скандал.

Посочването на конкретна причина за случая е от изключително значение при разпознаването на потенциална патология при други връзки от подобен характер, както и при превенцията на насилие. Тук отново медиите са от ключово значение. Качеството на журналистическия материал би следвало да е на ниво различно от повърхностно, ако все пак е поставена за цел някакъв вид промяна в обществото към намаляване и превенция на домашно насилие.

Внушения на медията спрямо това кой е виновен за инцидента

Една от основните тези на проучването е именно некачественото отразяване на случаите на домашно насилие, придружени с внушения за вина на жертвата от страна на медиите. Тази хипотеза е първоначално предложена, поради дългогодишни наблюдения от страна на автора, за честотата на това явление. Жертви, които споделят своите истории, може да изпитват подкрепа от страна на близки и роднини, но много от тях, често изпитват негативни ефекти, в следствие на некачествено медийно отразяване, включително обвинения и недоверие.

С оглед на резултатите в рамките на изследването тази хипотеза е отхвърлена по отношение отразяването на домашното насилие от тези две конкретни медии – bTV и БНТ. В 50% от публикациите насилникът се представя като носещия отговорност за инцидента. В 42.9% от тях отсъства внушение за това кой носи отговорност за инцидента, а в 7.1% (1 от статиите ) се поставя темата за взаимната вина.

Въпреки че двете медии се отличават с професионално отразяване на темата, то самият факт, че липсват повече задълбочени прочети и анализи на причините за насилието, за емоционалните, а не само за физическите травми показват липса на достатъчно разбиране на специфичните проблеми, свързани с медийното отразяването на темата за домашно насилие. Отговорност на медиите е да създадат разбиране, че насилието не е само физическо, но и емоционално. Ако това послание не се разпространява, това допълнително води до факта, че много жени мълчат и не осъзнават, че са жертви.

Допълнителна информация включена в статиите, свързана със случая на насилие

Информацията включена в статиите допринася за изследване на материалите на различно равнище.

Графика 7. Допълнителна информация включена в статиите

Резултатите от изследването показват, че основните характеристики, които медиите отразяват, когато се говори за домашно насилие, са: пола на жертвата и на насилника, населеното място, където се е случило престъплението и по-рядко възрастта на жертвата, като обикновено с това се изчерпва фактологичния медиен разказ и авторът на настоящето изследването твърди, че това е крайно недостатъчно за разбиране на проблема, свързан с домашното насилие.

От една страна, тази част от въпросника цели да проследи изграждане на профила на замесените лица. Това е от първостепенно значение при говоренето за проблема, тъй като медиите често упоменават тези детайли като незначителна за контекста на събитието информация, но това далеч не е така. Профилът на замесените лица изгражда по-ясна представа в очите на аудиторията, като може да породи както съпричастност към жертвата, така и пренебрежение, или непукизъм.

Полът на жертвата във всяка статия, в която това е релевантно, е жена, а полът на насилника винаги е мъж. С оглед на всички статии, става въпрос за някакъв вид семейни или роднински отношения. В няколко статии се упоменава и възрастта на жертвата, както и тази на насилника. Като възрастта на жертвата, в зависимост от годините, може да породи у читателя по-високо ниво съпричастност, например когато става въпрос за по-възрастни, безпомощни жени.

Единствено в една статия е маркиран определен период за продължителността на насилие. Това също е важна тема за коментар, тъй като омаловажаването на дълготрайността на насилието е важна тема, която се отразява и на моделите за противодействие на подобен тип отношения.

В изследването има и отделна графа за мястото на извършване на престъплението. При кодирането на въпросника, под място, се очакваше конкретно място, от порядъка на „семеен апартамент“, или „ на улицата“. И в 6-те статии обаче, под място се има предвид именно град, или село. Многократно е наблегнато на този елемент, като това се наблюдава поравно и в двете медии. Градовете, за които се говори в публикациите, не са големи. Те винаги са малки и рядко се говори за тях в позитивна светлина. За жалост обаче, често се говори за тях при подобен тип проявление от насилствен характер. При селата – картинката е сходна. Изрично се отбелязва, че случаят е станал в малко, забравено село, което създава впечатление в аудиторията, че това е нещо характерно за хората, които живеят по тези населени места, и е част от битието им. В статиите, в които се говори именно за села, често има и снимков материал, придружаващ статията, който изобразява занемарени дворове на къщи или някакъв добитък. Това изкривява представите на читателите още повече, макар и на подсъзнателно равнище, като ги навежда на мисълта, че те са далеч от тази реалност, следователно публичният дискурс по темата е маловажен. В една от статиите в сайта на „bTV новините“, в която се говори за конкретен случай на домашно насилие в град Перник, градът се определя като „миньорски град“. Това само по себе си създава поредната предпоставка за усещане за по-ниска класа. Всичките тези класови разграничения са неадекватни в контекста на случая на домашно насилие, особено представени по този изкривен начин. Това е и една от причините, поради които феминисткото движение върви ръка за ръка с класовата борба за справедливост.

Отделно се среща и информация за последствия за извършителя на насилието, като в два от случаите той е задържан. Присъстват и пет отразени изказвания за предприемане на някакви конкретни мерки от държавата, като в общия случай става въпрос за прокарването на някакъв закон за превенция и защита на жертвите. Само в един от случаите има отразени предприети действия от НПО-та, като това контрастира на факта, че на практика в България в тази сфера има активни граждански организации, които работят за защита на жертвите на домашно насилие.

Заключение

В заключение, въпреки че двете разглеждани медии, БНТ и bTV, спазват професионалните и етични журналистически правила по отношение на отразяването на темата за домашното насилие, то проведеното изследване показва, че медийното отразяване на домашно насилие в България често предоставя на аудиторията повърхностно представяне на темата, придружено с кратка фактология и изказвания на публични фигури по темата. Макар и да присъстват няколко по-аналитични статии, те определено не са достатъчни в хода на борбата с този проблема. Липсват задълбочени авторски публикации, включващи интервюта с жертвите. Новините за домашното насилие често се съобщават по рутинен начин, който се фокусира върху несъществени елементи, вместо върху важен контекст, които да информира аудиторията за естеството, степента и причините за домашното насилие. Това създава един омагьосан кръг, в който погрешното отчитане на престъпленията от подобен характер, поддържа възприятието за това, че те са инцидентни, което впоследствие води до неразбиране на проблема. Тъй като разглежданите медии (в по-голямата част от случаите) представят домашното насилие като нещо тривиално, субект на политически популизъм и незадълбочени анализи, то то бива допълнително нормализирано и обезчувствено сред обществото. Минимизирането на тежестта на проблема може да доведе до обезпокоителни резултати. Когато става въпрос за пол на жертвата, във всички от случаите тя е жена. Освен това медийната репрезентация на домашното насилие често предоставя класови пристрастни дискурси за насилниците и техните жертви, които представят домашното насилие до голяма степен като продукт на маргинализирани групи, а не като проблем, който засяга различните слоеве на обществото. Като цяло медиите не вършат достатъчно добра работа по култивирането на адекватно разбиране за домашното насилие сред обществото.

Изследването констатира, че дори медиите като БНТ и bTV, които се ползват с високо обществено доверие, спазват журналистическата етика и представят понякога аналитично съдържание по темата, не успяват в достатъчна степен да информират обществото за темата домашно насилие по начин, които да доведе до усещане за устойчиво отхвърляне на такъв тип поведение сред българите. По този начин подобни медийни отразявания се придържат към патриархална идеология, която замъглява въпроса за домашното насилие, както и основните социални отношения, които пораждат този феномен.

В сравнителен план в рамките на разглеждания период резултатите от изследването показват, че уебсайта на обществената телевизия успява да предостави по-задълбочено и качествено съдържание по темата „домашно насилие“, включително като по-рядко политизира темата за разлика от наблюдаваното на сайта на частната телевизия.

Основна препоръка, която изследването отправя към медиите е да представят по-задълбочено различни аспекти, свързани с домашното насилие, както и да насърчават специализация на журналисти, който да специализират в тази тема, като основната им цел да е създадат обществена среда, при която да има нулева толерантност към подобни случаи, както и да има достатъчно ясна информация как следва да се процедира в подобни ситуации както от страна на жертвата, така и на отговорните институции и на всеки гражданин, които има някаква информация за случаи на домашно насилие. 

Библиография:

  1. Избори за ЕП през 2019 г. Отразяване в българските онлайн медии. Съставител: Юрукова, М. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. (в процес на издаване 2022)
  2. COVID-19 и насилието над жени. Какво може да направи здравната система. – В: УНИЦЕФ, 25.03.2020 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.unicef.org/bulgaria/media/7016/file/BGR-domestic-violence-pager-who.jpg.pdf
  3. Domestic Violence and the Holidays: What You Should Know. – In: Women Against Crime, 04.12.2018 [cited 28.06.2022]. Available from: https://womenagainstcrime.com/domestic-violence-and-the-holidays-what-you-should-know  
  4. DW: В България: бият жените, но обичат „семейните ценности“. – В: Vesti, 23.09.2021 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.vesti.bg/bulgaria/v-bylgariia-biiat-zhenite-no-obichat-semejnite-cennosti-6131464
  5. Newman, Nic. Reuters Institute; Digital News Report 2020. – In: Digital News Report, 23.05.2020 [cited 26.06.2022]. Available from: https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/2020-06/DNR_2020_FINAL.pdf

Приложение

 РЕГИСТРАЦИОННА КАРТА

Медийно отразяване на домашното насилие в България

(анализ и сравнение на съдържанието от уебсайтовете на обществената БНТ и частната bTV в периода 01.12.2021 –30.01.2022)

Медия: име на медия

Статия: име на статия

Дата на кодира:

Въпрос 1. Търси ли сензационен ефект заглавието?

  • Да
  • Не
  • Не може да се определи
  • Друго

2. Има ли автор статията?

  • Да
  • Не
  • Медията като цяло
  • Друго

3. Ако има автор, какъв пол е авторът?

  • Мъж
  • Жена
  • Друго /напр. медията като цяло

4. Как е отразена темата за домашното насилие?

  • В дълбочина/ има анализ
  • Повърхностно/ има само кратка фактология
  • Не може да се определи
  • Друго

5. Какъв е фокусът на статията?

  • Домашното насилие е основна тема
  • Домашното насилие е маргинална тема, само се споменава
  • Не може да се определи
  • Друго

6. Какъв е събитийния повод за написване на статията? /повече от един отговор/

  • Конкретен случай на домашно насилие
  • Общо говорене за проблема, свързан с домашното насилие
  • Конкретна инициатива, мярка или политика за противодействие на домашното насилие
  • Общ призив за предприемане на действия или политики за противодействие на домашното насилие
  • Друго

7. Ако е отразено изказване или действие, то той е на? / може да е повече от един отговор/

  • Политик
  • Експерт, учен, общественик
  • Държавен служител /полиция, разследващ, прокуратура, съд
  • Жертва на домашно насилие
  • Насилника
  • Очевидец
  • Близки и роднини на замесените лица
  • Друго

8. Има ли отразена конкретна причина за случая на насилие?

  • Да
  • Не
  • Не се разбира

9. Ако има посочена конкретна причина за случай на насилие, то тя е? /повече от един отговор/

  • Ревност
  • Алкохол
  • Финансови проблеми
  • Психически проблеми
  • Жертвата не е подала оплакване
  • Друго/ битови проблеми и алткохол

10. Ако медията прави внушение за това кой е отговорен за домашното насилие, то кой е виновникът според нея? /повече от един отговор/

  • Жертвата
  • Насилникът
  • И двамата
  • Нито един от двамата
  • Друго

11. Каква информация включва статията за домашното насилие? /повече от един отговор/

  • Полът на жертвата
  • Полът на насилника
  • Възрастта на жертвата
  • Възрастта на насилника
  • Период, в който е извършвано насилието
  • Етническата принадлежност на жертвата
  • Етническата принадлежност на насилника
  • Причина за извършване на домашното насилие
  • Място на извършване на престъплението
  • Последствията от извършването на домашно насилие
  • Предприетите действия от държавата
  • Предприети действия от НПО

Друго


[1] DW: В България: бият жените, но обичат „семейните ценности“. В: Vesti, 23.09.2021 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.vesti.bg/bulgaria/v-bylgariia-biiat-zhenite-no-obichat-semejnite-cennosti-6131464

[2] COVID-19 и насилието над жени. Какво може да направи здравната система. В: УНИЦЕФ, 25.03.2020 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.unicef.org/bulgaria/media/7016/file/BGR-domestic-violence-pager-who.jpg.pdf

[3] Пак там.

[4] Newman, Nic. Reuters Institute; Digital News Report 2020. In: Digital News Report, 23.05.2020 [cited 26.06.2022]. Available from: https://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/2020-06/DNR_2020_FINAL.pdf

[5]  Пак там.

[6] COVID-19 и насилието над жени. Какво може да направи здравната система. В: УНИЦЕФ, 25.03.2020 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.unicef.org/bulgaria/media/7016/file/BGR-domestic-violence-pager-who.jpg.pdf

[7] COVID-19 и насилието над жени. Какво може да направи здравната система. В: УНИЦЕФ, 25.03.2020 [cited 28.06.2022]. Available from: https://www.unicef.org/bulgaria/media/7016/file/BGR-domestic-violence-pager-who.jpg.pdf

[8] Domestic Violence and the Holidays: What You Should Know. In: Women Against Crime, 04.12.2018 [cited 28.06.2022]. Available from: https://womenagainstcrime.com/domestic-violence-and-the-holidays-what-you-should-know

[9] Избори за ЕП през 2019 г. Отразяване в българските онлайн медии. Съставител: Юрукова, М.  София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ (в процес на издаване)

[10] Тук под политизиране се има предвид и постоянно говорене по темата без предприети конкретни мерки от държавата (или постоянно споменаване на бъдещи действия).

Заглавно изображение: Gian Cescon / Unsplash

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *